Снукър пантеон: Джо Дейвис – Императора на щеката

Рубриката „Снукър пантеон" на Sporta.bg ще ви запознае по-подробно с корените на джентълменския спорт отпреди повече от 100 години и ще ви представи живота и приключенията на легендарните играчи.

Няма как подобна ретроспективна рубрика да не започне с биография на човека, който извоюва място на снукъра на спортната карта на света - Джо Дейвис.

Дейвис не само е причината да има турнири по снукър, но и да има телевизионно отразяване и публичен интерес. Често в материалите си за великолепния спорт ние наричаме състезателите „майстори на щеката".

Е, когато става въпрос за първата истинска икона на снукъра Джо Дейвис, не може да се говори просто за един майстор. Единственото достойно определение за него е император...

Джо е роден през 1901-ва година на 15-ти април в Уитуел, Дербишир, Англия. Благодарение на баща му Фред Дейвис старши семейството се премества в Честърфийлд, където се осъществява първата среща на малкия Джо с билярдна маса и щека - в местната кръчма.

„Кръчмата се казваше „Куинс хотел" и за мен беше голямо щастие, че там имаше билярдна маса. Също така извадих късмет, защото масата имаше лек дефект, беше малко по-ниска, но на подходяща височина, за да мога да играя от толкова ранна възраст - 11-годишен", разказва Джо.

На 13 години той вече е шампион на Честърфийлд, а на 18 вече е професионалист. Но големият си пробив прави през 1926-та година, достигайки финал на Световното първенство по билярд - губи тогава и следващата година от големия си съперник Том Нюман.

Изумителното по отношение на Дейвис е това, че той е брилянтен с щека в ръка, въпреки че има проблем с дясното си око - амблиопия или „намалено зрение".

През 1928 вече е най-добрият играч в света, като самият той е изненадан, когато голяма група хора от Честърфийлд го очакват на гарата с трофея и го аплодират.

Някъде тогава интересът му се насочва към снукъра - тази странна, все още не толкова позната игра, която често е пренебрегвана от играчите на билярд. Някои дори я наричат „онази доматена игра" заради червените топки, но Джо е сигурен, че снукърът е бъдещето.

Неговият стил в снукъра е по-различен от този на останалите. „Аз бях първият, който превърна снукъра в офанзивна игра. Преди мен играчите вкарваха една червена, след което може би цветна и веднага прибягваха до сейфти удари. Аз превърнах снукъра в истински атрактивна и нападателна игра."

През 1927-ма година Джо Дейвис организира първия турнир по снукър в историята - в Бирмингам, като в него се включват още няколко играчи на билярд. Джо печели финала срещу един от големите си противници - Том Денис - като мачът се играе 31 фрейма.

Джо побеждава този съперник и в следващите 4 финала, преди турнирът да се пренесе в първата си истински голяма и престижна арена - „Елестър Скуеър" през 1930-та. Джо продължава да ниже титла след титла, преди снукърът да се премести в „Алекзандра Палас" през 1936-та година и да започне да се излъчва на живо по телевизия ВВС.

С появата на Хорас Линдром Джо намира достоен опонент, като съперничеството между двамата спомага изключително за нарастването на популярността на снукъра. Дейвис побеждава Линдром в два много оспорвани финала, след което на сцената се появява по-малкият брат на Джо - Фред, който поема щафетата като претендент за титлата.

Този финал е емблематичен, защото Джо побеждава с 37:36 след 5 дни игра - с брейк от 101 точки, който е 112-ият сенчъри на великия Дейвис. Няколко месеца по-късно започва Втората световна война и залата „Търстънс" е унищожена след бомбардирова, маркирайки края на първата снукър ера.

След войната Джо успешно защитава титлата си и вдига трофея за 15-ти пореден път, когато вече си казва, че е време да сложи край на кариерата си.

„Реших да спра участието си в турнира, защото тази доминация не беше атрактивна за публиката. Но не спрях да промотирам играта", разказва Джо.

След близо 30-годишна отдаденост на снукъра Дейвис има да покори само още един връх в играта - максималният брейк от 147, който никой никога не е постигал до 22-ти януари 1955-та година.

Тогава след епична битка с 15-те червени на масата Джо успява да ги реализира и да ги комбинира с черна, преди да разчисти останалите цветове и да маркира първия максимум в историята на снукъра.

През 1962-ра година Дейвис постигна първия сенчъри брейк, който е излъчван на живо по телевизията. На следващата година е почетен като Офицер на Ордена на Британската империя (ОВЕ), а 12 месеца по-късно се отказва дори от участие в демонстративни мачове.

На 77-годишна възраст Джо си отива от този свят, само 2 месеца след като с радост наблюдава как брат му Фред се класира на полуфинал на Световно първенство в „Крусибъл".

Автобиографията „Брейковете станаха по моя начин" (The breaks came my way) и описва подробно живота на пионера, първата истинска легенда, учителя, императора на снукъра Джо Дейвис.

Даниел Любомиров, Sporta.bg