Айтор Пилан: Барселона '92 обърна всичко

Айтор Пилан е редактор във водещия испански вестник "Ас". По молба на "7 дни спорт" с него разговаря кореспондентът на БНР в Мадрид Елисавета Шидерска.

Попитахме Пилан на какво се дължат големите успехи на испанския спорт през последните 10 години, и по-специално бумът в спортните игри: футбол, баскетбол, волейбол, хандбал. А също така маршът на Рафаел Надал по тенис кортовете, двете световни титли във Формула 1 на Фернандо Алонсо, успехите на Карлос Сайнц в световния рали шампионат, както и забележителната диря в колоезденето, оставена от Мигел Индурайн, Алберто Контадор и Карлос Састре.

25 юли 1992 година - испанската делегация дефилира на олимпийския стадион в Барселона. Започват ХХV олимпийски игри, които ще обърнат посоката на развитие на испанския спорт

- С какво си обяснявате Златната епоха, която преживява испанският спорт? Толкова успехи за толкова кратко време е нещо необичайно.
- Да се вгледаме в средната възраст на шампионите през последните 5 години. С изключение на тенисиста Рафа Надал и на баскетболиста Рики Рубио, всички са между 26 и 30 години. Родени са точно когато бумът на испанския спорт започна да набира скорост, в началото на 80-те години на миналия век. Световното първенство по футбол през 1982 година, на което домакинства Испания, и среброто на баскетболистите от олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 бяха преломни. След това школите се напълниха с деца, които имаха идоли, на които искаха да приличат. А родителите искаха по някакъв начин да се идентифицират с успеха.
- Затваря ли футболът кръга от успехи на Испания в колективните спортове?
- Аз лично се надявам да не затвори нищо. Надал все още е във възраст, която му позволява да продължи да пише история. Пау Гасол е само на 30 години. Момчетата и от двете селекции на най-популярните спортове - футбол и баскетбол - са все още много млади. Освен това искам да припомня, че в продължение на години Испания печели трофеи по футбол в зала, по хандбал и водна топка. Успехът на испанския спорт през последните години е огромен.Баскетболът повлече крак и логичното се случи
- Какъв беше спортът преди игрите в Барселона през 1992?
- Спортът беше като в повечето държави, преди един голям и генерален успех да даде мощен тласък за развитие. В нашия случай това бяха олимпийските игри в Барселона.
- Какво точно се промени след това?
- Просто Барселона ни сложи на картата. Онези олимпийски игри бяха най-големите в историята и се организираха в град, който се разви и напредна много благодарение на тях. Испания се промени. Спортът стана по-професионален. Правителството постави началото на един план за финансово подпомагане на професионалните спортисти в олимпийските спортове - АДО, който съществува и днес. Тези стипендии позволяват на дисциплини, които не са толкова популярни - ветроходство, атлетика, стрелба - да се развиват и да поддържат международно равнище.Спортистите могат да живеят и да тренират благодарение на парите, които им отпуска правителството. Игрите в Барселона промениха спорта в Испания, но преди всичко промениха самата Испания.
- Само спортът ли се измени, или и системата, която го администрира?
- Всичко стана професионално. Спортът, политиката спрямо спорта, спортните съоръжения, съдийството. След Барселона испанският спорт порасна, превърна се в строен юноша. Днес вече сме мъже...
- Каква е политиката на настоящото правителство?
- Предпочитам да не давам мнение по този въпрос. В момента премиерът Сапатеро си слага медали за постигнатия от спортистите успех.За мен това означава, че опитва да прикрие нещо, което не е съвсем наред.
- Достатъчно ли е това, което прави секретарят по спорта към правителството Хайме Лисаветски? Има ли нужда Испания от спортно министерство?
- Смятам, че политиката трябва да стои далеч от спорта. Хайме работи здраво и е много коректен в своите публични изяви. Много е дипломатичен, но мисля, че спортът трябва да се управлява от бивш спортист.
- Кой е най-популярният спорт в Испания?
- Без съмнение футболът. Съществува огромна разлика между него и останалите спортове. Ако видите телевизионните рейтинги на футбола и баскетбола от последните световни първенства, ще забележите огромната разлика. През 2006 година баскетболният отбор спечели своето първо злато от световно първенство пред 15% от телевизионните зрители, а сега селекцията на Висенте дел Боске постигна гледаемост от 88%. Честно да ви кажа, предпочитам и след 4 години да продължим да бъдем шампиони по футбол, а през септември достойно да защитим титлата си по баскетбол на мондиала в Турция.
- Какво е мнението ви за любителския спорт? Говори се, че Испания е привърженичка на диванбола (б.р. игра на думи - лежиш на дивана и гледаш спорт по тв)?
- В Испания казваме, че от 46 милиона население имаме 46 милиона треньори. Спортуват около 5 милиона, останалите само гледат как други го правят. Това е испанският характер. Днес печелим и всички са много добри. Утре - губим и всички са лоши, а спортът е ужасен и трябва да променим всичко до дъно.
- А какво знаете за българския спорт?
- Честно казано, нямам много информация извън Христо Стоичков и Любослав Пенев. Говорили са ми хубави неща за баскетболната школа във Варна, но не мога да бъда конкретен.