Световно първенство по футбол 1950: Трагедия на Маракана

Четвъртото световно първенство по футбол се провежда в Бразилия през 1950-та година.

Световен шампион става отбора на Уругвай и по този начин за първите четири световни първенства има само два победителя - Италия и Уругвай.

Светът още ближе рани от Втората световна война, която дава отражение в целия свят. Веднага след края на войната на 1 юли 1945 година конгресът на ФИФА решава да се проведе световно първенство по футбол в Бразилия.

Страната не е засегната директно от Втората световната война. Купата на златната богиня е прекръстена на Купата на „Жул Риме“, в чест на човека инициирал световните първенства.

Организаторите обещават да построят 200 хиляден стадион. Първоначално е трябвало шампионатът да се проведе през 1949 година, но заради забавяне на строителните работи е преместен за 1950 година. Това напомня много и на сегашната ситуация като седмици преди началото на шампионата три от стадионите в Бразилия 2014 не са завършени.

Англия излиза на хоризонта, трагедия за Италия

Гордите англичани решават да покажат на света, че никой не може да спори с тях за футбол и се пускат за първи път на участие на световното първенство.

Англичаните побеждават трите си съперника в квалификациите Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. Отборът на Италия, както и цяла Италия е в траур.

През 1949 година шампионският отбор на Торино загива в самолетна катастрофа. Осем от играчите на отбора са твърди национали, а звезда е 30-годишния Валентино Мацола (баща на Сандро Мацола). Треньорът Виторио Поцо напуска две години по-рано поста си и работи като журналист в Бразилия 1950.

Малко отбори и най-странният формат

Студената война точно е започнала, а много държави изобщо нямат време за футбол защото се възстановяват от разрушенията през войната. Въпреки че 16 отбора трябва да играят, на първенството отиват само 13. Много държави нямат пари в тези дни. СССР и Унгария освен финансови имат и големи политически съображения. Германия е разделена на ФРГ и ГДР година по-рано.

Аржентина също отказва участие след като изпитва сериозна футболна криза. Първенството е почти разпаднато, а най-големите звезди като Алфредо Ди Стефано заиграват в Колумбия. Организаторите решават този път да променят формата като 16-те отбора ще участват в 4 групи. Само че отборите са 13 и се стига до абсурда, при който два отбора заемат местата в една от групите.

Победителите от 4-те групи ще определят една финална група, която ще излъчи шампиона. Този странен формат се провежда само веднъж на шампионата в Бразилия.Шест стадиона са готови да посрещнат мачовете от Мондиала.

Карнавалът и голяма истерия

Атмосферата в Бразилия е празнична. С началото на Мондиала започва и карнавала. Раздават се картички, на които пише Бразилия – световен шампион. Феновете и цялата страна очакват техните любимци да стана световни шампиони без проблеми.

На първият мач на Бразилия на недовършения Маракана пристигат 160 хиляди зрители. „Кариоките“ бият, но след това подценяват тима на Швейцария и правят равен. Треньорът пуска в игра футболисти, които по-рядко играят.Идва решаващ мач с Югославия.

Бразилия печели трудно с 2:0, като домакините са подкрепяни от фанатизираната публика на „Маракана“ Няма човек, който да не е бил на този Мондиал и след това да не е изказал възхищението си от това близо 200 хиляди гърла да викат едновременно. Определено помощта на 12-ия играч помага много на Бразилия.

Изненадите на турнира и високомерните англичани

Най-голямата изненада на турнира е загубата на Англия от отбора на САЩ с 0:1. Английският тим с Алф Рамзи и сър Стенли Матюз определено подценява своите съперници. Италия допуска загуба от Швеция с 2:3, но тя е очаквана защото италианците не могат да се противопоставят на най-добрите отбори в света. Така за финалната група, която ще определи шампионът остават отборите на Уругвай, Бразилия, Швеция, Испания.

Бразилия започва своята наказателна акция. Първата жертва е отбора на Швеция, който губи със 7:1 пред 150 хиляди души. Тримата звезди на Бразилия Адемир, Зизиньо и Жаир разкъсват защитата на шведите с много бързи атаки и страхотна техника.

Адемир бележи четири попадения. По същия начин се развива и двубоя между Бразилия и Испания като европейците падат с 6:1. Този път бразилците правят каквото си искат с Испания под мощните възгласи на техните сънародници.

Легендата говори, че при последният гол в мача дело на Чико. Нападателят финтира всички защитници и вратаря. След това стига до голлинията и изчаква вратаря пак да се върне, за да го финтира още веднъж и да се разпише.

В същото време отборът на Уругвай започва с равенство срещу Испания 2:2 и побеждава трудно Швеция с 3:2, за да се стигне до последният мач в групите, който е със силата на финал защото, който спечели взима титлата от Световното по футбол.

Една трагедия за цял един народ – смъртни случаи на Маракана

Голямата самоувереност на Бразилия продължава. Заглавията на вестниците предвещават победата на Бразилия. Отборът има нужда от равен срещу Уругвай, за да вдигне мечтания трофей. Всички са сигурни в него с оглед на превъзходството на домакините над всички останали.

Организацията е насочена изцяло към празненствата на бразилците с титлата след края на мача. Военните кораби са готови да възпроизведат залпове. Цяла Бразилия почти смята мача за формалност преди получаването на трофея. Един вестник излиза със заглавие: Бразилия победи! Ние сме шампиони. В същото време настроението в Уругвай е минорно.

Над 200 хиляди озверели бразилски фенове огласят постоянно от трибуните. Феновете в Бразилия са като на карнавал. Постоянно пеят и танцуват на стадиона. Двубоят започна с постоянни атаки на Бразилия. Новите модерни играчи като Адемир, могат да играят еднакво добре с двата крака и да удря топката с вътрешен и външен фалц.

Първото полувреме се играе пред вратата на Уругвай, а вратарят Масполи прави мача на живота си. Защитниците на „урусите“ играят перфектно и чистят топката два пъти от голлинията. В началото на втората част „Маракана“ избухва след гола на Фриаса.

Феновете не спират и искат още голове от своите любимци. Домакините обаче се изморяват и постепенно дават инициативата на гостите. Най-добрият играч на 20-ти век за Уругвай Скиафино бележи за 1:1 след пробив на Гиджа, който връща топката от аутлинията. Само няколко минути по-късно Гиджа отново пробива по крилото, но вместо да подава решава да стреля и 1:2 за Уругвай. Стадионът замлъква. Гробна тишина на „Маракана“.

Шокът от победата на Уругвай е огромен. Всички фенове и футболисти на Бразилия плачат и не могат да сдържат емоционалните сълзи. Футболистите на Уругвай получават аплодисменти при почетната обиколка, но ги е страх да изразяват бурно радостта си.

Объркването след края на финала е голямо като всички забравят за официалната програма. Президентът на ФИФА тогава Жул Риме връчва световната купа на капитана Варела на терена без да му каже нито дума, а уругвайският химн е забравен. Така големият финал се превръща в голяма мъка.

Всички участници във финала от Мондиал 1950 си спомнят мълчание тои риданието на 200 хиляди души на терена. След като всички си тръгват на стадиона намират няколко мъртви фенове. Някои не издържали на напрежението, други решили да сложат край на живота си в тази мъка. Жертвите в цяла Бразилия са много повече защото бразилците са много емоционални и този тежък момент е труден за преживяване. Едно десетгодишно момче на име Пеле успокоява плачещия си баща с думите „Тате, не плачи. Аз ще спечеля Световната купа за теб и за Бразилия.“

88 гола се отбелязват във всички мачове, което прави по 4 на мач. Бразилия 1950 ще се запомни с най-голямата посещаемост до момента. Над 1 милиона фенове гледат мачовете на живо, което прави средно по 47 511 души на мач. Голмайстор на първенството става Адемир със своите 8 гола. Сътресенията в България в годините преди Световното карат страната ни изобщо да не участва в квалификациите за Мондиал 1950.