(ВИДЕО) Невероятното НБА приключение на легендата Георги Глушков във Финикс

60-годишният юбилей е повод да се обърнем назад към историята на Георги Глушков.

Припомняме ви един материал на колегата Огнян Георгиев от посещението му в отбора на Глушков - Финикс Сънс.

"Още в началото го нарекохме Bulgarian Banger (б.а. Българския блъскач). Беше много известен. Феновете го харесваха. Идването му беше голямо събитие. Първият играч от Европа, който пристигна да играе в Лигата", спомня си легендарният баскетболен коментатор на Финикс Ал Маккой. Журналистът слага прякора на Георги Глушков, който все още е единственият българин, играл в най-силното баскетболно първенство на планетата - НБА. Гигантът пристига в тима на "Слънцата" през сезон 1985/1986. Неговот идване до ден-днешен е отбелязано на "Стената на славата" в 20-хилядната зала "US Airways Center".

"През 1985 година "Слънцата" подписаха с 203-сантиметровото мощно крило Георги Глушков - пише на стената с най-запомнящите се събития в историята на Финикс. - Той беше първият баскетболист от Източния блок, който играе в НБА. Ал Маккой го кръсти Българския блъскач. Глушков стана и първият гост в специалното радиопредаване на отбора, който даде интервю с помощта на преводач."

Спомените за българина все още са в главите на неговите бивши съотборници. Един от лидерите на тима Алван Адамс никога няма да забрави минисъстезанията по надяждане с българина.

"Глушков обичаше да яде - спомня си Адамс, който в момента е управител на залата на Финикс. - Също като мен. Затова си станахме дружки. В САЩ откри храни, които не беше виждал до момента. Имаше някакви сладки неща към които се беше пристрастил. Не помня точно какви бяха - сладолед или бананов кейк. По време на самия сезон качи килограми и мисля, че дори отиде към 115 кг. Определено беше доста по-тежък от мен. Колкото и да ядях, не можех да кача. Оставах си доста слабичък.

Сещам се за една случка. Малко преди да се срещна с Вас случайно се видях с нашия бивш треньор Джон Маклиъд. Казах му, че ще се виждам с журналист от България. Той веднага се сети за Георги и се усмихна. Болен е от алцхаймер, но съпругата му припомни една много интересна история. Бяха го поканили у тях за Деня на благодарността. Все още не знаеше добре езика. Остана впечатлен от тиквения пай и веднага научи как се казва на английски "pumpkin pie". Не спираше да го повтаря дни наред след гощавката."

С идването си в САЩ Глушков предизвиква страхотен интерес сред медиите.

"Рик Роби беше един от най-добрите му приятели в отбора - разказва друг бивш съотборник Джон Проски. - Той прекарваше повече време с него. Явно му беше напълнил главата с глупости. На една пресконференция в Ню Йорк попитаха Георги какво е първото нещо, което е научил да казва на английски. "Знам разликата между „Чик" (б.а. момиче) и „Чикен" (пиле)", отговори им Българския блъскач и предизвика страхотен смях сред журналистите."

Коментаторът Ал Маккой припомни, че с идването на Глушков се е променил и стила на игра в отбора. Мощният българин респектирал съперниците с физическата си здравина.

"Играехме приятелски мач в Аризона срещу Портланд - допълва историите Джон Проски. - Техният център Морис Лукас вкара лакът на Георги, а Глушков направо го нокаутира. Засмяхме се и го попитахме - знаеш ли кой е това? Той поклати глава, а ние му казахме, че това е Нокътя (б.а. това е прякорът на Лукас). Беше доста мускулест, но изобщо не успя да уплаши Глушков. В същото време с Георги се случваха доста комични неща. Гледаше как всички играчи си слагат пудра срещу изпотяване в кецове. Реши и той да ползва праха. Веднъж беше се преставал, а самите кецове експлоадираха по време на мач и всичко около него стана бяло."

Тоталната разлика с българската действителност повлиява на таланта. Това е причината той да не продължи договора си със "Слънцата".

"При него проблемът беше, че в предишния му отбор в България играеше много минути, докато в НБА получаваше по десет-петнайсет на мач - разсъждава Алван Адамс. - Имаше желание да се справи добре и да бъде част от успешен отбор. Може би не е имал представа какво представлява Лигата, защото по това време със сигурност не са давали мачове у Вас. Вероятно е чувал за Меджик Джонсън преди да пристигне. Между другото Глушков дойде при нас същата година, когато Майкъл Джордан беше новобранец."

Бившите съотборници на Глушков до ден днешен си спомнят с добро за Георги.

"Много от нас, които го познаваха, бяхме разочаровани, че кариерата му не продължи дълго - размишлява коментаторът Ал Макой. - Езикът беше бариера, но бързо се справи. Харесваше водка с кола и без лед. Редовно минаваше и през машините за бонбони. Тези работи бяха нови за него. Глушков беше доста приятно момче. Обичаше баскетбола. Харесвахме го. Още в началото искаше да бъде наричан Георги, а не Джордж. Всички във Финикс, които познаваме българина и сме работили с него, го обичаме и уважаваме страшно много. Съжаляваме, че не остана с нас, но му пожелаваме успех и здраве."

Предисторията

Преговорите за пускането на Георги Глушков от Академик Вн във Финикс продължават два дни. От САЩ пристига генералният мениджър на "слънцата" Джери Коланджело. Той е посрещнат с държавни Волги. От българска страна пазарлъкът се води от тогавашните спортни отговорници Трендафил Мартински и Грую Юруков.

Георги Глушков не е приет много лесно от останалите съотборници. По-голямата част от тима по това време е от тъмнокожи играчи.

Едно от най-учудващите неща за Глушков е задължителният дрескод, който е въведен за баскетболистите от тима. По време на пътувания играчите за задължени да носят официални костюми.

"Цяла година с неговия преводач Румен караха кола, а накрая разбрахме, че нито един от тях не е имал книжка", спомня си Джон Проски.

"Реших да го заговоря на немски, защото майка ми е австрийка. Питах го "Шпрехен зи дойч". Той поклати глава от горе на долу. При нас това значи "да". По-късно разбрах, че в България е "не". След като не ми отговори, помислих, че е от моя акцент", разказва Алван Адамс.

bgbasket.com