17 ноември 1993 е историческа дата в целия футболен свят

Датата 17 ноември 1993 година е историческа за всички българи. Тя ще остане такава в нашата футболна история, дори и да вземем да се класираме отново на световно първенство.


Тази дата обаче освен, че за нас е паметна тя е и много съдбовна за други големи футболни нации. Все пак това е последния ден от квалификациите за Световното първенство в САЩ през 1994.


Коментарът на Роб Смит от английското издание Guardian ще ни припомни всички случки на 17 ноември 1993 година. А те, наистина са много интересни. Естествено, че постижението на Емил Костадинов е номер 1 по драматизъм и винаги ще е на първо място в нашите сърца. Знаете, ли че нито един британски отбор не се класира за Световното през 1994 г.?

 

Съвременният футбол е обезсърчително съчетание от предпазни мрежи и втори шансове: големите отбори са подсигурени с дирижирани жребии, по-големи турнири и утешителни награди като Лига Европа. Интересният и убийствен елемент е почти изчезнал. За големите национални отбори класирането за големите турнири се е превърнало в такава формалност, че дори Стив Макларън почти успя да го постигне.

 

Нещата не винаги са стояли така. Основен пример е квалификационната кампания за САЩ 94, последната преди УЕФА да въведе баражите. Последната вечер на квалификационните мачове, 17 ноември 1993 година, бе сетивно претоварване, включващо смърт, „убийство", обир и нелегални имигранти. Това беше вечер, която предначерта животите на Пол Бодин, Давиде Галтиери, Алан МакЛафлин, Давид Жинола, Емил Костадинов и Сантяго Канисарес. Тя също така запали искрата на една от най-продължителните вражди.

 

Малко дати във футболния календар са имали толкова брилянтен ансамбъл. Много отбори се бореха за живота си в последния си мач, знаейки, че грешка би ги извадила от световното първенство. Единствените вече класирали се европейски отбори бяха Гърция, Русия, Швеция и Норвегия, както и носителите на трофея Германия. Другите осем места щяха да се решат в девет срещи. В Англия тази дата се помни с това, че нито един британски отбор не се класира за първенството за пръв път от 1938 година, но това е само част от една невероятна история. Холандия, Испания, Англия, Италия, Франция и европейските шампиони Дания имаха твърде добър изглед от пропастта.

 

 

Италия на ръба на пропастта

 

 

Можем да започнем откъде ли не, но в интерес на хронологията нека започнем от Група 1, където Италия, Португалия и Швейцария на Рой Ходжсън се бориха за две места. Швейцария започна вечерта от третото място, но знаеше, че победа с 2:0 у дома срещу Естония, изкупителната жертва в групата, ще гарантира класиране. Причината за това е, че Италия щеше да се изправи срещу Португалия в Милано.

 

Те имаха равни точки и голова разлика, но Италия имаше важно предимство с повечето си отбелязани голове. Тъй като Швейцария със сигурност щеше да се справи със задачата си, Португалия се нуждаеше от победа, а Италия само от равенство. Разликите бяха по-тънки от себемразещ се супермодел: ако в предишния си мач Португалия бе победила Естония като домакин с 4:0 вместо с 3:0, щеше да се нуждае само от равенство в Милано.

 

В Цюрих Швейцария се разходи за 4:0, както се и очакваше. „Това е най-великият ден от живота ми", възкликна Ходжсън, без съмнение за радост на жена си. „Това увенча треньорската ми кариера."

 

Истинската драма се случи в Милано. Италия дори нямаше нужда да се класира за световно първенство в последните 12 години (те бяха шампиони през 1986 и домакини през 1990 година), а сега бяха застрашени да не се класират за пръв път от 1958.

 

Португалия, водена от Карлош Кейрош беше шлифован отбор, включващ Пауло Соуса, младия Руи Коща и язвителния гений на Пауло Футре, а отборът играеше в стил „тики-така". Срещу него пък се изправяше един отбор воден от легендата Ариго Саки.

 

Португалия владееше топката през първото полувреме, въпреки че почти изцяло миланската защита на Италия беше великолепна и вратарят Джанлука Палиука не беше принуждаван да разтяга мускулите си.

 

Втората част Италия засили темпото особено след появата на Деметрио Албертини и Роберто Манчини. Въпреки това, седем минути преди края, те все още бяха на един гол от унижението. Тогава Дино Баджо вкара гол от очевидна засада и всичко за Португалия приключи. Мъката им беше пълна, когато една минута преди последния съдийски сигнал Фернандо Коуто бе изгонен за шамар по лицето на Пиерлуиджи Казираги, който се срина по смехотворен начин.

 

Очаквайте следващият път за крахът на англичаните.

 

 

 

Вижте голът от засада на Дино Баджо:

 

 

Вижте изгонването на Фернандо Коуто от тима на Португалия: