Жозе срещу Пеп - антиподи с прилики

 

Хуан Мануел Диас, "Спорт"

 

 

Жозе срещу Пеп


Отборите му печелят
с прагматичност,
много физика,
без много блясък


Обича да се излага
на показ в медиите
и е рекламно лице
на много компании


Много педантичен по
отношение на съперника
и всички подробности
около собствения тим


Строг е, но умее
да предразполага
играчите, които са
във възторг от него


Не бяга никога от
публични сблъсъци и
не се притеснява,
че го обвиняват
в арогантност

 

______________________________________________________________

 

 

Направи печеливш
отбор, без да се отказва
от зрелищния стил на игра,
характерен за Барса


Предпочита да остане
на втори план,
ограничава максимално
медийните си изяви


И той анализира
задълбочено съперниците,
контролира всички
детайли в съблекалнята


Успя да възстанови духа в съблекалнята и
да възроди звездите
на Барса


Господар е
на сцената, но избягва
полемиките с пресата и
колегите си от
други отбори

 

 

 

Най-аткрактивният минидуел (вътре в големия сблъсък между Интер и Барса) за мнозина ще бъде между двамата треньори. Жозе Моуриньо и Хосеп Гуардиола стигнаха върха в занаята по различни пътища, с различни футболни модели. При все това между тях има повече общи неща, отколкото изглежда на пръв поглед.


Моуриньо и Гуардиола споделят много повече от четирите години, в които бяха заедно на "Ноу Камп", когато Пеп беше футболист, а Жозе - помощник-треньор. Говорим за двама методични треньори, които се потапят напълно във футбола, а на съперниците си правят подробна дисекция, за да разучат максимално слабостите им. И двамата имат огромно доверие на своя екип (португалецът например докара всичките си помощници в Интер) и се стремят да контролират и най-дребните детайли, свързани с подготовката на играчите, като се почне от тренировките и се стигне до храненето.


Но двамата наистина стават част от треньорския елит по съвършено различни начини. Моуриньо много млад окача бутонките, за да седне на пейката. На 15 години той вече се изявява като съгледвач на баща си в Ос Белененсес. Завършва физическо възпитание и спорт и взема лиценз за треньор от УЕФА. Осем години работи като помощник на Боби Робсън и Луис ван Гаал в Барселона.


Гуардиола беше играч от най-висока класа, като най-ценните му качества бяха бързината на мисленето и прекрасното периферно зрение. Още на терена набира безценен опит като капитан на Барселона и най-доверен човек на треньора, който по-късно му помага, когато решава да седне на скамейката.


Концепцията на Пеп много се различава от тази на Жозе. Гуардиола е верен на философията на Барса. Целта е топката да се държи, защото това улеснява както нападението, така и играта в защита. Също така, важно е повечето действия да се развиват в противниковата половина. Гуардиола почна с 3-4-3, но после премина към по-солидната 4-3-3, в която всички участват и в двете фази на играта - защита и атака. Най-важната черта на футболистите му са отличното боравене с топката и майсторлъкът при позиционната игра.


Моуриньо залага на 4-4-2 с качествени футболисти, от които обаче се иска да имат отлични физически данни. Разбира се, Жозе иска топката за своя тим. Пристигането на Снайдер в Интер е стъпка именно в тази посока. Но неговите отбори се чувстват най-удобно, когато се води битка тяло в тяло в централната зона. Стремежът е топката бързо да бъде отнета и съперникът да бъде ударен с контраатака.


И двата модела, въпреки различията между тях, функционират успешно. Моуриньо има 15 големи трофея за 7 години. Гуардиола пък грабна 5 за малко повече от година. В първия си пълен сезон в Порто Моу спечели титлата, Купата на Португалия и Купата на УЕФА. При дебюта си в Барса Гуардиола взе титла и купа в Испания, както и Шампионската лига.


В личен план и двамата са господари на сцената и умеят отлично да общуват с пресата. Почти невъзможно е да бъдат спипани натясно. Гуардиола не участва в характерните за Моуриньо медийни дуели с колегите си, но и двамата застават пред микрофоните подготвени, с ясни послания към свои и към чужди.

 

Разликите? Разбира се, че се намират и такива. Моуриньо не се страхува да бъде арогантен. Оттам и прякорът му - Специалния (когато на първата си пресконференция в Челси обяви, че тимът вече има "специален" треньор). Това е отлично оръжие за дестабилизиране на врага и за защита на собствените играчи. Докато португалецът обожава да играе тези игрички с медиите, Пеп е свел до минимум този аспект от треньорската си дейност. Жозе печели и по отношение на заплащането: той е най-скъпо платеният треньор в света.


И двамата обаче са майстори - психолози, доказали впечатляващата си способност да управляват съблекални, пълни със звезди, и да усмиряват егото на футболистите. И за двамата най-важен е отборът и техните играчи го приемат. Футболистите на Пеп и Жозе говорят добре за тях, като винаги изглеждат пределно мотивирани. И всичко това ни кара да чакаме с нетърпение сблъсъка на "Меаца" тази вечер.