Емилиян Стойков за Sporta.bg: Как Нико Розберг се завърна

Sporta.bg продължава да предоставя на читателите си експертни мнение от водещи български журналисти под формата на коментари, анализи и интервюта. Когато става въпрос за един от най-обичаните спортове - Формула 1 - името на Емилиян Стойков е едно от първите, за които феновете се сещат.

Вижте анализа на Емилиян Стойков за състезанието за Гран при на Австрия и поредната двойна победа на световните шампиони Мерцедес, но този път не Хамилтън, а Нико Розберг бе главният герой.

(Можете да следвате Емилиян Стойков в социалната мрежа Туитър НА ТОЗИ ЛИНК).

Най-после настъпи дългоочакваниият момент. Без странични фактори, без объкрвания, без скандали. Нико Розберг спечели в пряк двубой с Люис Хамилтън и така записа трета победа в последните четири състезания.

В Барселона Хамилтън направи слаб старт и прекара основната част от състезанието зад Себастиан Фетел, гафът в Монако е добре документиран, а и миналогодишните пет победи се получиха без Хамилтън да има пряка възможност да се защитава. От друга страна Редбулринг е сред любимите трасета на Розберг, а и не трябва да се правят крайни изводи от един резултат.

Както Герхард Бергер загатна на подиума, досега германецът не е показвал нужното постоянство за да смятаме, че той ще навакса изоставането от 10т. и ще спечели титлата, но целият уикенд в Австрия бе стъпка в правилната посока, независимо от елементарната грешка в края на квалификацията.

Колата на вицешампиона изглеждаше отлично още в петък, докато съотборникът му експериментираше с настройките. Някои анализатори го описаха като „лутане“, продължило до края на квалификацията.

Все пак Хамилтън успя да изнамери типичната за него перфектна бърза обиколка и грабна пола, а 24 часа по-късно именно стартът реши състезанието. Двамата пилоти на Мерцедес имаха различни настройки на съединителя, като при Люис оборотите бяха по-„дълги“ и това го изненада, предизвиквайки превъртане на задните колела.

Тук тренировъчните стартове са много по-малко от обикновено, защото е забранено да се правят подобни симулации на изхода от бокса, а в събота сутринта валя дъжд. Въпреки, че подходът към първия завой е сред най-късите в първенството, Розберг бе от вътрешната страна и съвсем крехкото предимство при ускорението му даде шанс да поведе.

Излизането на кола на сигурността в първата обиколка не позволи на Хамилтън да контраатакува. Съдейки по темпото на Розберг със студени гуми, след като колата се прибра, едва ли позициите щяха да се разменят, ако жълтите флагове не бяха излезли.

Друг ключов момент бяха спиранията в бокса. В последната обиколка преди единственото спиране, Розберг бясно влетя в пита и само огромният късмет го спаси от наказание. Но самият тур бе великолепен – по-бърз с 0,7сек. от обиколката преди влизане на Хамилтън.

Неговото наказание уби последната интрига за победата, а в социалните медии имаше доста скептицизъм, че той не е видял пресичането на белите линии на изхода от бокса. Склонен съм да вярвам на думите му, защото пилотите са легнали изключително ниско в болида и видимостта, особено встрани, е силно ограничена. Дори и без тези 5 сек. неговото темпо не беше достатъчно константно, за да стигне до Розберг.

До Австрийската Гран При беше честно да се каже, че нито веднъж не видяхме миналогодишния Нико Розберг. Причините са много – загубата на трофея през 2014-та, увереността и спокойствието на Хамилтън, както и забраните за пълна комуникация между пилот и състезателен инженер.

Нико винаги е бил мислещ, анализиращ пилот, който разчита на огромно количество информация от инженера си. Тази година на няколко пъти той не се разбираше с Тони Рос, искаше да получи данни, които не могат да се предават по радиото.

Предстои да разберем дали Розберг най-после се е адаптирал към тази новост, защото това, което направи най-голямо впечатление в неделя, бе онова хладнокръвие в поведението му, което почти винаги отсъстъва от миналия август.

Състезание след състезание не можем да разберем какъв е истинският потенциал на Ферари, защото постоянно нещо се объкрва. Ако всичко бе минало нормално със смяната на задна дясна гума, Фетел щеше да завърши трети, но ми се струва, че все още темпото не е на нивото на Мерцедес.

Може би с изключение на Канада, Кими Райконен няма нито една напълно гладко протекла квалификация и това продължава да го спъва. В конкретния случай тимът реши да използва традиционната стратегия за две бързи обиколки с една бавна по средата, но времето за изпълнение не стигна.

Райконен не знаеше за недостига на време, което показва доста слаба заинтересованост към случващото се. От друга страна е работа именно на отбора да съобщава подобни данни на пилота си, така че раздразнението на финландеца беше разбираемо.

Около катастрофата с Фернандо Алонсо продължава да има известна доза мистерия. Видимо е, че двигателните колела на Кими пребоксуваха в много необичаен момент, доста метри след първоначалното излизане от завоя, а на повторенията не си личи някой да го е закачил.

Това напомня на завъртането от Канада, където спекулациите бяха свързани с внезапно активирала се карта на двигателя, използвана за боксове. Каквато и да е причината, заради мястото на пребоксуването, инцидентът прилича повече на технически проблем отколкото на пилотска грешка.

И все пак, проваленият уикенд отново отвори въпросът какво е бъдещето на Райконен. Първият въпрос е какви са алтернативите. Серхио Перес, Мирко Бортолоти, Даниел Дзампиери и Брандон Майсано са бивши пилоти от програмата за развитие на млади състезатели на Ферари и нито един от тях, може би с изключение на Перес, не е бил близо до пилотското място, което показва, че поне предишните топ шефове не бяха готови да рискуват така, както сме виждали в Ред Бул например.

Настоящите членове на програмата са Рафаеле Марчиело, който е 8-ми в GP2 и имаше комфликт с Ферари през миналата година, Ланс Строл, който е син на милиардера Лорънс Строл и е миналогодишен шампион в Италианската Формула 4, китаецът Гуаню Жу и Антонио Фуоко, който се бори за титлата в GP3 и през миналата година беше пети във Формула 3.

Все талантливи момчета, но на този етап не изглеждат готови за най-големия шампионат и напрежението, което идва с това да си пилот на Ферари. Сделката с Люис Хамилтън не се получи, така че единственият вариант Райконен да си тръгне е привличане на Валтери Ботас или Нико Хюлкенберг, който за пореден път доказа себе си, като спечели с Порше в Льо Ман (повече подробности НА ТОЗИ ЛИНК).

И при двете опции трябва да бъде заложено на известен риск и няма да се изненадам ако Райконен остане в отбора поне още един сезон. Едва ли той е чак такъв господар на съдбата си както се говори и изборът на съотборник на Фетела може да бъде най-трудното и комплексно решение, което Аривабене трябва да вземе откакто влезе във Формула 1 до сега.