Емилиян Стойков за Sporta.bg: Лъжливото овчарче ли е Ред Бул?

Първото състезание за годината във Формула 1 беше сравнително тихо, но зад кулисите все повече ври и кипи. Броени дни преди втория кръг в Малайзия приказките са свързани с всичко друго, но не и случващото се на пистата.

Най-голямата бомба бе заканата на четирикратните шампиони Ред Бул за оттегляне от спорта. Ултиматумът е очевиден: балансът на силите се променя чрез нови правила или изкуствено изравняване, в противен случай ще бъде намерен купувач.

Логичен е аналогът с Бенетон, (тим който също като Ред Бул няма дълга история във Ф1 и използва шампионата единствено за маркетингови цели) когато модният гигант се оттегли няколко години след като спря да печели, продавайки отбора на Рено.

Вложенията на Ред Бул във Формула 1 са огромни. До 2014-та именно Ред Бул беше отборът с най-голям бюджет, макар и това да ставаше леко прикрито, защото средствата произлизаха от две компании – Red Bull Racing и Red Bull Technology.

Отделно може да се добавят Торо Росо, финансирането на австрийската Гран при и школовката и спонсорството на млади пилоти, много от които стигат до Формула 1.

Поради тези причини Бърни Екълстън не може да си позволи да игнорира тези заплахи – едно оттегляне ще има огромно негативно влияние върху шампионата, особено сега при тези несигурни финансови времена и липса на спонсори.

Именно заради изброените огромни разходи Ред Бул не може да си позволи да участва без да се събират добри резултати. Докато Мерцедес и Хонда например имат възможност да интегрират разработваната хибридна техника в серийните си модели, тази опция не е налична пред Ред Бул и тъй като участието във Ф1 е с цел реклама, загубите са меко казано нежелателни.

Пиша всичко това, за да покажа, че не е задължително заплахите да са само блъф. Реалността поддържа подобно решение. Последното уточнение беше нужно, защото ми се струва, че никой не взима насериозно думите на Хелмут Марко и Кристиан Хорнър.

Причината е, че от Ред Бул захапваха биберона още когато печелеха, а сега когато губят, просто крясъците стават по-силни. Оплакванията са свързани с това, че когато отборът доминираше, от ФИА постоянно забраняваха новостите, които раждаше мозъкът на Ейдриън Нюи, докато при настоящата доминация на Мерцедес не се прави нищо.

Само че между двете има една съществена разлика. Повечето от тези решения на Нюи бяха или извън правилата или на абсолютната граница, докато сребърните стрели просто създадоха по-добър продукт. А исканията на Хорнър за изравняване на силите чрез прийоми като баласт, игра с електрониката или контрол на мощността са граничещи с абсолютната лудост.

Едно подобно решение би унищожило цялата философия за съществуването на Формула 1. Вярно е, че в момента най-големият заводски интерес е насочен към GT състезанията, но там производителите участват с комерсиална цел – да продават колкото се може повече автомобили и части на частни пилоти и отбори.

Изкуствено изравняване на силите ще забие последния пирон в ковчега на така или иначе ограниченото техническо развитие в първенството. Затова се надявам да няма необмислени реакции заради заплахите и да не се вземат прибързани решения. За разлика от повечето хора аз виждам известна готовност за оттегляне, но съм сигурен, че това няма да стане веднага и когато и да се случи, едва ли Ауди ще са купувачите.

Стефано Доменикали ръководеше проучване за това дали има финансов смисъл Ауди да влезе в шампионата и проучването завърши с негативен отговор. Което е напълно логично на фона на чувствителните разходи, но и солидната възвращаемост от Льо Ман. Рено също не са опция заради ужасните отношения и вероятността французите да превземат по-скоро Торо Росо.

На всичко отгоре Ред Бул бяха обвинени, че в последния момент са поискали рискова и недостатъчно надеждна версия на двигателя от Рено и това е причинило дефекта при Даниел Рикардо. Нюи пък беше обявен за лъжец от ръководителя на Рено във Ф1 Сирил Абитебул.

Според него двигателите не са единствената причина колата да е бавна и причините трябва да се търсят в шасито и по-конкретно в задната част на болида. Вероятно е прав, защото още през миналата година се говореше за недобра адаптация към забраната на обдухването на дифузьорите, което водеше до нестабилна задница и беше голямата спънка за Себастиан Фетел.

Неуспешното преминаване на краш теста на последната версия на предното крило също подкрепя тази теория. Каквото и да се случи в Малайзия, трябва да сме сигурни в едно – това не е последното около евентуалното напускане на Ред Бул... вероятно тепърва ще се говори за това.

Другият голям трус във Формула 1 е отпадането на Гран При на Германия от тазгодишния календар. Това е поредният стряскащ сигнал за бъдещето на Ф1 в Европа. Първото издание на Гран При на Франция е през 1906-та, на Германия е през 1926-та, а двете на този етап нямат място в календара.

На стартовата решетка този уикенд ще се наредят трима германци, като единият е четирикратен световен първенец, а другият е настоящ вицешампион. Междувременно в календара има 13 състезания без домашен представител.

Това ясно показва огромния разрив между това къде първенството е централизирано и къде провежда повечето си надпревари. Едва 45 000 души наблюдаваха старта на Нюрбургринг преди две години и 52 000 миналия сезон на Хокенхайм. През 2013-та беше оказана помощ на Нюрбургринг, като тогава таксата за провеждане на състезание от 22 милиона евро беше премахната за сметка на прибиране на приходите от продажба на билети. Но и това не бе достатъчно за реализирането на печалба.

Липсата на държавно финансиране на европейските кръгове е основна причина все повече стартове да се провеждат извън Стария континент и имайки предвид колко е чувствителна темата за харченето на държавни пари, това е тенденция, която ще продължава докато организирането на състезания от Формула 1 е толкова скъпо.

Липсата на германски кръг няма да помогне и на гледаемостта в Германия, която връви надолу. Гран При на Австралия беше гледано от 1,72 млн. зрители в сравнение с 3,12 млн. през 2013. Да, началото бе с час по-рано, но тази аудитория е меко казано показателна за държавата с най-много успехи през последните 20 години.

И така не само разходите на отборите трябва да се променят за да бъде върната стабилността в спорта... трябва същото да се случи и с разходите за организиране на състезателен уикенд в световния шампионат. Дано в скоро време здравият разум надделее.