Бербатов тихичко се насочва към изхода на "Олд Трафорд"

Толкова много се изписа през последната седмица за Карлос Тевес и толкова малко за човека, който сподели с аржентинеца „Златната обувка" за голмайстор на миналия сезон и който може да му даде добър урок за това как един футболист може да спечели уважение в трудни моменти.

Димитър Бербатов определено заслужи своето със спокойния и достоен начин, по който изтърпя тежките разочарования в Юнайтед и които в крайна сметка накараха неговия мениджър Емил Данчев да разкрие, че „червените дяволи" го освобождават да напусне през лятото.

Това се очакваше и когато се случи, ще бъде направено без много искри и шум. Може би с няколко реда на клубния уебсайт. Тогава Бербатов учтиво ще си сложи сакото и ще се самоизпрати до изхода, почти сигурно задния изход.

Неговият престой в Юнайтед беше ексцентричен и не се знае как точно трябва да се определи. Бербатов караше феновете на „дяволите" да затаяват дъх и да роптаят едновременно. Той си поигра с нашите умове - омагьосваше ни в добрите си моменти и ни удивляваше в лошите.

В крайна сметка той ще трябва да приеме, че се провали. Поне в смисъла, че е най-скъпият играч, който Сър Алекс някога е привличал и постепенно изгуби доверието му. Въпреки това историята на Бербатов е толкова странна, че не може да се съди за него само според успехите и паденията.

Той ще бъде запомнен предимно като провал, въпреки че 48-те му гола в 82 мача като титуляр за първенство (и 24 включвания като резерва) е всъщност подобряване на постиженията му в Тотнъм. 20 от тези попадения паднаха миналия сезон, когато няколко негови колеги, включително Уейн Рууни, го номинираха за играч на годината на Юнайтед. Този сезон, обаче, самочувствието му бе нарането - независимо от това той има 7 гола в 10 мача, половината от които като резерва.

Обикновено един нападател ще се уповава на подобни статистики, но жестоката истина е, че Фъргюсън не смята Бербатов за достатъчно класен. Създаде се шаблон, при който Бербо се използва срещу по-слабите отбори, но не се разчита на него в истински здравите битки.

От 14 месеца той не е започвал като титуляр срещу отбор от топ 6, което е най-показателната статистика. Също така от идването си през 2008-ма година той беше оставен на пейката (или извън групата) в 41 от 66-те „големи мачове" на Юнайтед - полуфинали и финали, елиминационни срещи от европейските турнири, Световното клубно първенство и срещите от Премиършип срещу Манчестър Сити, Челси, Тотнъм, Арсенал и Ливърпуп.

Той не беше дори на пейката в последните два мача на Юнайтед и няма да е изненада, ако не бъде в групата за домакинството на Фулъм днес.

Няма достатъчно подходящо обяснение за тази ситуация, освен разкритието на Данчев, че Фъргюсън искал да променя стила на отбора и да залага на скоростта в играта. В действителност поведението на Бербатов на терена противоречи с тази идея на наставника.

Миналата година по време на мач съотборниците на Бербо го обвиниха, че не тича достатъчно. Той им отвърна, че няма нужда да го прави, защото играта му е различна. Отговорът беше от рода на „ще го правиш в този отбор".

Когато Бербатов докосва топката по най-добрия възможен начин, публиката има усещането, че той е на „ти" с нея. На моменти отиграванията са му магически, но може би това не се случва достатъчно често.

Българинът ще остави след себе си чувството, че му липсва едно основно качество на най-добрите - силата на характера, който го кара да дава най-доброто в най-важните мачове. Пример за това е миналогодишният полуфинал за ФА къп срещу Манчестър Сити, когато той изпусна повече положения отколкото може да си спомни.

В Шампионската лига пък има 22 мача без голове. Той стана първият играч на Юнайтед с хеттрик срещу Ливърпул от 1946-та година насам, но по това време мърсисайдци бяха на пето място отдолу нагоре в таблицата.

Партньорството му с Уейн Рууни никога не блестеше по начина, който искаше Сър Алекс. Само в два случая от първия им сезон заедно единият асистира за гол на другия. Имаха проблясъци на моменти, но никога не заработиха в истински синхрон.

Всичко това ни доведе до ситуацията, в която Бербатов не се чувства комфортно да прибира голямата си заплата без да играе. Агентът му каза, че не е в стила му да прави скандали като Тевес. Без интервюта, без шум, без шушукане зад гърба на мениджъра, само желанието всичко да беше преминало по друг начин. Най-вече в миналогодишния финал в Шампионската лига, когато голмайсторът на Юнайтед не беше удостоен дори с място на пейката и не посмя да напусне съблекалните. След този миг е доста учудващо, че раздялата беше обявена толкова късно.

Бербатов се движи по ръба на това да стане забравеният човек във футбола. В петък Фъргюсън направи първата си пресконференция откакто Емил Данчев потвърди това, което всички очакваха. А Бербатов, най-скъпият трансфер на Сър Алекс, не беше изобщо споменат на нея...

Guardian