Българското слънце, което озари Сочи и ни върна надеждата

Честно казано, Олимпиадата никак не ме развълнува. С изключение на някоя друга дисциплина в алпийските ски или сноуборда, то Сочи 2014 не е оставила кой знае какви следи в моето съзнание. Може да се каже, че това е очаквано с оглед на слабото българско представяне, но вчера, 16.02, едно истинско слънце ме извади от будната олимпийска кома (със сигурност не само мен) и накара цяла България да тръпне в очакване за пръв път от дуото Албена и Максим насам.

Българското слънце Александра Жекова озари мрачната българска Олимпиада и с вълшебното си каране успя да припомни на света, че има една малка държава в сърцето на Балканския полуостров, която все още е способна да ражда големи шампиони, независимо че се правят доста опити този поток от нереални таланти да спре.

И, да, заставам твърдо зад думите „голям шампион“, въпреки че Сани остана на 5-о място. Само един голям шампион ще приеме с усмивка факта, че след цялата подготовка мечтата за медал бе прекършена на последния завой във финала. Само един голям шампион ще стисне зъби и със счупена кост ще направи и немислимото, за да донесе радост на цяла една държава, за която Зимната Олимпиада бавно, но славно се превърна в поредното напомняне, че нещата в нашата държава просто не се случват.

Лъчезарната Сани припомни на всички нас, че Олимпийските игри не са чиста проба туризъм за нашите представители и даде всичко от себе си да донесе малко радост на невярващите българи. И успя по най-вдъхновяващия начин. Начин, за който всеки трябва малко да се замисли и да си каже: „И аз мога така!“

Александра Жекова можеше да се откаже от Олимпиадата заради контузия, но направи ли го? Можеше да оправдае 5-ото си място с италианката, но направи ли го? Можеше да упрекне федерацията, БОК или който и да е, че останалите участнички в кроса са с екип от поне 4-5 човека, и то минимум, но направи ли го? Можеше още преди Олимпиадата да каже, че ще кара със счупена кост, но направи ли го? Можеше да си изкара целия яд на италианката, България или който и да е за пропуснатия медал, но направи ли го? Можеше да използва всяка заучено оправдание, но направи ли го?

Отговорът на тези няколко въпроса го знаете всички – не! Сани Жекова изкрещя едно силно „Здравей, България“ след полуфинала, а след злощастното 5-о място, което е, без каквато и да е конкуренция, най-доброто представяне на Олимпиадата за България, прие всичко с усмивка. Въпреки че се усещаше в гласа ѝ (както и в този на баща ѝ), че разочарованието е голямо, въпреки всички премеждия, въпреки всички... Сани озари с усмивката си Сочи и направи смислена Олимпиадата за България.

Но 5-ото място бледнее пред урока, който България получи. Работа му е майката, приятели. Не да се оправдаваме, не да търсим вината в някой друг, не да се чудим как с възможно най-малко усилия да направим това, което се иска от нас, но никога повече от необходимото. Не е това начинът. Не е това пътят. Той ни беше показан от Сани – с усмивка, упорит труд и непреклонима воля. И най-важното – никога да не спираме да гоним мечтите си.

За някои това може да е просто едно 5-о място на поредната Олимпиада, която за пореден път се превръща в провал. Но това е много повече. 5-ото място е свидетелство за надежда, дух и упоритост. Надежда, че все още има българи, за които е важно, че бранят честта на трибагреника, а не търсят оправдание за поредния си провал. Искрено се надявам, че представянето на Жекова няма да остане глас в пустиня, а ще има своите последователи. И повече хора ще си кажат „аз мога“ вместо „за какво да се мъча, като всичко е срещу мен“. Защото това второто се превръща все повече в типична родна черта, вместо да е нелепо изключение.

И нека завърша чисто спортно, защото се отклонихме малко от темата. В БОК да направят всичко възможно, дори и невъзможното, за да убедят Александра Жекова да остане за още един олимпийски цикъл. Кралицата на родните зимни спортове и след 4 години ще е единствената надежда за медал на България. Заложете на Сани, защото, както е тръгнало, на следващата Зимна Олимпиада топ новината ще бъде, че изобщо се намираме на подобен форум. Заложете на Сани, защото тя е една от малкото причини зимните спортове още да имат популярност у нас. А в следващите 4 години си погрижете 5-ото място на Жекова да не остане само глас в пустинята.

И, Сани, не е нужно ти да благодариш за подкрепата. Ние ти благодарим, че ни върна надеждата.