Барселона - Милан '94 или Краят на Дрийм Тийм-а на Кройф

Тази вечер Милан приема Барселона в първи четвъртфинал от тазгодишното издание на Шампионската лига, след като преди 18 години успя да погребе един Дрийм Тийм на каталунците. Guardian отправя поглед към злополучния за Барса финал на Шампионската лига на Олимпийския стадион в Атина, който стана причина и за влошаването на отношенията на Христо Стоичков с Ромарио и Йохан Кройф.

Седмици по-рано, помощник треньорът на Барселона признава, че е невъзможно да победят. Предишната вечер старши треньорът на Барса заявява, че е невъзможно да загубят. Може би затова те правят точно това. 18 май 1994 година трябва да е нощта, в която Дриийм Тийм-ът да стане безсмъртен. Вместо това, в тази нощ той умира. Йохан Кройф обещава да сложи край на хегемонията на Милан, но се случва обратното. Край на четирите титли в Испания и на европейската купа. Просто така.

Следващият ноември Барселона така унищожава Манчестър Юнайтед, че играч на Юнайтед отказва отново да стъпи на „Камп Ноу". В крайна сметка обаче се оказва, че това е само един безсмислен последен валс за доброто старо време. След Атина, Барселона не печели повече трофеи с Кройф, който е уволнен след жесток скандал с вицепрезидента Жоан Гаспар през лятото на 1996 година. Това дава началото на война, чиито ефекти се усещат и до днес.

Никой не се съмнява, че Барселона ще победи в Атина, най-малко пък Барселона. Дрийм Тийм-ът и Кройф представляват революция. Подходът му е в разрез с културата, променя параметрите на спорта и обръща традициите наопаки. Той е и успешен - Барселона току що е спечелила безпрецедентна четвърта поредна титла. Кройф е сниман с трофея в ръце още преди финала на Шампионската лига през 1994-а.

„Барселона е фаворит", казва Кройф. „По-завършени, по-конкурентни и по-опитни сме, отколкото бяхме на финала през 1992-а на „Уембли". Милан не е нищо извънземно. Те базират играта си на защитата, ние базираме нашата на атаката." За да илюстрира какво има предвид, Кройф отбелязва, че е привлякъл Ромарио - бразилецът с 30 гола в 33 мача, а Милан е похарчил същата сума за Марсел Десаи. „От това става ясно за какво става въпрос", добавя той.

„Думите на Кройф бяха неуместни и направиха голямо впечатление на отбора", спомня си Алесандро „Били" Костакурта. „Ако не бяха те, нещата можеше и да бъдат различни."

Сутринта преди мача, каталунският вестник El Mundo Deportivo твърди, че Барселона се намира в „най-сладкия си момент", срещу „най-слабия Милан в ерата Берлускони: Кройф е победител, за разлика от Капело, който не се справя в Европа."

Рууд Гулит, Марко ван Бастен и Франк Рийкард са си тръгнали. Милан е без двама от четиримата си защитници - Костакурта и Франко Барези. „Не бяхме фаворити", спомня си Паоло Малдини. Барселона осъзнава това прекалено добре.

Комедийното шоу Crakovia прави сатиричен скеч за този финал. В него на дъската с тактиката на Кройф няма схема, само едно послание - „Барселона, шампиони." То не е много далеч от истината. „Отидохме там да си вземем купата, не да играем за нея", спомня един от членовете на щаба.

Помощник-треньорът Карлос Рексач е категоричен: „Не се подготвихме, нямахме концентрация. Атина беше началото на края." Един от настоящите директори на Барселона твърди: „Пеп Гуардиола има същите треньорски принципи като Кройф, но със точност, сериозност и ниво на изучаване, каквито Кройф просто никога нямаше."

Речта на Кройф на „Уембли" е: „Излезте и се забавлявайте". Тази в Атина - „Вие сте по-добри от тях и ще победите". През 1992 е провъзгласен за гений. През 1994-а е оприличен на глупак.

В самия мач Милан задушава полузащитата на Барселона. Десаи доминира, Деметрио Албертини твори. Гуардиола не успява да си намери място, Барселона не може да изнесе топката напред. Ромарио и Христо Стоичков така и не я виждат. „Проблемът не беше, че играхме зле, а че не играхме въобще", казва Кройф след това.

Във всеки мач Кройф трябва да избира кой от чужденците си да извади от групата - Ромарио, Роналд Куман, Стоичков или Михаел Лаудруп. В Атина той избира Лаудруп, както и твърде често преди това, особено след като се появяват слухове за бъдещето на датчанина. С Кройф е трудно е да се работи и става ясно, че Лаудруп сигурно няма да подпише нов договор. „Когато видях, че Лаудруп няма да играе, се успокоих", признава Капело. „Той беше този, от когото се притеснявах." Когато Лаудруп вижда това, решението му е взето.

Милан вкарва два гола през първото полувреме, и двата дело на Даниеле Масаро. Две минути след почивката Деян Савичевич отбелязва след чудесен прехвърлящ удар. „След третия гол вече знаехме, че всичко е свършило", спомня си вратарят на Барселона Андони Субисарета. „Това беше най-лошата вечер в кариерата ми."

Крайният резултат е 4:0, най-голямата разлика във финал на Шампионската лига. Толкова по въпроса за скучния и дефанзивен Милан. Масаро взима медала си, облечен с фланелката на Стоичков - българинът е неговия герой. Купата е пета за Милан, Барселона има една.

Даниеле Масаро с купата и фланелката на идола си Стоичков

В съблекалнята на Барселона цари тишина. „Край, край, край, край. Точно когато тимът имаше нужда от подкрепа, не я получи", спомня си член на тогавашния щаб. Кройф крачи безмълвен, след което излиза от стаята. В последствие Субисарета им напомня, че са спечелили първенството и следващия сезон могат отново да се борят за титлата. Той дори не получава този шанс и те не го правят. Пропукванията вече са се превърнали в пропасти.

Барселона има невероятен късмет да спечели титлата в последния кръг, за трети пореден път, защото Мирослав Джукич пропуска дузпа за Депортиво Ла Коруня в последната минута. Според Рексач, когато стигат до Атина, вече работят на празен резервоар. Лаудруп смята, че и предстоящото световно първенство е фактор. 12 играчи на Барселона отиват в САЩ, „а това винаги се отразява в спад на формата по-късно."

Стоичков и Ромарио са звездите на Мондиал-а в САЩ, но клубът им е потърпевш от успехите на страните им. Ромарио се завръща с закъснение в Барселона и отсича: „Не Кройф спечели световното, а аз." Най-добрият му приятел Стоичков чувства, че на него търсят отговорност заради бразилеца. Отношенията им се обтягат, а фактът, че Стоичков не отива при семейството на Ромарио в Рио както е обещал, също не помага.

„Ромарио така и не се върна от световното. Тялото му беше тук, но мислите му още бяха в Рио", казва българинът. Отправят се обвинения, почват да изникват съмнения и не след дълго Стоичков казва в радио интервю : „Или Кройф, или аз".

Още преди това са започнали да се таят проблеми, растящото напрежение преди финала излиза наяве, изострено от загубата. „Почивахме на лаврите си", спомня си Рексач. „Не планирахме за бъдещето както трябва."

Наранен от тежкото поражение, Кройф реагира лошо и веднага раздира отбора. На Субисарета е бил обещан нов договор, но не е подписан. Ден след финала му е съобщено, че ще напусне клуба, докато автобусът пресича пистата към самолета за Барселона - решение, заради което Гуардиола е в сълзи. Колкото до извадения от финала Лаудруп, няколко дни по-късно и той обявява, че си отива - в Реал Мадрид.

Сид Лоу, The Guardian