Фернандо Родж: Аз съм собственикът, но клубът е на хората

С чувствата бизнес не трябва да се прави, с този девиз Фернандо Родж се превърна в един от най-тачените футболни деятели в Испания, Европа и Южна Америка. Защото неговият Виляреал е преди всичко емоция, а не средство за печалба. Футболът му се отплати не само с емоции, но и с популярност, каквато дори успешният му бизнес не може да му осигури.

- Притежавате акции във веригата супермаркети "Меркадона", която ръководи над 55 000 души, повече от населението на Виляреал. Ръководител сте на една от най-големите керамични фирми, но няма съмнение, че ви познават най-вече като президент на Виляреал.

- Впечатляваща е силата на спорта, усети я и брат ми Хуан (президент на баскетболния Памеса Валенсия), който всъщност е душата и двигателят на "Меркадона". Признавам, че сме по-популярни заради спорта, отколкото покрай бизнеса.

- Изглежда обаче, че на Виляреал му липсва по-сериозна обществена подкрепа?

- Искам да заявя ясно, че най-добрата публика на света е тази на Виляреал. В града има между 9000 и 10 000 абонати при население 45 000 души, тоест цели 25%. Подобен процент за град от 300 000 жители например би означавал поне 75 000 абонати.

- Липсва подкрепа в столицата Кастейон.

- Логично е, защото Кастейон си има свой отбор с история и много привърженици. Въпреки това мисля, че публиката на Кастейон все повече се привързва и подкрепя и Виляреал.

- Няма ли да се изморите някой ден да се борите за клуба?

- Не, не мисля да напускам и да правя чествания. Моят стил на работа е да поверявам отговорности, което позволява да се насоча към различни дейности, ако подбера подходящите хора. Да, аз оглавих проекта Виляреал, идеята е моя, но изпълнението й е поверено на много хора.

- Можеше ли да съществува днешният Виляреал без Фернандо Родж, и то във Виляреал?

- Сега - да. Днес бюджетът е балансиран, но пак е нужно точно и строго ръководство. Преди 10 г. едва ли някой щеше да повярва, че ще стигнем дотук. Винаги трябва да има футболни меценати. През тези години направих сериозни инвестиции, за да може след това клубът да заработи самостоятелно. Затова президентът трябва да действа много правилно и внимателно.

- Футболът ви струваше много пари. Днес от него печелите ли, или губите?

- Това, което аз направих във Виляреал, е да инвестирам много пари в инфраструктура и база, а после - да се насоча към покупката на добри футболисти.

- След като направихте тези инвестиции, клубът вече заработи ли сам, носи ли приходи и пари?

- Клубът има добър баланс. Но футболът, това са преди всичко чувства, емоции. И аз смятам, че с чувствата и емоциите не бива да се прави бизнес - поне аз така гледам на нещата. Аз притежавам акциите, но не притежавам Виляреал. Защото съм убеден, че във футбола или в която и да е друга институция, в която са замесени чувства, цялото това богатство не може да се притежава от една личност. Аз ръководя Виляреал, аз съм собственик на акциите, но Виляреал е на тези 19 000, 25 000 или 55 000 души, които милеят за Виляреал. Законът за акционерните дружества може да те превърне в диригент на оркестъра, но музикантите са много и всички се смятат за важни. И това е правилно.