Емилиян Стойков за Sporta.bg: Дисекция на драмата в Гран При на Великобритания

Sporta.bg продължава да предоставя на читателите си експертни мнение от водещи български журналисти под формата на коментари, анализи и интервюта. Когато става въпрос за един от най-обичаните спортове - Формула 1 - името на Емилиян Стойков е едно от първите, за които феновете се сещат.

Вижте анализа на Емилиян Стойков за състезанието за Гран при на Австрия и поредната двойна победа на световните шампиони Мерцедес, но този път не Хамилтън, а Нико Розберг бе главният герой.

(Можете да следвате Емилиян Стойков в социалната мрежа Туитър НА ТОЗИ ЛИНК).

През 2008г. дъждовната писта Силвърстоун беше домакин на една от най-паметните победи в кариерата на Люис Хамилтън. Седем години по-късно той отново спечели при тежки, смесени условия и даде ярка заявка за спечелването на трета световна титла.

Още преди началото на уикенда се очакваше, че Люис ще е победител, но едва ли някой е смятал, че триумфът ще настъпи по толкова драматичен начин след перфектно тактическо решение.

Препълнените трибуни, обратите, множеството изпреварвания, които бяха за челни позиции и представляваха резултат от истинска битка, а не проява на поредния изкуствен способ за зрелище – Формула 1 имаше отчаяна нужда от всичко това след поредната седмица, изпълнена с негативизъм, планове за огромни промени, недоволни фенове и падащ интерес.

През цялата година в средата на колоната се наблюдават страхотни съревнования, но чак сега обстоятелствата се наредиха перфектно и тези борби се пренесоха отпред. С това доказателство още веднъж ще изкажа мнение, че не трябва да се прекалява с промените и плановете за преобръщане на спорта, защото Формула 1 не е чак толкова „счупена“, че да се налага пълна поправка.

След поредицата лоши потегляния Хамилтън предпочете настройките на съединителя от началото на сезона, преди голямата промяна за Барселона. Последва нов незадоволителен старт, макар че по думите на британеца, този път причината се криеше в лошото сцепление на неговото стартово място.

Още при началото на загряващата обиколка Хамилтън се оплака по радиото, че няма достатъчно сцепление в двигателните гуми при потегляне. Постепено двата болида на Уилямс бяха начело и именно стратегията на симпатичния отбор от Гроув ще бъде в центъра на вниманието в следващите дни.

За всички бе видимо, че Валтери Ботас е по-бърз от Фелипе Маса, особено в бързия десен Стоу. В Магътс и Бегетс предимството на финландеца също бе чувствително, така че не може да се говори единствено за DRS ефект.

Заповедите от бокса призоваха за запазване на позициите. До тук добре – Уилямс не трябва да бъдат обвинявани за използването на отборна стратегия, защото Формула 1 си е отборен спорт, а и моментната сила на Мерцедес е такава, че трябва да се влезе в битка с всички възможни, обединени, сили.

Но голямата грешка бе в това, че по-бавният пилот бе оставен да води, което позволи на Мерцедесите да държат трета и четвърта позиция без да натискат, чакайки боксовете. Пат Симъндс осъзна грешката и лично даде позволение на Ботас да направи изпреварване с конкретни инструкции как да стане това за да не се забавят и двете коли.

Последва радио красноречива радиокомуникация – Ботас отвърна към бокса, че „вече е прекалено късно“. Може би гумите бяха излезли от златното си състояние заради времето, прекарано от финландеца зад съотборника си.

Дори и след като оставиха по-бавния пилот да води, Уилямс имаха шанс, но направиха нов тактически гаф. Хамилтън влезе в бокса в 20-та обиколка, използвайки пресичаща стратегия, която му даваше възможност да кара с чиста писта пред себе си и да разкрие истинското си темпо.

Също така, по думите на Тово Волф, от Мерцедес са искали да принудят противниците си да влязат по-рано в бокса, за да са с по-износени гуми във финалните обиколки. Уилямс не покриха стопа с по-ранно влизане на Маса, което е изненадващо, защото ако го бяха направили, Хамилтън щеше евентуално да е отново в трафик, но и Ботас, макар и със закъснение, щеше да има шанс да вдигне темпото без кола пред него, която да го блокира.

И двата автомобила влязоха прекалено късно, а за капак стоповете бяха по-дълги заради нуждата задното крило да бъде почистено от боклуци и налепи, които афектират аеродинамиката. Още през миналата година Уилямс на няколко пъти бяха критикувани от анализаторите, че са прекалено консервативни в стратегията си, т.е са точно обратното на работата във Форс Индия. Ето, че когато залогът беше най-голям, отново консервативните решения помогнаха на конкурентите.

За съжаление на феновете на Уилямс, просто не беше писано мечтаната победа да бъде спечелена. По принцип това е един от отборите с най-добра и най-ефикасна аеродинамика, което позволява всяка седмица автомобилите да са с най-добрата консумация на гориво и да са сред най-бързите в скоростните завои.

А такива изобилстват на Силвърстоун. Това обяснява и силното темпо на тази писта, но ахилесовата пета от началото на миналата година е поведението на болида, когато температурите са ниски или има дъжд, а причините са все още неизвестни. Затова при падането на първите капки дъжд стана ясно, че първата победа от Испания 2012-та няма да стане реалност.

След всички главоломни обрати, решаващият момент настъпи в 43-тата обиколка, когато Люис Хамилтън реши да влезе в бокса за смяна на гумите с такива за частично мокър асфалт (интермедиа).

По принцип състезателните инженери доктуват моментите за спиране, но когато условията на асфалта са смесени, пилотите са тези, които имат първа дума какви гуми трябва да бъдат използвани.

Донякъде Хамилтън беше принуден да поиска по-ранен стоп, защото гумите му бяха брутално изстинали, Розберг го настигаше страховито бързо и така стана задължително да промени нещо в стратегията си. Стопът в тази обиколка беше комбинация от запазване на самообладание и бързо мислене, както и сериозна доза късмет, тъй като дъждът се засили драматично в момента, в който британецът се върна на пистата.

Подобна стратегия помогна и на Себастиан Фетел да се добере до третото място, докато Кими Райконен спря прекалено рано и когато настилката беше истински мокра, гумите интермедиа бяха унищожени. Много критики се стовариха върху Ферари, което изглежда незаслужено, защото по всичко личи, че решението за стопа беше на финландеца. Ботас също искаше ранен стоп за смяна на гумите, но ми се струва, че ако отборът беше позволил това, то съдбата му щеше да бъде по-близка до тази на сънародника му, отколкото на Хамилтън.

Междувременно положението в МакЛарън е толкова трагично, че състезание, в което двамата пилоти се удариха и единият отпадна в първата обиколка, все пак е успешно, защото другият състезател взе първата си точка за сезона.

Фернандо Алонсо се възползва от множеството отпадания и най-после влезе в топ 10, но това не променя факта, че продължаващата криза започва да удря чувствително срещу имиджа на легендарния британски отбор, който няколко години не може да си намери основен спонсор.

Еди Джордан в ефир заяви, че Рон Денис трябва да си тръгне, което накара Денис, отново в ефир, да обяви Джордан за „идиота на селото“ и тотално да го дескредитира като анализатор. Денис е известен със спокойствието си и често прекаленото корпоративно говорене, така че това изпускане на нервите ясно показва колко тежък е натискът върху него.

Прави чест на МакЛарън, че не нападат Хонда така, както Ред Бул го правят с Рено. Вероятно водещата причина е, че Хонда инвестира голяма сума в тима, докато биковете не получават финансова подкрепа от партньора си.

И все пак не може да се избяга от факта, че двигателите са водещата причина сезонът да се развива толкова зле. Положението в Хонда откъм състезателния сезон като цяло е далеч от желаното. В Moto GP Ямаха тази година ги настигнаха и Марк Маркес дори реши да се върне към миналогодишния модел.

В престижния японски Super GT шампионат изостават от Лексус и Нисан, а в Льо Ман категорията LMP2,новото им покрито шаси беше толкова отчайващо, когато излезе от аеродинамичния тунел, че отборът, който го ползва, премина към друг производител за тази година.

Като цяло, нещо изглежда объркано в състезателната дивизия на Хонда, а това е изключително изненадващо на фона на огромните успехи на марката. В момента, обаче, единственото, което се случва, е връщане назад към спомена от 2008-ма година – безспорно най-слабата досега на Хонда във Формула 1.