Неуспешно ли бе представянето на българите в Сочи?

Приключиха XXII-ите Зимни Олимпийски игри и логично идва времето за анализите. Нормално е за българския спорт те да не са позитивни. На пръв поглед изглежда, че само петото място на Александра Жекова в сноубордкроса може да се приеме за успех. Или поне това личи от общото мнение. Дали обаче наистина само Сани защити достойно честта на България? Нека си спомним това, което направиха родните спортисти в Сочи и постиженията им отпреди четири години във Ванкувър.

Къде отстъпихме?

На предната Бяла олимпиада най-доброто ни класиране бе в шорттрека - 7-о място на Евгения Раданова на 1500 метра, а на 500 тя остана на 9-а позиция, отпадайки на четвъртфиналите. Безспорно спортът донесъл ни най-много олимпийски отличия е това, което ни липсва в момента. 

Другата голяма крачка назад е в биатлона.  Преди четири години Красимир Анев завоюва две 25 места - на 10 и 20 километра. В Сочи най-доброто му постижение бе 36-о място в индивидуалния старт. Михаил Клечоров прави по-сериозно отстъпление на 10 километра - от 59 до 70 място, но при Владимир Илиев се забелязва прогрес. Най-доброто му постижение в Сочи е 39-о място на 20 километра, докато в същия старт преди 4 години е бил едва 79-и.

Иван Златев беше дебютант, същото се отнася и за Десислава Стоянова, но резултатите им като цял не са по-лоши от тези на спортистите, представяли ни във Ванкувър. Можем да припомним, че щафетата ни при мъжете финишира на 15-о място в Сочи, а преди четири години бе с позиция назад. Заради по-големите очаквания обаче и опитът, който нашите момчета вече имат, приемаме представянето ни за слабо.

В шейните като класиране отстъпление също има - преди 4 години Петър Илиев и Иван Папукчиев бяха съответно 35-и и 37-и, но подобно на Станислав Беньов в Сочи окупираха последните края на класирането. Да имаме претенции към 38-о място на Беньов, с оглед на подготовката и екипировката му, обаче е смешно.

Къде постигнахме прогрес в Сочи?

Безспорно това е сноубордът. Сани Жекова имаше малшанса да се контузи в Канада и не успя да завърши квалификациите. В Сочи тя издържа на напрежението и болките от травма и почти докосваше медала. Въпреки малшанса петото ѝ място в крайна сметка е най-доброто класиране на български спортист на Зимна олимпиада от 8 години насам и дори само то оправдава участието ни на Игрите.

Не бива да се подминава и страхотното представяне на Радослав Янков, който се класира за Сочи в последния момент, а там направи най-добрите класирания на български спортист в паралелния гигантски слалом и паралелния слалом - 25-о и 21-о място. Преди това Сани Жекова имаше 25-о място в паралелния гигантски слалом в Торино, а Иван Ранчев - 26-о във Ванкувър. С това той-се превръна и в най-предно класиралият се българин на XXII-ите Зимни Олимпийски игри след Жекова.

В ски скока България нямаше представител преди четири години, а с представянето си Владимир Зографски надскочи родните представители в тази дисциплина от Торино. Той се превърна в първия българин от 22 години насам, който стигна до втори скок на Олимпийски игри, но и срещу него се чуха неприятни неща.

В Сочи най-добрите класирания на ски-бегачите ни при мъжете бяха 41-о място на Веселин Цинзов в интервалния старт на 15 км класически стил и също така 41-о на Андрей Гридин на маратонската дистанция от 50 километра. Нещо повече до 30-ия километър Гридин се движеше в основната група и изоставаше  само на около 13 секунди от фаворитите. Във Ванкувър можем да се похвалим само с 50-о място на Цинзов на 15 километра.

 При жените Теодора Малчева също подобри с 12 позиции най-доброто си класиране от Ванкувър, а Антония Григорова - Бургова - направи прогрес от 10 позиции в класирането.

Скиорите алпийци също не могат да бъдат обвинявани, макар че наистина очаквахме повече. Все пак имаме право да се гордеем с 23-о място на Никола Чонгаров в суперкомбинацията. Преди 4 години в тази дисциплина Стефан Георгиев остана 34-и. Във Ванкувър записахме престижни класирания в слалома - 20-о място на Килиан Албрехт и 25-о на Стефан Георгиев. Те можеха да бъдат подобрени от Чонгаров в Сочи, но във втория манш българинът определено нямаше късмет и пропусна врата. Доказа го с прекрасното си каране в слалома на суперкомбинацията, където даде 18-о време.

Прогрес бяха класиранията на българите в скоростните дисциплини - 38-о място са Чонгаров спускането и 39-о в супергигантския слалом, 36-о на Георги Геориев в спускането и 38 в супергигантския слалом - дисциплини, в които българите до скоро участваха само за спорта. Макар че не успя да завърши нито един от двата си старта Стефан Присадов също показа, че във федерацията се работи и родните алпийци вече карат за резултати. Мария Киркова пък се представи прилично в гигантския слалом, където се нареди 36-а, докато във Ванкувър отпадна.

Какво ни остава?

Признавам, че направих това сравнение, провокиран от множеството критики, които по традиция отнасят атлетите ни по време на Зимна олимпиада.

В крайна сметка можем да заключим, че Игрите в Сочи, не са по-трагични за нашия спорт от тези преди четири години. Напротив, повечето ни млади спортисти показаха, че в тях има хляб, стига да се работи в правилната посока. Радослав Янков навърши 24 години преди по-малко от месец, Влади Зографски е само на 20, а се сражават с елита. Ски-бегачите доказват, че ако на този спорт се обърне внимание, успехи могат да дойдат. В алпийските ски вече си припомнят къде беше България.

За това определения като "туристи" и обидни квалификации не носят никаква полза. Те не могат да накарат децата да се заинтересуват от спорт и да родят новите шампиони. Нито да ни върнат изгубената слава. А лошото е, че така си позволяват да говорят не само фенове, а и хора от национален и частен ефир. Нека следващия път, когато кажем, че Веселин Цинзов например се е "изгубил в гората", да помислим, че неговото 41-о място означава, че той е 41-ви сред всички най-добри ски бегачи в света, а това е класиране на най-големия спортен форум. Защото в България се говори изключително много за футбол. Но нека се замислим имаме ли тогава футболист, който да е сред първите 50 в света, включително Димитър Бербатов?

Нека се замислим какво внимание, средства и подготовка се отделя за футбола и какво за ски бягането. Нека си дадем сметка в какви състезания участват много от нашите спортисти в белите спортове през сезона, каква е конкуренцията там и какво значи след това да отидеш на Олимпиада. Нека помислим и върху това какво значи само да спечелиш квота и да идеш на Игрите, и колко спортисти изобщо го постигат. И тогава ще разберем защо е безумно да говорим безмислици за едно момче, което се издържа с продажба на царевица, за да отиде в Сочи и участва с шейна втора употреба.

А изобщо не повдигамме въпросът за проблемите с екипировка и екип. Тук разбира се идва примерът със Сани Жекова, която е на световно ниво с екип от един човек, но такива спортисти по-скоро са изключение. А ние можем да се радваме, че тя се състезава за България. Защото знаем, колко други родни спортисти печелят медали под чужди флагове заради по-добрите условия. Включително и в зимните спортове, където една от най-големите ни надежди в биатлона - Ния Димитрова, все пак предпочете Словения. И не е чудно - там вероятно ще има по-голям шанс да блесне, а след следващите Олимпийски игри едва ли ще я определят като "туристка".

Така че ние можем само да бъдем горди от представянето на нашите олимпийци и от това, че изобщо все още ни има на картата на зимните спортове. Защото и през 2006 в Торино не бяхме особено доволни от представянето на българите, а сега ни се струва като хубав спомен, понеже имахме медал. Дано не дойде ден, когато ще се радваме и на олимпийски квоти, защото отношението ни може да доведе и до това.