Зографски: Радостен съм, че и у нас започна да се говори за ски скокове

Най-добрият български ски скачач Владимир Зографски се прибра у нас по време на паузата в стартовете за Световната купа. Състезателят даде пространно интервю за в-к "Труд", в което разкри тайните на своя успех и защо е толкова трудно от България да излизат добри състезатели по ски скокове.

- Най-после сте у дома, почивате ли си?

- Не, няма време. В момента тренирам, като карам алпийски ски и ходя на фитнес, защото в България няма шанца.

- Този сезон вече сте сред световния елит на ски скока, как се чувствате?

- Супер. Чувството е страхотно. Привличам сериозно вниманието на медиите, феновете и въобще на хората. Радостен съм, че и у нас започна да се говори за този спорт. Оказа се, че досега е имало хора, които дори не бяха чували за ски скок. Щастлив съм, че заради мен разбраха какво представлява този сложен и опасен спорт.

- Как едно момче от страна без шанца постига успехи?

- Може би се получи след много тренировки, лишения... От федерацията също започнаха да отпускат доста пари и се подготвям повече време в чужбина.

- Чуждите състезатели знаят ли, че у нас няма шанца?

- Знаят и се чудят как успях да вляза сред най-добрите. Веднъж чух германецът Михаел Урман да говори. Той видя, че скочих 140 метра, и попита: "Какво правите вие в България? Нямате шанци, имате само един състезател..."

- Как минава един ден на Владимир Зографски?

- Когато съм в България, от 8 до 10 ходя на училище, после тренирам, в 13 ч се връщам на училище, след това пак тренировка. Накрая се прибирам и почивам. Когато не съм у дома, уча по лагери или на път. В чужбина денят ми минава по-скучно - тренирам пак два пъти, но между заниманията няма къде да се ходи.

- Как се борите със скуката?

- Предимно чрез интернет. Този сезон пътувам сам с баща ми с микробус. И така е непрекъснато. Немският треньор Винтерлих го виждаме на шанцата и в хотела.

- Какви са очакванията ви от световното младежко първенство в Естония в края на месеца?

- Надявам се на добро представяне. Например да съм сред първите шестима.

- Състезателите по ски скок спазват строга диета, вие с какво се храните?

- Зависи от моментното състояние, килограмите... Предимно ям пилешко месо, риба и салати. Когато съм по-тежък от обичайното, се ограничавам. Преди ми тежеше диетата, дояждаха ми се най-различни неща. Но вече свикнах. Обичам шоколади, чипсове. Когато не съм в състезателен период, си ги позволявам, и то редовно (б. а. - смее се).

- Два пъти ви дисквалифицират заради милиметри по-широк костюм,по-дълги ски или грамове по-ниско тегло. Толкова строги ли са изискванията?

- Да, правилата са строги, но не важат за всички. Дано занапред да се промени това. Аз минавам проверка по три пъти на състезание. Но има такива състезатели, които не знам въобще дали ги проверяват. Вероятно само веднъж годишно...

- Вярно ли е, че ако бяхте изпили чаша вода преди скока в Инсбрук, можеше и да не ви дисквалифицират, защото нямаше да тежите по-малко от необходимото?

- Сигурно е така. Но на следващия ден се измерих и бях с 2 килограма по-тежък. Допускам, че при дисквалифицирането е възможно да не са ме мерили много добре. Качих се веднъж на кантара и килограмите ми бяха наред. Проверяващият ме свали и ми каза да се кача отново - по-леко и по-внимателно. След това два пъти ме мери и се оказах по-лек. Може би не можаха да допуснат, че победих австриец в Инсбрук...

- След успехите промени ли се животът ви?

- О, да. Доста ме нападат феновете, фенки... След турнирите "Четирите шанци" доста жени ме търсят, искат да контактуват с мен. Особено в Самоков преди няколко месеца почти никой не ме познаваше, сега всички ме поздравяват и ми станаха приятели. По улиците ме спират, заговарят ме. В училище ме посрещнаха като национален герой - с цветя. Чувствам се като министър на спорта.

- Имаш ли си гадже?

- Имах, но вече не.

- Разбирате ли се с немския треньор Йоахим Винтерлих, на какъв език разговаряте?

- На немски. Аз горе-долу се оправям с езика.

- Винтерлих даде интервю пред сайта на Международната федерация и сякаш е обиден на България...

- Доколкото разбрах, интервюто е било грешно преведено.

- Всъщност не беше грешно!

- В такъв случай не виждам от какво може да е разочарован. На мен ми се вижда щастлив. Той е странен човек.

- Вярно ли е, че българските треньори по ски скок си пречат?

- Винаги е било така в нашия спорт. Но не виждам какво може да се направи.

- По-малкият ви брат също тренира ски скокове. Как се развива?

- Според мен върви много добре. Вече има международни победи. Ако продължава така, след 2 - 3 години ще има успехи.