Емилиян Стойков за Sporta.bg: „Не“ на презарежданията

Sporta.bg продължава да предоставя на читателите си експертни мнение от водещи български журналисти под формата на коментари, анализи и интервюта. Когато става въпрос за един от най-обичаните спортове - Формула 1 - името на Емилиян Стойков е едно от първите, за които феновете се сещат.

Вижте превюто на Емилиян Стойков за състезанието за Гран при на Монако и знаменити предишни надпревари, които той е засегнал в материала си.

(Можете да следвате Емилиян Стойков в социалната мрежа Туитър НА ТОЗИ ЛИНК).

Какво трябва да се промени във Формула 1? Това е въпрос, който бива задаван веднъж на няколко години, понякога заслужено, друг път – не съвсем. В навечерието на Гран При на Монте Карло отново се говори за това колко различна ще бъде формулата в близко бъдеще. Похвално е, че от време на време водещите фигури в любимия ни спорт се вслушват във феновете. Има, обаче, един сериозен проблем – съществуват почти толкова мнения, колкото и почитатели.

ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ПРОМЕНИ

Така стигаме до интересните и едновременно с това спорни решения за бъдещото развитие на Формула 1. Преди няколко дни стратегическата група стигна до заключението, че са нужни тежки промени – вероятно намаляващата телевизионна аудитория в държави като Германия е мотивирала този внезапен интерес.

Ще започна с позитивното – за 2017-та ще бъде направен опит болидите да са по-бързи. Това е нещо, за което и самите пилоти апелират вече година. Планът изисква промени в аеродинамиката с цел по-голямо аеродинамично притискане, а визуално автомобилите ще бъдат много по-агресивни, с по-голяма широчина, по-голямо предно и задно крило, а теглото ще бъде намалено. В момента темпото е между 2 и 4 сек. по-ниско от рекордите за обиколка.

Повечето фенове ще изпият по бира и в чест на инициативата за по-шумни двигатели, които ще достигат до по-екстремни обороти. Скоростните кутии с осем предавки ще бъдат забранени и максимумът ще бъде шест, като това би трябвало да повиши максималните обороти от 11 000 на 15 000. Не е ясно дали ще пострада надеждността на двигателите, както и точният прийом, чрез който шумът ще се увеличи.

За щастие предложенията за връщане към старите агрегати получиха нулева подкрепа и така Ф1 няма да се върне назад във времето, а ще продължи заедно с производителите да развива хибридните технологии.

 А сега ще обърна внимание на най-спорната промяна – завръщането на презарежданията. Изненадан съм не само от решението да се върви в тази посока, но и от сравнително позитивните фенски отзиви. Някои от предприетите стъпки са освежаващо позитивни за развитието – но презарежданията са голямо изключение.

Те няма да увеличат изпреварванията, едва ли ще подобрят спектакъла, а ако целта е темпото в състезанията да бъде по-атакуващо, има и други средства, чрез които това да се получи. Ето и няколко скромни статистически аргументи: През 1993-та, без презареждания, изпреварванията са 28.9 на състезание.

Правилата се променят на следващата година и веднага бройката задминавания спада до 18.06 . Последната година от ерата на презарежданията (2009-та) изпреварванията са средно 14.4, а в сезоните, в които правилата бяха такива, най-много задминавания има в класическия сезон 2003-та – 15.4 (тук е малко спорно, защото могат да бъдат намерени данни и за (18.94). За сравнение през 2010-та бройката бе 28.9, през 2011 – 60.63 (!), 2012 – 51.15, 2013 – 52, 2014 – 43.58. Най-показателно е увеличението за 2010-та, защото това е преди ерата на спомагателните средства за изпреварване като подвижно задно крило и разпадащи се гуми.

Все още кристално ясно помня годините, в които се оплаквахме, че състезанията се решават в бокса, че само там стават изпреварвания и че докато пилотите са на пистата само чакаме да влязат при механиците. Да, не отричам, че имаше много случаи, в които именно стратегията около гориво вкарваше живец и дори понякога преобръщаше състезанията. Но този период вече не съществува. Сега презареждането няма да има същия ефект какъвто имаше до 2009-та, защото всеки пилот трябва да ползва двата комплекта на Пирели (няма информация, че това правило ще отпадне), което означава, че има задължително спиране в бокса дори преди стратегията за горивото да е избистрена.

Когато гумите бяха твърди като скали дозареждането беше решаващо, докато сега, дори с това ново правило, моментът за спиране в бокса ще бъде диктуван най-вече от ресурса на гумите. Освен това връщането на добавянето на гориво допълнително ще увеличи разходите и точно това ме кара да вярвам, че ще бъде отхвърлено. В никакъв случай не казвам, че презареждането ще убие Формула 1 – просто радостта от неговото завръщане е необоснована с оглед на това, че ще бъде една допълнителна променлива без да има по-дълбок ефект върху състезанията. Добре е да бъде обърнато внимание и на това, че разчитането на по-мащабна аеродинамика и по-голямо задно крило е жестоко голяма стъпка в грешната посока.

НЕВЪЗМОЖНАТА ЗАДАЧА НА ФИА

От началото на новия век имаше оплаквания, че на пистата е скучно и това накара ФИА да измъдри новостите от последните години – промените в квалификационния формат от 2003-та, забраната на смяна на гуми от 2005-та, новата аеродинамика за 2009-та, завръщането на сликовете, крехките гуми, подвижното задно крило и т.н. Целта винаги е била една и съща – повече изпреварвания. И от 2010 изпреварванията наистина се увеличиха, и то драстично. Но пак съществуват оплакванията, че е скучно. Водеща причина е, че доста от механизмите за повече екшън създават усещане за изкуствено напрежение и отдалечаване от истинския спорт. От тази гледна точка ФИА е в безизходица. Няма начин всички фенове, много от които искат противоположни неща, да бъдат доволни. Трябва да се намери баланс по средата, но отговорът според мен не е в презарежданията. Всички новости през последните десет години бяха с цел да се неутрализира „мръсния въздух“ – феноменът на турбулентния поток, който се завихря зад задното крило и пречи на преследвача да се доближи и задмине съперника си. Изброените промени приличат повече на временно решение, на бинтоване на раната, вместо тя да бъде излекувана веднъж завинаги. Би било отлично ако се увеличи драматично ефектът на въздушната струя (тук припомням крилото „Хандфорт“ в КАРТ сериите между 1998-а и 2001-ва), а всички бихме били доволни ако правилата станат по-свободни и имаме ситуация като Световния шампионат за издържливост, където различните автомобили имат проивоположни силни и слаби страни – например Порше са бързи на правите, Ауди са невероятни в завоите и това гарантира огромен брой изпреварвания. Но за съжаление освобождаването на правилата се бие директно с инициативите за по-малко разходи.

РЕШЕНИЕТО

Освен в по-добрата въздушна струя, истинското решение би трябвало да бъде в силното ограничаване на аеродинамиката и създаване на много по-голяма роля на механичното притискане. Завръщането на "ground"ефекта, познат от края на 80-те, би било перфектно, но скоростта в завоите би била прекалено висока, така че е нужен междинен вариант. Не е невъзможно, защото дори през последните години в шампионати като A1 GP Суперлига Формула се използваха болиди, с които пилотите можеха да карат в колона един зад друг без това да им влияе негативно и следователно ставаха и много изпреварвания без допълнителни средства.

Далеч съм от мисълта, че съм първият, който е стигнал до това заключение и затова съм толкова изненадан, че през годините се говори за подвижни задни крила и презареждания, вместо да се проведе по-пълноценна дискусия около ограничаването на аеродинамиката за сметка не само на мощността, но и на механичното сцепление. Мога само да се надявам да се подхожда внимателно с промените, защото в средата на колоната и в момента е изключително интересно. Когато хегемонията на Мерцедес отшуми и има по-оспорвана битка за челните места, задължително ще стане по-зрелищно зрелищно, независимо от бъдещите промени. Прекрасно е, че има желание за промени, дано да бъдат направени правилните.