Футболна 2012-а: Една твърде причудлива Шампионска лига

снимка: БТА

2012-та със сигурност оставя следа като една изключително наситена със спортни събития година, която ни предложи не само Олимпийски игри, но и Европейско първенство по футбол.


Полша и Украйна станаха арена на Шампионата на Стария континент и пътешествието из стадионите в тези страни завинаги ще се помни, особено заради драматичните сблъсъци по терените.


Освен, че Барселона и Реал Мадрид предоставиха ядрото на еврошампионите Испания, двата колоса се вкопчиха в люта битка за титлата в Примера дивисион. Въпреки че определенията за Барселона като „най-добър отбор в света" се превърнаха в клише, „кралския клуб" триумфира в Ла Лига.


Ще ви припомним всичко, което има смисъл да бъде запазено в паметта не само от случилото се в шампионата на Испания, но и на всички големи първенства в Европа и (разбира се) България.


В тези страни 2012-та наистина донесе няколко незабравими момента - на Острова видяхме най-драматичния завършек на борба за титлата, като Манчестър Сити стигна до нея с изумителен обрат и драма в последните секунди.


В Италия Ювентус се завърна на трона след дългогодишно прекъсване за сметка на Милан и Интер. Лудогорец пък записа исторически дубъл на домашната сцена и развали двуполюсния модел в А група.


Шампионската лига също ще остане в историята като една от най-забележителните битки във футбола, особено полуфиналът между Барселона и Челси.


Sporta.bg ви предлага в 6 части всичко най-интересно и най-важно от футболната 2012-та година!


Имаше нещо особено в сезон 2011/12 на Шампионската лига. За феновете на Барселона, Реал Мадрид и Байерн, особено за последните, това издание на турнира вероятно се превърна в жив кошмар, но за неутралните привърженици на футбола май беше забавно. И то много.


През 2005 година логиката сякаш избяга напълно от най-престижната надпревара на Стария континент, когато един не особено впечатляващ като единици тим на Ливърпул достигна до трофея. И то не просто "достигна", ами направо го "отмъкна" от бляскавата селекция на Милан. Онази с Паоло Малдини, Сандро Неста, Дженаро Гатузо, Кларънс Зеедорф, Андреа Пирло, Рикардо Кака, Ернан Креспо и т.н. Така нареченото "чудо от Истанбул" се нареди сред най-великите моменти в историята на футболната игра, а наваксаният пасив от три гола на полувремето остави логиката някъде на заден план.


До голяма степен и последното издание на Шампионската лига ни навя спомени за онзи легендарен сезон отпреди седем години. Испанските грандове Барселона и Реал Мадрид сякаш изглеждаха "абонирани" за трофея, а според мнозина интригата в турнира се изчерпваше до това, кой измежду тях ще грабне титлата. Някъде там бе споменаван и отборът на Байерн, но дори и поддръжниците на баварския колос сякаш бяха далеч по-премерени в изказа си, осъзнавайки силата на Барса и Реал в настоящия момент.


И тук обаче логиката се срина напълно. Очакваният финал Барселона - Реал Мадрид в Мюнхен изглеждаше съвсем близо, след като и двата тима достигнаха ½-финалите. Трябваше само да преодолеят по едно последно препятствие - Челси и Байерн Мюнхен. Допускаше се, че изненади са възможни, а големият испански финал може и да пропадне. Току-виж се случи нещо неочаквано и някой измежду Челси и Байерн се промъкне до "Алианц Арена". Но и двата отбора да го сторят? Това изглеждаше невъзможно, макар и да се случи в последствие.


Имаше нещо романтично в цялата одисея на Челси до най-дългоочаквания трофей в историята на лондонския клуб. "Сините" стартираха сезона с Андре Вилаш-Боаш начело, но младият португалец бе заменен от Роберто Ди Матео след поражението с 1:3 от Наполи в първи мач от ⅛-финалите. Сезонът на Челси обаче бе обърнат напълно в последвалото зрелище на "Стамфорд Бридж", което също завърши 3:1 в редовното време. В продълженията "сините" добавиха още едно попадение и спечелиха с 4:1, осигурявайки си класиране напред. Последваха победи над Бенфика и Барселона, а на финала покосен бе и Байерн. С дузпи. Англичани победиха германци на дузпи. Казахме ли вече, че логиката напълно отсъстваше? Какво по-голямо доказателство от това.


Редакцията на Sporta.bg реши да посочи акцентите от последните 12 месеца на Шампионската лига, които белязаха първото коронясване на Челси като властелин на Европа и последвалото му отпадане още в групите на турнира. Ето и нашият избор върху няколко избрани от нас категории:


Футболист на годината в Шампионската лига - Дидие Дрогба

 


Голмайстор на турнира за четвърти пореден път стана суперзвездата на Барселона Лионел Меси, но по наше мнение, а и не само, последното издание на надпреварата ще се запомни с приноса на Дидие Дрогба за първия триумф на Челси в историята.


Котдивоарецът се разписа в три от най-ключовите мачове на Челси в течение на турнира, като именно той откри резултата за успеха с 3:1 над Наполи в Лондон, който позволи на "сините" да достигнат продължения.


На ½-финалите Челси се изправи срещу големия фаворит в турнира - Барселона, а без "чистия" успех с 1:0 в Лондон, надали английският тим щеше да продължи напред. Тогава в края на първата част Дидие Дрогба получи една топка в наказателното поле на каталунците и прониза Виктор Валдес, извеждайки своя отбор напред.

 

 

Най-запомнящо обаче се оказа участието на Дидие Дрогба във финалния двубой с Байерн насред "Алианц Арена" в Мюнхен. Тогава срещата вървеше към нулево равенство, преди Томас Мюлер да прати трибуните в екстаз само 7 минути преди края на редовното време. Баварците вече се виждаха победители в турнира, но футболистите на Байерн сякаш забравиха, че Дидие Дрогба все още е на терена.

 


В 88' африканецът посрещна с глава едно центриране в наказателното поле на домакините и възстанови равенството, изпращайки мача в продължения. Последваха дузпи, а зад топката в решаващия удар за Челси - най-важния в историята на английския клуб - застана именно Дидие Дрогба. Таранът преодоля Мануел Нойер и завинаги записа със златни букви името си в историята на Челси.


Разочарование на годината в Шампионската лига - колапсът на испанските гиганти, провалите на Челси и Сити наесен

 


Двата гранда на Примера Дивисион Барселона и Реал Мадрид започнаха турнира със статут на абсолютни фаворити, но както селекцията на Хосеп Гуардиола, така и тази на Жозе Моуриньо се сгромоляса на фазата на ½-финалите.


Може да се каже, че дузпите разделиха и двата тима от финала в Мюнхен, макар и по различен начин. Но обединени от пропуските на своите най-големи звезди - Лионел Меси и Кристиано Роналдо.

 

 


Аржентинският магьосник на Барселона пропусна при резултат 2:1 в началото на втората част на "Камп Ноу", когато силният му изстрел с левия крак срещна горната греда над Петър Чех. При 3:1 Барса надали щеше да допусне нов гол в мрежата си, имайки предвид, че английският състав продължаваше да играе с човек по-малко след изгонването на Джон Тери.


Дузпите проклеха и Реал Мадрид. Битката с Байерн Мюнхен не бе решена в разстояние на 210 минути, което и доведе до неизбежния ход - наказателните удари. Кристиано Роналдо вече бе нанизал две попадения за успеха с 2:1 в редовното време на "Бернабеу", но бе един от тези, които пропуснаха от бялата точка в последствие.

 

 

Сериозно разочарование обаче беляза английските представители наесен. Манчестър Юнайтед и Арсенал се класираха безпроблемно за елиминациите, но действащият шампион Челси и мултимилионният Манчестър Сити напуснаха надпреварата безславно още в групите. Макар и попадайки в групи със сериозни противници. При "гражданите" пък това се случи за втори пореден път, което и сериозно разклати стола на мениджъра Роберто Манчини.


Мач на годината - Челси - Наполи 4:1 (след продължения)

 


Първият наистина голям мач на Челси в този сезон на турнира, който на практика вдъхна живот на водения от Роберто Ди Матео състав. Италианецът пое един сломен психически отбор, но до голяма степен и заради великолепната победа над неаполитанците, "сините" повярваха във възможностите си. Резултатът от това? Знаменит дубъл в Шампионската лига и ФА Къп, както и нов договор за Роберто Ди Матео.

 


Първият мач между Челси и Наполи завърши 3:1 за италианците, което и издигна Наполи в ролята на твърд фаворит преди реванша. Голове на Дидие Дрогба, Джон Тери, Франк Лампард и Бранислав Иванович обаче класираха Челси на ¼-финалите, докато точен за италианците бе Гьокхан Инлер.


Двубоят на "Стамфорд Бридж" бе изпълнен с много емоции и драма, като навярно феновете на Челси няма да го забравят в следващите години.


Изненада на годината - АПОЕЛ (Никозия)

 


Кипърците достигнаха ¼-финалите на турнира, с което и пренаписаха историята на футбола в островната държава.


АПОЕЛ попадна в една група с отборите на Шахтьор, Порто и Зенит, като изненадващо за всички, съумяха да се класират за фазата на елиминациите.

 


На ⅛-финалите АПОЕЛ се изправи срещу френския Олимпик Лион, поднасяйки нова сензация. След разменени победи с по 1:0 в двата мача, двубоят в Никозия премина в продължения. Стигна се и до изпълнение на дузпи, които кипърският състав спечели и отпразнува класирането си на ¼-финалите.


Там обаче шансове пред кипърците вече нямаше, защото на пътя им застанаха Реал Мадрид и Жозе Моуриньо. "Кралския клуб" спечели сблъсъка с общ резултат 8:2, но приказката на АПОЕЛ ще бъде помнена дълго време от феновете на тима.


Антигерой на годината - Джон Тери

 


На капитана на Челси сякаш му се насъбраха много негативи в професионален и личен план, но постъпката му срещу Барселона във втория ½-финал на "Камп Ноу" бе меко казано безумна.

 

Тогава все още играейки се първото полувреме на двубоя, бившият вече английски национал по хулигански начин изрита без топка нападателя на Барса Алексис Санчес, оставяйки Челси с десетдуши на може би най-негостоприемния стадион в Европа.

 

 


Макар и без него, "сините" някак се добраха до финала в Мюнхен, но надали биха успели да го повторят в девет от десет следващи случаи. На Тери и Челси се размина на косъм, а голямото наказание за бранителя бе задължението да изгледа отстрани големия сблъсък с Байерн.

 

Най-добър гол на годината - Филип Мексес:

 


И през тази година се нагледахме на някои превъзходни изпълнения от страна на най-добрите футболисти в света, но в крайна сметка се спряхме на фантастичния шедьовър на Филип Мексес срещу Андерлехт.

 

Едва ли в случая е нужна подробна обосновка. Това попадение ще се помни дълго, дълго време. Насладете му се отново: