Механизъм на смъртта

Объркани. Безпомощни. Неспособни да реагират. Часовете с изгледани видеа не помагат, нито пък предварително начертана стратегия. Не помага и т.нар. "анти-Меси" план, за който се шумеше усилено преди началото на сблъсъка. Муриси Рамальо бе сторил всичко по силите си, за да подготви своите футболисти. Но как се подготвяш за Перфектната буря? Горд да се нарича "клубът на Пеле", веднъж пазил трона на Краля, Сантос отпътува за Япония с мисълта да покорява. Но се превърна в дивеч, неспособен да избегне четирите кинжала, разрязали плътта му.

Безпогрешни квадрати с опитни мишки в средата, разпределяне на топката с математическа прецизност, изтощаване, объркване и отчайване на съперника. Динамото на Барселона отново заработи с пълна силна, а удивително усъвършенстваният механизъм на Пеп Гуардиола отново отвори портите на Ада. От вратаря Виктор Валдес, през бранителите, които сбъркаха сериозно само веднъж за 90 минути, през кукловодите в средата и до аржентинския маг с нисък ръст, но неограничени възможности - механизмите заработиха в своите пълни обороти. Тик-так, тик-так. Тики-така. Краят за Сантос настъпи по-скоро, отколкото се очакваше. В най-неравностойния финал в историята на този турнир. Кой би предполагал, че участие в него ще вземе един от най-големите бразилски клубове, който ще бъде обезличен по подобен категоричен, дори унизителен начин от европейския си противник.

"Не мисля, че някой може да победи Барселона", заяви Муриси Рамальо след срещата, добавяйки, че неговият отбор "не се чувства губещ, защото не е срамно да загубиш от този противник". Перлата на Сантос Неймар добави: "Днес и тук, ние се научихме как да играем футбол. Това бе урок. Днес Барселона ни научи как да играем футбол". Едва ли има по-сериозен комплимент от тези думи, когато те идват от устата на бразилец.

Неймар. 19-годишният, безумно талантлив младеж с ексцентрична прическа, който скоро ще започне да покорява и европейския футбол. Най-вероятно ще го стори, без да му се налага да сваля бялата фланелка от гърба си. По всичко изглежда обречен да заиграе на "Бернабеу", в неделя Неймар прецени с очите си мащабите на предизвикателството, което го очаква. Не, че не е предполагал какво може да последва, но е съвсем различно, когато отчаянието почука на твоята врата, а се окаже, че ключалката на работи.

През първата част Неймар напомни за техническия си арсенал, ускорявайки се по посока вратата на Барселона, демонстрирайки възможностите си за близък контрол над кълбото. Още в мига, когато този рейд започна, в главите на всички почитатели на каталунците вероятно светна червената лампичка "опасност". До мига, в който Карлес Пуйол направи няколко крачки напред и пресече устрема на тийнейджъра. Сякаш за да му напомни, че в Европа е по-различно. Че там не се получава така, че го очаква различен футбол. Но бъдете сигурни, че тепърва ще виждате тези рейдове, които често ще завършват и по различен начин.

Много футболни лаици имат странния навик да омаловажават или дори да се присмиват на начина, по който Барселона владее топката в огромен процент от времето във всеки свой мач. Най-често срещаният аргумент е, че не е нужно да сътвориш атака с 20 подавания, когато можеш да го сториш с 4 или 5, залагайки на по-простия начин - играейки вертикален футбол. Въпросът не е там. Продължителното владение на топката не е единствено свързано с Барселона или методиката, по която "лос кулес" градят атаките си. Всичко афектира директно и върху противниците на Пептим, които на практика изчезват от играта.

Спомнете си фамозния гол, който Неймар реализира в ½-финалния двубой с Кашива Рейсол. Как се случи? Многоходова акция на Сантос, топката преминава през няколко от футболистите на Сантос, преди в крайна сметка да се озове във възможно най-неподходящия за японския тим човек. Следва завъртане, финтиране на противников бранител и възхитителен изстрел в горния ляв ъгъл на вратата. Голасо. Сантос е силен, когато владее топката. Неймар е силен, когато Гансо участва в играта. Неймар до голяма степен зависи от Гансо, както Лионел Меси зависи от Шави. Срещу Барселона тази връзка бе прекъсната.

Гансо наблюдаваше отблизо, просто защото не играеше с топката. А в момент, когато Гансо вече не участва в играта, механизмите на Сантос също спират да функционират. Топката рядко попадаше и в самия Неймар, който почти в нито един момент не получи възможност дори да опита удар, подобен на този срещу Кашива дни преди това. Сантос е умъртвен и усмирен, защото на челюстите му е поставен намордник. Всеки аспект от играта на Барселона е свързан с владението на топката. С нея "блаугранас" се отбраняват и атакуват по едно и също време, като в определени моменти дори си почиват. Тотален и пълен контрол, изолиране и отчайване на противника, който започва да губи самообладението си.

Поне на този етап изглежда, че има всички предпоставки доминацията на Барселона в испанския и европейски футбол да продължи и през този сезон. Реал Мадрид разполага с преднина от 3 точки във временното класиране на Примера, но и скорошното "Ел Класико" на "Бернабеу" ясно показа, че "кралския клуб" бе твърде прибързано фаворизиран за златните медали, макар и очевидния си напредък и развитие от лятото насам. Може би по-основателен е въпросът, докога Барселона може да запази това ниво? За съжаление на хората, които имат силно желание Пептим да достигне зенита си възможно най-скоро, средната възраст на състава едва ли ще го позволи в скоро време. И нека се убедим, че това е така.

В състава на Пеп Гуардиола естествено има футболисти, които са във вече по-напреднала възраст, като такива са капитанът Карлес Пуйол (33), диригентът в средата Шави Ернандес (31) и острието Давид Вия (30), който обаче сякаш прие по-скоро поддържаща роля, отколкото главна такава, след трансфера си на "Камп Ноу" от Валенсия през миналото лято. Несъмнено Карлес Пуйол и Шави са част от същинското и реално ядро на отбора, като намирането на техни истински заместници изглежда трудно постижимо, дори и от емоционален аспект, заедно със спортно-техническия. Но ако обърнем поглед към останалата част от състава на европейския и световен клубен шампион, ще видим, че тази Барселона има още много години на топ ниво пред себе си.

Лионел Меси, Сеск Фабрегас и Жерар Пике са на по 24, докато Андрес Иниеста кара своята 27-ма година, или иначе казано - вече се намира в своя абсолютен пик. Следват Серхио Бускетс (23), Педро Родригес (24), Алексис Санчес (23) и Тиаго Алкантара (20). Това са осем футболисти под 28 години, което и гарантира чудесна платформа за реновирането на състава след някоя друга година, когато състезатели над 30 г. започнат да отстъпват местата си. Добавете към тази група чакащите своя ред рубини от инкубатора на таланти "Ла Масиа" (Куенка, Рафиня, Серхи Роберто, Деулофеу и т.н.), и вече получавате впечатляващо ядро за следващите години. И то без да споменаваме, че както винаги, Барселона ще търси подкрепления и на трансферния пазар, укрепвайки и доизграждайки допълнително състава си, преминаващ през напълно естествена трансформация.

С правилните ходове на трансферния пазар, с убеждаването на Пеп Гуардиола да продължи проекта си и запазването на властващите в момента ценности в съблекалнята, основаващи се на скромността, саможертвата, фамилната обстановка и чувството за принадлежност към клуб, от който в никакъв случай не си по-голям, каталунският гранд може да запази позициите си и да продължи с хегемонията си на континента.

Константин Симидчийски, Sporta.bg