Ч.Р.Д. на Димитър Бербатов – главен герой в новия си "Театър на мечтите"

Най-известният български футболист Димитър Бербатов днес празнува 32-ия си рожден ден. Голмайсторът на Премиършип за сезон 2010/2011 и на България за всички времена е най-коментираната личност от феновете на футбола в страната ни, а вероятно и сред привържениците на Манчестър Юнайтед и Фулъм.

Бербатов изживя изключително емоционална и наситена с повратни събития в кариерата си 2012-та година, а сега навлиза в различна и вероятно финална фаза на футболния си живот. Преминаването във Фулъм засега се оказва ключът към възраждането на кариерата на Бербо, който бе бетониран на скамейката в последните си месеци в Юнайтед.

Днес Митко ще отбележи рождения си ден по най-добрия възможен начин за него - на терена.

На терена в любимата му Англия под ръководството на любимия му мениджър и с пълна отдаденост на любимата игра.

Равносметка е нужна вероятно за всеки човек навръх рождения му ден и Бербатов не прави изключение - неговият път го изведе до отбор от по-ниско стъпало, но вероятно го е накарал да преосмисли приоритетите си и да осъзнае главната цел в живота си, която вече е да бъде всеотдаен баща и съпруг.

Въпреки това той продължава да ниже личностни успехи в „котиджърс" и засега е главната причина медиите в Англия да обръщат внимание на Фулъм. Особено когато Бербатов се завърна на „Олд Трафорд" в злополучен за новия му клуб двубой от ФА къп.

Тогава съдийска грешка го лиши от възможността да се разпише срещу Манчестър Юнайтед, но Митко е доказал, че е над елементарните стремежи на средностатистическите футболисти, които жадуват реванш срещу бивши работодатели.

Фулъм излиза срещу Уест Хям от 22:00 часа днес в идеален момент за новия любимец на публиката на „Крейвън Котидж" да осъзнае колко много е ценен от всички, свързани с „котиджърс".

Каквото и да постигне през остатъка от този сезон Бербатов с Фулъм, то със сигурност ще е много, защото мащабите на целите и стремежите в отбора са минимални в сравнение с предишните му клубове.

На 32-годишна възраст обаче със сигурност е мотивиращо да чуеш как мениджърът ти не се съмнява в способността ти да реализираш „поне 20 гола" през сезона, и то в първенство като Премиършип за отбор като Фулъм.

Миналата година Sporta.bg ви предложи ретроспекция на кариерата на Бербатов и коментар върху финалните му страсти в Манчестър Юнайтед, отново навръх рождения му ден.

Ето най-важните етюди от материала, които си заслужава да се подчертаят и през 2013-та, когато Бербо отново е обект на огромен зрителски интерес на Острова, защото отказа на Ювентус, за да остане в Англия.

Футболният път на Бербатов

През 1998-ма година първият важен етап от бляскавата кариера на Бербатов е осъществен - ЦСКА закупува нападателя от школата на Пирин Благоевград, за да му предложи професионален договор година по-късно.

Корените на Бербо наистина са в "орловото" гнездо на футболни таланти, каквото беше и в известна степен продължава да бъде Благоевград, но играта му за ЦСКА отвори пътя към големия европейски футбол.

Феновете на ЦСКА сигурно още помнят изключителната му техника, която той демонстрираше и на "Българска армия", като на моменти седем-осем противникови играчи се опитваха да му отнемат топката, а Митко небрежно я задържаше до флагчето за корнер.

През 2000-ата година Бербатов отива в Байер Леверкузен и именно в този клуб за първи път ще почерпи от опита на утвърдени величия от световен мащаб. Именно при "аспирините" Митко ще вкуси от истински европейски футбол и ще запише първите си участия в Шампионската лига.

Първият треньор на Димитър в Байер е Берти Фогтс, но той е сменен през сезон 2001/2002 от Клаус Топмьолер, който се превръща в покровител на българина и дори сам признава пред немски медии: Бербатов ми е като син.

Под негово ръководство пада и първият гол на Митко с екипа на "аспирините" в разгрома с 4:0 над Борусия Дортмунд, когато той оформя крайния резултат в 74-ата минута. През този сезон българският нападател реализира общо 16 попадения и прави важни включвания за тима в Шампионската лига.

Един от най-важните му голове за Байер е срещу Ливърпул при успеха с 4:2 на четвъртфиналите в Лигата, като "аспирините" в последствие стигнаха финал, загубен от Реал Мадрид с 1:2.

За съжаление на Бербатов и целия отбор на Леверкузен, тимът остана втори в Бундеслигата, спечели само среброто от Шампионската лига, а и бе победен от Шалке на финала за Купата на Германия.

Един от най-емоционалните моменти на българския голмайстор през престоя му в Байер е завръщането на стадион "Българска армия" за мачовете с ЦСКА от последния квалификационен кръг на Лига Европа.

Леверкузен губи два пъти с по 0:1, а Митко отново стъпва на тревата, дала начало на голямата му кариера. Бербатов се чувства разочарован, но и раздвоен от факта, че все пак ЦСКА прогресира в турнира.

Освен това Митко вече обмисля следващата си стъпка, която ще се впише в желанието му да развие потенциала си на още по-високо ниво - Премиършип.

Трамплинът към големия английски футбол е Тотнъм, но това е само началото. Въпреки не толкова афишираните амбиции на лондонския клуб, и независимо, че феновете не си го признават, те никога няма да забравят Бербатов.

Митко бе един от голмайсторите на финала за Карлинг къп, спечелен срещу Челси с 2:1. Отново той се превърна в любимец на столичани с невероятното си представяне срещу Рединг при зрелищния успех с 6:4, когато цели 4 попадения бяха на сметката на Бербатов.

Сър Алекс Фъргюсън нямаше как да пропусне да забележи българския нападател, който с лекота наказваше отборите в Англия, независимо от ранга им.

Датата 31-ви август 2008-ма ще остане паметна за целия български футбол, защото тогава по безпрецедентен начин трансферният прозорец беше леко удължен, за да може Манчестър Юнайтед да подпише с Димитър Бербатов.

"Какво мислиш за номер 9?", пита Фъргюсън новото си попълнение. "Нямам нищо против", скромно отвръща българинът.

"Твой е".

Емоциите на феновете на Юнайтед винаги са високи, когато стане въпрос за Бербатов, защото той още с подписването си направи сериозен жест към тях. Манчестър Сити имаше намерението да го отмъкне, но той избра отбора на сърцето си, а "гражданите" се задоволиха с Робиньо, който не остави следа в тима.

"Berbatoov, Berbatooov, he told City to F*CK off", пееха щастливите привърженици на "Олд Трафорд". Не може да се пропусне фактът, че 30.75 милиона паунда остава сума номер 1 в историята на "червените дяволи" за трансфер.

За клуба на сърцето си Митко влезе в ролята на нападател от втора линия, който се отличава повече с асистенциите си, отколкото с реализирането на голове. Особено първият му сезон определено ще остане с това впечатление - 10 асистенции и 14 гола и само един човек с повече подавания от него.

Незабравимият финт срещу Уест Хям на аутлинията, преди да асистира на Кристиано Роналдо за 2:0, влезе не само в умовете и историята, а и в концепцията на "EA sports" за новата компютърна игра FIFA, където вече е включен подобен трик с топката.

А за егоцентрик като Роналдо не оставаше нищо друго, освен да гледа ядосано, защото при този гол никой не се интересуваше от автора, а от диригента на атаката.

Първата му титла с Юнайтед е истински връх в кариерата на българина, но той не се оставя на заслепяващите емоции да го главозамаят.

"Да, имам една титла, но Райън Гигс има 11..."

Друг несравним успех за Бербатов в Премиършип е фантастичният му сезон 2010/2011, когато става голмайстор на първенството с 20 гола и печели "Златната обувка", заедно с Карлос Тевес.

Трите хеттрика, единият от които във фамозния мач срещу Ливърпул, а другият изграден от цели 5 гола при унищожителното 7:1 срещу Блекбърн.

Още в края на иначе един перфектен сезон за Митко направи впечатлени опитът на Сър Алекс да го пренебрегва за сметка на Хавиер Ернандес, който е образът на всички качества, които се ценят в Англия. А именно скорост и борбеност, граничеща с желанието на ловджийско куче да намери плячката си - не е важно дали ще я намери, важното е да я гони.

Финалът на Шампионската лига през 2011-та година маркира най-тежкия момент в кариерата на Бербатов, по неговите собствени думи. Но не защото Барселона за втори път надигра Манчестър, а защото Сър Алекс не го включи в групата.

"Гледах мача по телевизията от съблекалнята. Беше ме срам да се покажа на стадиона", обяснява с болка Митко след края на срещата.

"Отиди си, когато си на върха" е клише за отказващите се, които си търсят оправдание. Бербатов не го направи и постъпи мъжки, въпреки че шотландският специалист продължи и дори засили пренебрежителното си отношение към българина.

Сър Алекс нямаше как да не даде шанс на Уейн Рууни, който е абониран за атаката на Юнайтед, без значение колко важни дузпи ще изпусне и колко месеца ще го чакат феновете да влезе във форма.

Даниел Уелбек е проектонационал на Англия и също е симпатичен, така че трябва да получава шанс за изява, освен това бил мотивиран - отново в Премиършип бъркат мотивацията с усилията, а усилията - с желанието. Бербатов не полага толкова усилия колкото Уелбек, защото не му се налага. Уелбек не може да направи нито един магически финт и никога няма да вкара със задна ножица на Ливърпул. Да не говорим за хеттрик.

Само за три мача около Коледа и Великден Бербатов доказа тезата си - дори когато отборът не играе добре, аз играя - 6 гола за три мача, от които не всички с прекарани пълни 90 минути на терена. В крайна сметка всички знаем как завърши престоя на Митко в "Театъра на мечтите".

За честта на трибагреника

С националния отбор Бербатов отдавна пренаписа историята, след като реализира своя гол номер 48 с фланелката на "трикольорите" и излезе начело сред голмайсторите за всички времена. Митко няма (и няма и да има) успехите на "златното поколение" от '94-та година, но в индивидуалната класация е над легендите на българския футбол.

Бербо е основна част от селекцията на Пламен Марков, която се класира на Европейското първенство през 2004-та година и това е последният сериозен успех на мъжката формация на "лъвовете".

Последният мач на водещия голмайстор на България на националния стадион "Васил Левски" е на 14-ти октомври 2009-та година в последната изразителна победа на селекцията ни - 6:2 над Грузия, а Митко оформя хеттрик и се доближава до рекорда на Христо Бонев за попадения.

В мача с Малта, който печелим с 4:1, Бербатов изравнява и задминава постижението на легендарния си предшественик. С двата си гола той успява да стигне недостижимата дотогава цифра 48 и да оглави класацията за всички времена.

Паметната дата 3-ти март маркира не само националния празник на България, но и последният мач на Димитър Бербатов с националната фланелка, макар той тогава може би да не го е осъзнавал напълно.
Контролата с Полша във Варшава е загубена с 2:0 и няма какво да се отбележи от нея, освен смяната на полувремето на Бербо с Валери Божинов, с което приключва историята на Митко в националния отбор.

Заключение

Бербатов може и да не се разписа срещу Манчестър Юнайтед, но начинът, по който се поздрави с всички хора от щаба на „дяволите" и топлото посрещане на феновете говорят, че той е оставил дълбока следа на „Олд Трафорд".

Нещо, което вероятно Митко се е надявал да се е случило, когато напусна лагера на Юнайтед без дори да има възможност да си вземе довиждане със Сър Алекс Фъргюсън. Сега тази незатворена книга получи своя чакан финал и вече Бербо може да продължи напред към покоряването на нови лични върхове в живота и кариерата.