Топ 10 на най-трагичните отбори във Формула 1

В богатата история на Формула 1 има купища случаи на великолепни победи и страховити походи към победата, но също така има място и за епични провали.

 

През сезон 2012-та наблюдаваме мъките на Испания Рейсинг, Кейтъръм и Маруся, но те съвсем не са най-слабите отбори, които са се подвизавали на една писта редом до Ферари и МакЛарън.

 

Представяме ви топ 10 на най-трагичните отбори в „Кралските гонки", които са и все още продължават да кретат по трасето. Тяхната цел е да завършат състезанията и ако е възможно, да приключат с малко обиколки изоставане от победителя.

 

10.Кейтъръм

 

Въпреки че безспорно е най-успешният от трите отбора, присъединили се към Формула 1 за сезон 2010 (другите са Върджин Рейсинг (сега под името Маруся) и Испания Рейсинг), Кейтъръм все още не е записал точка.

 

Голямата гордост на тима би трябвало да бъде представянето в квалификациите, където вече няколко пъти са стигали до втората част. За съжаление на всички, които обичат Кейтъръм, обаче, в състезанията постиженията им са подобни на тези на Маруся и Испания Рейсинг.

 

Опитни пилоти като Хейки Ковалайнен и Виталий Петров още не могат да променят съдбата на екипа през сезон 2012, като финландецът си партнираше с Ярно Трули допреди година, но също без особен успех.

 

Най-добрият резултат на Кейтъръм е постигнат в Гран при на Япония през 2010-та година, когато Ковалайнен финишира 12-ти.

 

9.Минарди

 

Симпатичният отбор на Минарди изкара цели 20 години във Формула 1, но остана най-известен с факта, че даде началото на спортната кариера на Фернандо Алонсо.

 

Освен това през ранните 90 години на миналия век Минарди регистрира два финиша на четвътро място в лицето на Пиерлуиджи Мартини.

 

В края на 90-те и началото на XXI-век настъпи финансовата криза в отбора и това го прати твърдо на дъното на таблицата.

 

Все пак, в края на спортния живот на отбора също имаше един знаменит резултат - 5-та позиция на Марк Уебър и 2 точки за шампионатното класиране при пилотите. Това се случи в домашното му и дебютно във Формула 1 Гран при на Австралия през 2002-ра година.

 

8.Спайкър

 

Холандският екип влезе във Ф1 през 2007-ма година, след като купи именно отбора на Минарди. Спайкър изкара само 17 състезания в „Кралските гонки", преди на свой ред да бъдат закупени от Форс Индия.

 

Както и Супер Агури, така и Спайкър имаше проблеми с непостоянство във втория болид, който често сменяше пилотите си - освен Адриан Сутил там се състезаваха холандецът Кристиан Алберс, Маркус Винкелхок (Германия) и Сакон Ямамото (Япония).

 

7.Супер Агури

 

Отборът с японски собственици се подвизаваше във Формула 1 между 2006-та и 2008-ма година, но в последния си сезон се включи само в 4 състезания. В крайна сметка финансовите затруднения на отбора доведоха до прекратяване на съществуването му.

 

След няколко неуспешни старта, екипът на Супер Агури записа финиш в топ 10 за първи път чрез лицето на отбора - Такума Сато - и то още в дебютния си сезон. През 2007-ма пък бившият пилот на Джордан изведе новите си работодатели до нови висини - той два пъти завърши в зоната на точките.

 

Вторият пилот на Супер Агури твърде често се сменяше - Юджи Иде, Франк Монтани, Саком Ямамото и Антъни Дейвидсън бяха в различни периоди съотборници на твърдия титуляр Сато, но само в рамките на 39 състезания.

 

6.Маруся

 

В момента екипът изживява третата си година във Формула 1, но пък първата под това название. Най-доброто представяне на англо-руския екип е 14-то място, което се е случвало 6 пъти досега.

 

Идеята на този отбор е да подобри значително резултатите си преди дебюта у дома - в Гран при на Русия през 2014-та година.

 

5.Испания Рейсинг

 

Този екип също се намира в третата си година в „Кралските гонки", но никога не е стигал до топ 10 и често се бори за по-предни позиции с Маруся, който се явява основен конкурент на Испания Рейсинг.

 

Много ветерани, много опитни пилоти през годините се опитаха да дръпнат отбора нагоре, като този сезон един от пилотите е Педро де ла Роса. И той, както предшествениците му, обаче, са спирани от финансовата криза.

 

Най-добрият резултат на Испания Рейсинг през последните 30 месеца е 13-то място. Екипът е по-известен с факта, че Бърни Екълстоун нарече болидите им „сакати" (cripples). Пилотът Нараин Картикеян пък изхвърли световния шампион Себастиян Фетел от Гран при на Малайзия, защото отказа да му направи път.

 

4.Осела

 

Две завършвания в зоната на точките за 132 състезания през 80-те години на миналия век разказва цялата история на този скромен екип. Базиран в Италия, този отбор непрекъснато уверяваше, че предстои бъдещо подобрение на резултатите.

 

Липсата на достатъчно финанси направи живота на Осела още по-тежък, а още повече, че постоянно имаше напрежение между пилоти и ръководители.

 

Оцеляването беше основен приоритет за отбора, но така и не можа да натрупа достатъчно точки, за да си го позволи.

 

3.Пасифик Рейсинг

 

Британският отбор от 1994-та година остава като един от най-трагичните в историята на Формула 1 - нито един от болидите не завърши в нито едно от 16-те състезания, в които взеха участие.

 

Пасифик имаше успехи във Формула 3 и Ф3000, но стъпката нагоре се оказа по-голям хап, отколкото можеше да погълне. Проблемите с инвеститорите означаваха, че напрежението постоянно съпътстваше екипа - те не бяха финансово стабилни и нямаха почти никакви обновявания по колите.

 

Съюзът с Тим Лотус през 95-та се отрази що годе положително, но до спечелване на точки така и не се стигна. Все пак, трябва да се отбележи едно завършване на 8-мо място в Гран при.

 

2.Колони

 

Това е още един пример за отбор с успехи в по-долните класове моторни спортове, но с никакъв шанс във Формула 1.

 

Екипът на Колони опита да вземе участие в 82 Гран при-та, но се класира само за 14 от тях, като завърши в 4 случая.

 

Въпреки партньорството със Субару и Форд, италианският отбор така и не успя да се сдобие с болид, който да бъде конкурентен на пистата.

 

1.Еймън

 

Този отбор се ръководеше от новозеландеца Крис Еймън и се включи в едва 4 състезания, но не финишира в нито едно от тях. Самият Еймън беше пилот на отбора, но стана известен с лошия си късмет (той иначе има 11 качвания на подиума в кариерата си).

 

Технически проблеми попречиха на екипа да се включи в повече от 4 кръга на сезон 1974, който се оказа единственият в историята на Еймъ