Емилиян Стойков за Sporta.bg: Великите съперничества във Формула 1

Sporta.bg продължава да предоставя на читателите си експертни мнение от водещи български журналисти под формата на коментари, анализи и интервюта. Когато става въпрос за един от най-обичаните спортове - Формула 1 - името на Емилиян Стойков е едно от първите, за които феновете се сещат.

Емилиян Стойков ви представя първа част от интригуващата си поредица, проследяваща най-великите и паметни съперничества в историята на Кралските гонки. Очаквайте втора и трета част на поредицата. (бел.ред. Снимката по-горе е на Айртон Сена и Ален Прост, чието съперничество, естествено, е включено в аналитичната класация, но не в първа, а в следващите ѝ части)

(Можете да следвате Емилиян Стойков в социалната мрежа Туитър НА ТОЗИ ЛИНК).

В повечето спортове, включително Формула 1, световната популярност зависи от това кой се бори за да бъде на върха и каква е конкуренцията между най-добрите. Годините показват, че най-високите достижения при количеството на аудиторията, реакцията на феновете и отделеното място в историята се наблюдават когато на пистата има борба, дуел, дори вражда.

Колкото по-ожесточена е тя, толкова по-емоционално реагират феновете и толкова по-разделени на две са мненията им. Понякога съревнованието е единствено на пистата, но по-често огромният залог, какъвто е шампионския трофей във Формула 1, завладява съзнанието на пилотите до такава степен, че спортсменството се изпарява със страшна сила и напрежението се пренася от трасето към бокса.

Журналистите и публиката само чакат това да се случи, като публичното внимание неминуемо води до наливане на масло в огъня и още по-голямо разпалване на лошите чувства между враговете.

Миналогодишният двубой между Люис Хамилтън и Нико Розберг, както и битката между Мерцедес и Ферари този сезон, ме мотивираха да се върна назад във времето и да погледна към някои от най-великите битки в историята на Формула 1.

Естествено това е повече изреждане отколкото класация, така че номерирането в подредбата не трябва да се приема като крайна оценка. В поредица от материали ще изброя 16 от най-паметните пилотски съперничества, като в тази първа част ще се спра на няколко дуела, които остават малко по-назад във времето, но илюстрират колко много означава за тези гладиатори определението „победител“.

16 - ДЖЕЙМС ХЪНТ СРЕЩУ ЙОХЕН МАС

Това няма да бъде единственото място на Джеймс Хънт в класацията. Известен не само с харизма и привлекателен за жените външен вид, но и с буйния си нрав, Хънт влиза в сезон 1977-ма като настоящ световен шампион.

Очакванията са за повторен успех или поне борба за световната титла. Вместо това той изкарва един труден сезон, изпълнен с ожесточени спорове със съотборника си Йохен Мас. Точката на кипене е достигната в Гран При на Канада когато двамата се удрят и Мас продължава, докато Хънт приключва участието си.

След като излиза от болида си, британецът забива удар в лицето на маршал, опитал се да го успокои. В резултат на това получава глоба от 2000 долара. Дори прибирането към бокса е съпроводено от нова глоба, 750 долара, защото Хънт нарушава няколко правила за безопасност.

Вече седнал до стената, разделяща пистата от бокса, той размахва юмрука си по посока на Мас всеки път, когато германецът минава покрай него. Лошите отношения оказват огромно влияние върху много от поведенията на Хънт, като върхът е японската надпревара на Фуджи, където отказва да се качи на подиума след като печели и така отново е глобен, този път с 20 000 долара.

15 - ЛУИДЖИ ФАДЖИОЛИ СРЕЩУ РУДОЛФ КАРАЧИОЛА

И двамата са пилоти на Мерцедес в Гранд При, доста години преди създаването на съвременната Формула 1. И ако някой смята, че отборните заповеди са нов феномен, ето доказателство, че те съществуват и през 30-те години на миналия век. Фаджиоли е един от общо трима съотборници в екипа на Сребърните стрели.

Шефовете го приемат за „трети“ пилот и регулярно отправят към него заповеди от бокса въпреки, че още в първото си състезание за отбора, Фаджиоли предпочита да паркира своя автомобил, вместо да изпълни нареждането.

В следващите случаи той решава просто да изпревари съотборниците си, когато смята, че е по-бърз от тях и разбира се атмосферата в Мерцедес става изключително напрегната като Карачиола е състезателят, който изпитва най-голяма омраза към недисциплинирания си съекипник, а по всичко личи, че чувството е споделено и в противоположната посока.

Фаджиоли напуска Мерцедес през 1937-ма, но това, че не дели бокса с Карачиола не подобрява отношенията му с него. Най-известна е случката от Гранд При на Триполи, когато Фаджиоли напада Карачиола с малък чук. За щастие не се стига до нараняване, но това си остава белег на една отминала ера в автомобилните спортове.

14 - АЛЕН ПРОСТ СРЕЩУ РЕНЕ АРНУ

Ален Прост преминава към Рено през 1981-ва и спечели много повече точки от утвърдения си съотборник. Година по-късно Арну се представя много по-силно, а когато във френската надпревара двамата са първи и втори, Арну решава да спечели победата, вместо да пусне Прост каквито са заповедите.

Като се има на предвид тази ситуация, както и желанието на Професора да води психологически войни с всичките си съотборници, едва ли е случайно, че в края на сезона Арну напуска и отива във Ферари.

13 - ЖИЛ ВИЛНЬОВ СРЕЩУ ДИДИЕ ПИРОНИ

Тази вражда може да не е дълга, но е една от най-трагичните в историята. Отношенията между двамата са напълно нормални до състезанието на Имола през 1982-ра, когато се борят за победата.

Вилньов води, а отборът му прави знаци за забавяне на темпото. Канадецът смята, че инструкциите са за запазване на позициите, но Пирони продължава да опитва изпреварване и след няколко смени на водачеството той прави решаващата маневра в последния тур и печели.

Вилньов вярва, че победата е спечелена нечестно и се заканва, че никога повече няма да проговори на Пирони. И наистина това се случва, защото Вилньов загива две седмици по-късно в Золдер докато се опитва да подобри времето на съотборника си.

12- КАРЛОС РОЙТЕМАН СРЕЩУ АЛЪН ДЖОУНС

През 1980-та Алън Джоунс печели индивидуалната титла, а Уилямс побеждава при конструкторите с рекордните за тогава 120т. Партньорството работи отлично, но само година по-късно отношенията между Джоунс и съотборника му Карлос Ройтеман тръгват в доста грозна посока.

Битките продължават кръг след кръг, а в предпоследното състезание, което е в Бразилия, Ройтеман игнорира заповедите от бокса и не отстъпва първото място на Джоунс, защото смята, че все още има шансове за титлата. Преди финалния старт в Лас Вегас, Ройтеман води с 1т, но завършва осми и така губи титлата от Нелсън Пикет с една точка. Това кара австралиецът буквално да намрази своя колега в Уилямс.

Когато Алън Джоунс прекратява кариерата си, Ройтеман го моли да заровят томахавката. В своята автобиография Джоунс признава, че отговорът му е бил: „Разбира се, ще заровя томахавката в шибания ти гръб!“. Той така и не прощава на бившия си съотборник.