Шампанско и съзли за Алонсо и Ферари, отново

Фернандо Алонсо заслужаваше шампионската титла. Това бяха думите на отборния директор на Ферари Стефано Доменикали веднага след края на Гран при на Бразилия и награждаването на испанеца за второто му място на пистата „Интерлагос".

Е, ако Алонсо е заслужавал титлата, то Ферари със сигурност не я заслужаваше, защото през целия сезон успя да осигури на водещия си пилот само 2 полпозишъна - във Великобритания и след това в Германия.

Ако погледнем показателите на Фернандо в квалификациите, ще видим, че те са крайно незадоволителни за претендент за титлата.

3-то място на решетката:

Гран при на Испания, Гран при на Канада

4-то място на решетката:

Гран при на Корея

5-то място на решетката

Гран при на Сингапур, Гран при на Индия

6-то място на решетката

Гран при на Монако, Унгария, Белгия и Абу Даби

7-мо място на решетката

Гран при на Япония и Гран при на Бразилия (той беше 8-ми по време, но заради наказание на Пастор Малдонадо беше изместен 1 място по-напред)

9-то място на решетката

Гран при на Малайзия, Китай, Бахрейн, САЩ

10-то място на решетката

Гран при на Италия

11-то място на решетката

Гран при на Европа

12-то място на решетката

Гран при на Австралия

Забележете, че 4 пъти Алонсо е бил 6-ти, 4 пъти е стартирал 9-ти, а в първите 2 кръга изобщо не се е класирал в топ 10. За сравнение основният му конкурент Себастиан Фетел записа шест полпозишъна през този сезон, а Люис Хамилтън - 7.

Ферари, естествено, прояви голяма доза професионализъм и хитрост, като залагаше единствено на състезателното темпо като приоритет в настройките на болида. Това се оказа печеливша тактика, в комбинация с качествата на Алонсо и способността му да изпреварва болиди още на старта.

Няма как Скудерията да се надява пилотът да вземе титла, когато има на сметката си 2 полпозишъна и 2 победи, едната от които (в Малайзия) дойде най-вече заради анормалните атмосферни условия и отново качествата на Алонсо по време на дъждовна надпревара.

Ако предположим, че в началото на сезона, когато имахме 7 различни победители в 7 състезания, Ферари и Ред Бул са имали еднакво сериозни проблеми, то много любопитен е начинът, по който двата екипа се справиха с тях.

Скудерията продължи да залага на „постоянство" и стремеж към класиране в подиума, защото смятаха, че по този начин ще натрупат достатъчно точки за титла. Ред Бул решиха да заложат на спечелване на състезанията и наредиха 4 поредни победи чрез Фетел, който очевидно вече разполагаше с най-бързия болид от Сингапур насам.

Стефано Доменикали може да твърди, че Ромен Грожан е виновен за второто място на Алонсо в крайното класиране, но истината е, че Ферари просто не осигуриха болид, който да е достоен за титлата. Със сигурност колата не беше толкова трагична, колкото я изкарваха повечето „специалисти", защото все пак Алонсо много често се озоваваше на подиума, но изобщо не можеше да се сравнява с бижуто на Ейдриън Нюи.

Също така неприятно впечатление направи фактът, че Стефано Доменикали губи трети пореден решаващ кръг за шампионската титла - през 2008-ма, през 2010-та и сега отново през 2012-та. Той през цялата кампания говореше повече за метафорични и аморфни неща като отборна работа, боен дух, колектив, докато в Ред Бул се опитваха да подобрят аеродинамиката на болида си и в крайна сметка го създадоха достатъчно добър за титлата.

Taка отново на подиума в последния кръг имаше шампанско за Ферари, но не и така бленуваната корона, която се изплъзва вече 5 години.