Ирина Роднина: Спортистите са михлюзи

Една биатлонистка заяви във Ванкувър, че спортистите не са длъжни да дават обяснения за провалите си. Свързаха го с разстроени нерви. Друг състезател от скелетона, извоювал за страната си място на олимпийския подиум, призна, че е щастлив с бронза и няма да рискува последно спускане за сребро. Явно, става сериозен въпросът за промяната в психологията на спортистите и тяхната мотивация. По този повод е интересно мнението на 3-кратната олимпийска шампионка по фигурно пързаляне Ирина Роднина, която попадна в Книгата на Гинес поради липса на загуба в кариерата си.


- Колко пъти умирахте, Ирина Константиновна?
- Нито веднъж на състезания. Затова пък на тренировки - постоянно. Цял живот се страхувах да не загубя - през август, септември, октомври, а през януари, когато започваха големите стартове за сезона, страхът изчезваше. Готов ли си, вече няма страх - просто излизаш и биеш. Не разбирам спортисти, които отиват на олимпиада и се жалват от загуба на форма. Или по-лошо - отказват борба.


- Това важи ли и за днешните спортисти? Можеше ли Плюшченко да изпълни серията 4-3-2 и да спечели златото?
- Още един рицбергер не би променил ситуацията, защото това не е състезание по скокове. Но нека погледнем истината: завръщането на Женя беше слабо, комбинациите - примитивни, програмата - грозна. Плюшченко се бореше, няма спор, дори можеше да стане шампион. Но ръководството на нашата федерация не успя да наклони везните.


- Конкретно Писеев ли?
- На първо място. Някога отговорните лица не седяха на трибуните, а вършеха колосална работа - с колеги от други страни, съдии, представители на международната федерация. Не става дума за банален подкуп. С хората трябва да се разговаря, да се създават отношения. Писеев няма авторитет и не се ползва с уважение. Чувам доста пренебрежителни изказвания по негов адрес. А на масата е заложена честта на руското фигурно пързаляне. После пищят, че не ги устройва сегашната система на съдийство! Голата критика може да предизвика единствено раздразнение. Ако не ти харесва този модел, предложи свой. Но как да стане, като практически напълно изгубихме представителство в международното спортно движение. Закони и регламенти се пишат без наше участие. Днес съдят за фигурното пързаляне по варианта, предложен от канадците. И кой е виновен за това?


- Писеев вечен ли е?
- След провала във Ванкувър сам трябва да си ходи, но аз не вярвам в подобни чудеса. Може би нещо ще се случи пролетта на отчетно-изборната конференция на федерацията. Отдавна е узрял моментът, защото считам Писеев за простак.


- Готова ли сте със собствената си кандидатура?
- По-скоро ще подкрепя друг, но няма да назова имена.


- Плюшченко ще гласува за Сихарулидзе.
- Според мен не бива да е човек от фигурното пързаляне, иначе няма да се отървем от вечни интриги и борба между кланове. Аз бих гласувала за един добър мениджър, представител на големия бизнес.


- Е, нали Прохоров дойде в биатлона, и какво се промени?
- Михаил Дмитриевич даде пари, но в сборная властта на Тихонов остана силна, както и преди. Не искам да обиждам, но при него изригнаха допинг скандалите и именно той съсипа отношенията с международния съюз. Федерацията трябва да се занимава със селекцията, а вместо това ръководителите устройват свои хора в националния, след което тръгват на комерсиални турнири и събират пари. По съветско време спортните функционери не си позволяваха да водят на големи форуми жените, любовниците и приятелките си, а сега това е в реда на нещата. Загубиха страх! Мнозина възприемат федерацията като семеен бизнес, частна лавка. Изобщо не следим тенденциите в съвременния спорт. Шорттрекът е в олимпийската програма от 1992 г., а Тягачов говори за него през 2002 като за нов вид спорт. А в шорттрека се разиграват 8 комплекта медали!


- Нападате чиновниците, ами спортистите?
- Те пък постоянно се жалват - за храната, за облеклото. А в гардеробите им има 52 артикула! Главата ми не побира каква е тази екипировка. През 1972 на зимните игри ни дадоха по една шуба и костюм с лампази и всички бяхме щастливи. Многократната световна шампионка и олимпийска призьорка Мишел Кван, която тренира при мен, сама си купува кънките и не го счита за позорно. Ами фондът за подкрепа на олимпийците. Предлагах: Нека първо бият, после парите. Да се поощрява резултатът, а не намерението. По съветско време се отчитахме за всичко - от тренировъчните часове до количеството изпълнени елементи. Лишаваха ни от стипендия. За първо олимпийско злато получих 3000 рубли премия, а за последното - 5000. Нямаше автомобили. А сегашните хонорари? Да, времената се менят, но хората са същите. Ако може да получи, без да се напряга, защо да се убива на тренировки и състезания? Такава система в подкрепа на спортистите като в Русия няма никъде по света. Дори в Китай. Там първо им скъсват жилите, после ги награждават.


- Как виждате Сочи?
- Вече цял месец съм на съвещание при вицепремиера Жуков и разбрах, че вече сме закъснели за Игри 2014. Срещнах Тягачов в ресторанта на "Руския дом". Имаше отличен апетит. У Леонид Василиевич всичко е забележително, той е сенатор, неговият алпийски център под Москва работи успешно на комерсиална основа. А плановете за медали на игрите още не са утвърдени! Това се нарича цинизъм от висша проба


- Ирина Константиновна, какво липсва на днешната младеж?
- Ние сме деца на поколения победители. Родителите ни спечелиха войната и ни възпитаха в същия дух. Днешната младеж умира единствено за хонорари.


- Защо смятате така?
- Нека си припомним как бягаше за Словения Петра Майдич със счупени ребра и да се надяваме, че ако това се случи с нашите, и те няма да спрат.