Пътят на Денис Родман - част IV: Краят на една шеметна кариера

Екипът на sporta.bg ви представя последната част от поредицата "Пътят на Денис Родман". В нея ще ви представим какво се случва с баскетболната кариера на Глиста след като напуска шампиона Чикаго Булс след три титли. Надяваме се поредицата да ви е харесала, а ако сте пропуснали първите три части, ще намерите линкове към тях в края на тази статия.

Както вече ви разказахме в миналата част, може би най-успешният период като баскетболист на Денис Родман беше в Чикаго Булс, където спечели три шампионски пръстена, три пъти поред стана най-добър борец под кошовете и завинаги остана в съзнанието на феновете на „лигата на извънземните" като един от най-добрите защитници.

Но всичко това се променя в момента, в който ръководството на „биковете" започва подмладяване и реконструкция на отбора от ветровития град. Част от играчите се отказват от баскетбола, други просто се оказват ненужни. Част от ненужните става и 37-годишният „звяр".

Това се оказва преломната точка за Денис Родман, който през годините на няколко пъти е показвал буйния си нрав и желанието си за опустошителен живот, но тези навици се засилват многократно в следващите няколко години.

На 21-и януари 1999 година Глиста е освободен от Чикаго Булс. По това време сестра му играе ролята на негов агент и успява да го уреди за Лос Анджелис Лейкърс до края на скъсения от локаута сезон, като дори получава същата заплата, която е имал и в Чикаго.

След серия от контузии, изгонвания от мачове и постоянни нощни подвизи Родман си тръгва от Л.А. след края на сезона. Той записва едва 23 мача, 11 от които титуляр, и записва средно по 2.1 точки и 11.2 борби.

Съдбата като че ли си прави шега на гърба на Родман и Далас, като той е привлечен за сезон 1999/2000 при Маврите. Това означава, че Глиста се връща там, от където е успял да се измъкне (част I).

За „маврите" Денис записва едва 12 мача, в които е изгонен от игра два пъти и постоянно създава проблеми в състава на отбора от Далас. Ръководството решава да го освободи, а тогавашният плеймейкър на Маверикс Стийв Неш заяви: „Никога не е искал да е в Маверикс, затова не беше мотивиран".

Това се оказва и последния сезон на Глиста в НБА, като в даден период от своя живот със сигурност осъзнава, че не е постъпил правилно в този момент. Той се осъзнава чак през 2003 година, когато е вече на 42 години.

Тогава той се включва в отбор от новосформираната Американска баскетболна асоциация, която действа като трамплин за играчи от всякакви възрасти за НБА. На това разчита и Денис Родман, който подписва договор с Лонг Бийч Джем за сезон 2003/2004, а през следващата година играе за Ориндж Каунти Кръш, а последният му отбор е Тихуана Драгънс. За негово огромно съжаление завръщането в НБА не се осъществява, а той вече е на 45 години. За сметка на това играе няколко приятелски мача за различни отбори в Европа, които му носят доста пари.

През 2006-а година изиграва последните си мачове и окончателно спира с баскетбола. Той е запомнен като „може би най-доброто тежко крило в историята на НБА". До ден днешен постиженията в борбата под коша, които постига с Детройт, Сан Антонио и Чикаго Булс, остават непокорени, въпреки че в лигата се появяват много нови ентусиасти като Шакил О'Нийл, както в момента са Дуайт Хауърд и Андрю Байнъм.

За негово съжаление (може би) той е по-запомнен по-скоро със скандалните си изяви извън и на баскетболния паркет. Но за всеки баскетболен фен той остава 198-сантиметровото чудо, което покори кошовете във всяка зала в НБА.

Денис Родман записва 14 сезона в „лигата на извънземните" и изиграва 911 двубоя. Отбелязва 6,683 точки, но силата му не беше в отбелязването на точки. Той беше перфектният черноработник - в защита и в борбата под кошовете. За 31.7 минути средно на мач той записва уникалните 11,954 борби (13.1 средно на мач). Седем пъти е част от първия и втория най-добър отбор на защитниците. Освен това рекордът му от седем поредни титли при борците все още не е подобрен. Два пъти участник в Мача на звездите (вчерашния не го броим), два пъти най-добър защитник в лигата, част от големите отбори на Детройт и Чикаго, които завоюваха 5 титли. Каквото и да кажем за баскетболиста Денис Родман, ще бъде малко, тъй като той е типичният пример, че с много работа и малко късмет можеш да сбъднеш мечтите си.

През 2009 година е поставен под №48 в класацията на SLAM Magazine на най-добрите играчи за всички времена. Най-голямото признание за Денис Родман може би идва през миналата година. На 1-и април Пистънс извадиха от употреба потника с №10 - този, с който Глиста спечели 2 титли. По-късно през година Родман беше приет в Залата на славата.

Коментаторите и анализаторите, работещи за nba.com, може би дават най-точното и кратко описание на Денис Родман: „Може би най-доброто тежко крило за всички времена. Специалист в борбата под кошовете и един от най-известните спортисти в света. Индивидуалист със странен характер, който шокира публиката с екстравагантния си външен вид и неповторимия начин на живот".

Това е баскетболистът Денис Родман. Екипът на sporta.bg се опита да ви представи по най-добрият начин какъв спортист е бил Глиста, който снощи беше най-аплодираният човек стъпвал в зала „Арена Армеец", като изключим Георги Младенов.

Надяваме се да сме били полезни на публиката, която не познава като играч един от най-добрите защитници в историята на НБА.

Ето и линкове към останалите три части от поредицата „Пътят на Денис Родман", ако сте пропуснали да се запознаете със спортната историята на екстравагантния баскетболист.

Пътят на Денис Родман - част I: От чистач до шампион в НБА

Пътят на Денис Родман - част II: Приключение в Тексас

Пътят на Денис Родман - част III: Докосване до величието