Шампионите на Европа: Ювентус

С края на сезона големите футболни първенства на Европа се прекланят в почит пред своите шампиони. На върха може да е само един и този един е най-добрият - отборът, демонстрирал класа, желание, увереност и непоколебима воля за успех. Един от тези тимове е италианският гранд Ювентус, който след години на премеждия и противоречия отново се завръща на трона в Серия А.

След 38 мача в "калчото" момчетата на Антонио Конте вдигнаха трофея като, може би, най-заслужилият шампион в Европа. Шампион, който не допусна загуба в нито една шампионатна среща - постижение, с което малко отбори в света могат да се похвалят.

Трансферите и промените

Годината започна с много промени за Ювентус. Тимът вече бе ръководен от Антонио Конте, който пое юздите от Луиджи Дел Нери в края на сезон 2010-11. Задачата пред Конте бе ясна - да върне Ювентус на върха в Италия. За да я постигне, младият тактик и легенда на торинския клуб не се поколеба да направи нужното що се отнася до състава на Юве за новия сезон.

Рокадите бяха много, а някои от тях - съвсем неочаквани. Клуба напуснаха редица футболисти като ветеранът Хасан Салихамиджич и младата надежда Себастиян Джовинко. С тях си заминаха и играещите под наем Алберто Акуилани, Арманд Траоре и Леандро Ринаудо. Юве се сбогува още със звезди като Мохамед Сисоко и Тиаго, а бразилският национал Фелипе Мело бе пратен в изгнание в Галатасарай. Опитните Серджио Алмирон и Зденек Григера също не попаднаха в плановете на Конте и трябваше да напуснат клуба, а играчи като Яго Фалке и Кристиан Паскуато бяха изпратени под наем в различни тимове.

В тази бъркотия от заминаващи футболисти малко по малко започнаха да изгряват нови имена - тези на футболистите, които трябваше да донесат на Юве титлата. Първият голям трансфер бе до известна степен шок за всички футболни фенове в Италия, тъй като в Торино пристигна ветеранът на кръвния враг Милан - Андреа Пирло, който заедно с Рето Циглер и Микеле Пациенца бе привлечен със свободен трансфер.

В същото време окончателно в редиците на клуба бяха привлечени играещите под наем Фабио Куалиарела, Алесандро Матри, Симоне Пепе и Марко Мота. На 1 юли 2011 г. пък към лагера на "бианконерите" се присъедини Щефан Лихтщайнер от Лацио. Неговият трансфер бе последван от привличането на Мирко Вучинич от Рома и Артуро Видал от Байер Леверкузен. В края на трансферния прозорец пък черно-бели екипи облякоха Емануеле Джакерини, Марсело Естигарибиа и Елхеро Елиа - до един млади и можещи футболисти с големи възможности.

Настъпилият хаос в съблекалнята на Юве обаче се оказа и люлката на живота за 28-та титла на "бианконерите".

Новият стадион

С началото на новия сезон в Серия А Ювентус се премести в своя нов дом - "Ювентус Стейдиъм" - изцяло нов стадион с капацитет от 41 хиляди зрители, построен на мястото на стария и разрушен, но изключително иконичен "Деле Алпи".

Юве напуснаха "Деле Алпи" през 2006 г. поради липсата на посещаемост на мачовете и почти веднага започнаха да кроят планове за построяването на ново съоръжение, което да върне феновете по трибуните и да ги накара да останат там. Плановете за "Ювентус Стейдиъм" бяха обявени публично през 2008 г. и изграждането на стадиона започна малко по-късно.

Новото съоръжение, макар и с по-малък капацитет - 41 хиляди, в сравнение с 67 хиляди на "Деле Алпи", бе замислено да предлага на феновете едно много по-автентично и зрелищно футболно изживяване. Именно поради тази причина в плановете за новия стадион не бе заложено изграждането на атлетическа писта, за да могат феновете да са по-близо до своите любими играчи.

Постепенно стадионът бе завършен и на 8 септември 2011 г. "бианконерите" изиграха своя първи мач в новия си дом. Срещата бе срещу най-стария професионален футболен клуб в света - английския Нотс Каунти, който е тясно свързан с историята на Юве. Мачът се игра пред изпълнените до краен предел трибуни на "Ювентус Стейдиъм" и завърши при равенство - 1:1.

Първата официална среща на новия стадион се игра три дни след откриването, в нея Ювентус посрещна Парма в мач от втория кръг на Серия А (първият кръг в Италия бе отложен заради стачка на футболистите) и разгроми съперника си с 4:1, което сложи началото на една дълга, дълга серия без загубен мач.

Пътят към върха и първата половина от короната

След успеха с 4:1 над Парма Юве спечели и първото си гостуване в Серия с 1:0 над Сиена, така възпитаниците на Антонио Конте бяха лидери след втория кръг. Две равенства - с непретенциозните Болоня и Катания в следващите два кръга обаче смъкнаха тима с позиция надолу. Победата с 2:0 над носителя на титлата и един от основните конкуренти в първенството - Милан, обаче отново изстреля Юве на върха, където "бианконерите" останаха до осмия кръг. Във въпросния осми кръг Юве записаха реми с Дженоа пред собствена публика, което дойде след равенство и с Киево като гост. По този начин "Старата госпожа" се срина до третото място в шампионата, което до края на сезона се оказа и най-слабото класиране на тима за годината.

След 2:2 с Дженоа Ювентус започна своя възход. Торинският тим записа четири поредни победи и общо осем в 12 мача, което в края на първата половина на сезона означаваше, че Юве е на точка пред Милан и заема първата позиция в Серия А.

През зимата на "Ювентус Стейдиъм" настъпиха нови кадрови промени, които имаха за цел само да стабилизират тима и да засилят неговия щурм към шампионската титла. През този трансферен прозорец Ювентус напуснаха ветерани като Лука Тони, Амаури и Винченцо Якуинта. С тях от Юве си тръгнаха още Яго Фалке, Фредерик Сьоренсен, Кристиан Паскуато, Марко Мота, Микеле Пациенца и Чиро Имобиле. Част от тези футболисти бяха преотстъпени или половината им права бяха продадени на друг клуб, докато други си заминаха завинаги.

За да разреши проблемите, които имаше с контузени нападатели и вече напуснали такива, Конте привлече под наем в Ювентус нападателя на Рома и бивш играч на Милан - Марко Бориело. Под наем в Юве дойде и уругвайският бранител Мартин Касерес от Севиля, който вече прекара кратък период от кариерата си в Торино с екипа на "бианконерите". Единственото твърдо ново попълнение в тима бе Симоне Падоин, който бе закупен от Аталанта за 4.5 милиона евро и подписа договор със "Старата госпожа" до 2016 г.

Така подготвен и окомплектован, почти без почивка, Ювентус се устреми към втората половина от сезона и титлата.

Турболентната пролет и финалният спринт

Въпреки усилията, положени, за да стабилизират тима на първото място, Конте не успя да постигне желания ефект. Януари бе силен за "бианконерите", които спечелиха три от своите четири срещи през първия месец от новата година, но през февруари формата на тима западна значително и въпреки, че Ювентус продължи хода си без загуба, отборът отстъпи първото място на основния си конкурент - Милан.

От 5 февруари до 11 март включително Ювентус изигра осем шампионатни срещи като спечели едва една от тях и записа ремита във всички останали. Така 11 срещи преди края на сезона възпитаниците на Конте изоставаха с четири точки от миланските си съперници, а изгледите за краен успех бяха малко.

В крайна сметка в останалите мачове до края на сезона Ювентус намери себе си, намери формата си и спечели 10 от тези срещи. В същото време Милан допускаше грешка след грешка и постепенно загуби лидерската позиция и започна да изостава от Ювентус. Спорът между двата тима обаче до голяма степен бе решен от друг италиански гранд - Интер, който победи своя градски съперник с 4:2 кръг преди края и по този начин коронова Юве като шампион на Италия за 28 път в историята на футбола на Ботуша.

Турнирът за Купата на Италия и загубеният финал

През сезон 2011-12 Ювентус не успя да запише участие в европейските клубни турнири след плачевен сезон 2010-11. Въпреки това "бианконерите" се бореха на два фронта - в Серия А и в турнира за Купата на Италия. Подобно представянето си в шампионата и тук Юве бяха безупречни до самия финал.

Надпреварата започна с тежък мач срещу Болоня, който момчетата на Конте спечелиха с 2:1 след продължения. Следващият опонент на торинския гранд бе римският Рома - отбор с неубедително представяне през новия сезон. Победа с 3:0 в Торино гарантира на Юве място на полуфинала, където дойде и истинското изпитание - отборът на Милан.

За разлика от срещите до този етап на турнира, полуфиналите са мачове на разменено гостуване. В първата среща Юве постигна успех с 2:1 и то като гост и торинци се чувстваха уверени, че ще продължат напред. Реваншът на "Ювентус Стейдиъм" обаче се оказа ад. "Бианконерите" поведоха в 28' с гол на легендата на клуба Алесандро дел Пиеро, но не успяха да удържат преднината си и допуснаха Милан да обърне резултата в своя полза. С голове на Джамел Месба и Макси Лопес "росонерите" доведоха срещата до продължения. Силите на тима от Милано обаче бяха само дотук, тъй като Мирко Вучинич реши нещата в полза на Юве с гол в 96' на срещата. Така между дружината на Конте и Купата застана само финалът и отборът на Наполи.

На 20 май 2012 г. на "Стадио Олимпико" в италианската столица Рим вече коронованият за шампион на страната Ювентус излезе в търсене на шампионски дубъл. Плановете на тима обаче бяха осуетени от един изключително мотивиран и напълно заслужил трофея тим на Наполи. Единсон Кавани откри за "неаполитанците" от дузпа в 63', а 20 минути по-късно Марек Хамшик сложи край на спора с гол за 2:0.

Ювентус загуби Купата с две загуби, допуснати в редовното време на турнира, втората - на самия финал. Въпреки това "бианконерите" на Конте станаха непобедени шампиони и записаха имената си със златни букви в историята на италианския футбол.

Краят на една легенда

Сред имената на този непобеден тим на Ювентус по-ярко от всички личи името на един изключителен футболист - големият, недостижимият капитан на тима - Алесандро Дел Пиеро.

Алекс облича фланелката на Юве още като юноша през 1993 г. и оттогава до сега се превръща не само в неразривна част от клуба, но и във водеща фигура, в символ на Ювентус и на класата, която този тим притежава.

С края на сезон 2011-12 обаче големият Дел Пиеро трябва да напусне торинския гранд не по желание на феновете или по негово собствено такова, а по решение на клуба. Както гласеше заглавието на един филм, "Няма място за старите кучета". Тази максима тъжно, тъжно отеква на "Ювентус Стейдиъм", който напуска една истинска легенда.

Вече не ги правят такива! Определено Дел Пиеро е представител на един друг тип футболисти - тези от старата школа, за които спортът, и отборът, и феновете са най-важни. Не са важни парите, не са важни вестниците и медиите, а идеята, религията, която в случая носи името Ювентус.

Сухата статистика гласи: 719 официални срещи, 290 гола за Дел Пиеро в Италия, от тях 705 мача и 289 гола като футболист на Ювентус. Шест титли в Серия А (без да броим двете отнети в скандала "Калчополи"). Една Купа на Италия, четири трофея от Суперкупата на страната, един път шампион на Европа с Юве, една Суперкупа на Европа, една Интерконтинентална купа. Веднъж шампион на Серия Б с онзи низвергнат Ювентус, от който всички се отказаха, но не и Дел Пиеро, който го изведе обратно в елита и го върна на върха - непобеждаван!

В края на една 19-годишна кариера в Ювентус Алесандро Дел Пиеро се превърна в "Стария господин" на "Старата госпожа", но завинаги ще остане в сърцата на феновете с черно-бели шалчета и фланелки, такъв какъвто беше - непобеждаван и непобедим шампион!

Георги Тотев Div.bg