Платини се сеща за гола на Костадинов всеки ден

София. Сякаш беше вчера, когато Емил Кременлиев пусна топката към Балъков, а той на Любо Пенев. Последва незабравимият пас към Емо Костадинов. И за секунди България спря да диша. Преди да изригне: гол, 2:1 за нашите! Започна лудостта на един народ. А дори не знаехме какво ни чака следващото лято. 20 години по-късно "Стандарт" посвещава на великата дата 17 ноември поредица интервю с героите от "Парк де Пренс". Днес гост е Борислав Михайлов, който специално за "Стандарт" разказа уникални моменти от великия ни успех.

- Г-н Михайлов, как спахте преди мача?

- Спах добре. И вечерта преди мача и следобеда, тъй като срещата беше късна. При всяко събуждане пусках телевизора и се случваше една и съща песен на Брайън Адамс - "Please, forgive me".

Викам си: "Бате Боби, тука има нещо"

Така че имаше някакво усещане, някакъв трепет във въздуха. Самата подготовка в Германия, самата концентрация на всички момчета говореха за едно - ние отидохме в Париж, за да го вземем този мач.

- Всички казват, че този лагер в Германия е бил от ключово значение, тъй като ви е изолирал от шума в България?

- Абсолютно. Тук имаше очаквания, неочаквания на злобари. Нормално, същото е като сега, не сме се променили много от 1993 г. насам. За съжаление. Този лагер ни успокои. Да не си мислят хората, че сме били в някакъв лукс. Беше нормална база на спортно училище с много хубави игрища и осветление.

- Какво все пак ви помогна да надвиете Франция, не го отдавам на единия късмет?

- Не е само късмет, разбира се. Ние излъгахме Франция. Да не забравяме, че ги победихме преди това и в София. Франция винаги е имала проблеми с България в исторически план. Особено на "Васил Левски". Но това беше първата ни победа на техен терен. Мачът вървеше равностойно, накрая имахме и късмет. Но в рамките на редовното време. Не вкарахме в 95-ата минута.

- Как изглеждаше вторият гол на Емо Костадинов от гледната точка на българския вратар?

- Имаше фаул и Жинола застана зад топката. Погледнах, че е 89-ата минута. Казаха си: вземе да я вкарат тази, отиде ни целият труд. После всичко се разви светкавично за 20 секунди. Пред очите ми е. Но вижте, просто ги хванахме на контраатака. Емо Костадинов можеше да подаде, мисля, че Стоичков и още един от нашите чакаха пред вратата и имаха шанс да вкарат. Но

Емил явно реши, че това е неговият миг

Поемане с коляно, после кората, тупна му идеално - няма такъв гол.

- Най-важният в кариерата ли ви е?

- Със сигурност. Това беше най-емоционалният ми мач. Дори и сравнен с тези в Америка после, където имаше и дузпи.

- Знаете много добре езика им, имаше ли някакви провокации от страна на французите?

- Не, то и мачът беше коректен. Нямаше грубости.

- Какво казаха домакините след мача?

- Нищо, Мишел Платини си тръгна бързо. После смениха треньора Улие, а той взе, че стигна до "Ливърпул". Но имаше страхотни атака в пресата срещу тях. Отбелязаха огромни финансови загуби. Естествено едно е Франция на световно, друго България. Но пък всички отбелязват сега, че им помогнахме да си оправят футбола. След това станаха европейски и световни шампиони на всички нива - юноши, младежи, мъже.

- И на Платини помогнахте да стане президент на УЕФА?

- Да (б.а. смее се). Абсолютно заслужено. И той наистина е много добър президент.

- Какво точно промениха, вие тогава пазехте във Франция, запознат сте?

- Те и тогава имаха финансовия ресурс и помощ от държавата. Но централизираха всичко, направиха повече лагери за децата. Общо взето това, което правехме в България, когато ние израствахме като футболисти.

- Т.е. нашата система от така наречения социализъм?

- Нещо подобно. Промениха доста неща и на общинско ниво. Всички терени са на кметствата и ги дават безплатно на децата. Не като тук, където националният отбор на България плаща на националния стадион. У нас всичко е сбъркано.

- Как ви приеха колегите в "Мюлюз"?

- А, много добре. Все пак играх там 3 години, в онзи момент бяха минали две и половина от тях. Знаеха, че няма да си подновя договора, тъй като исках да сменя отбора. Затова някак се освободих психически и направих много силен сезон до края. Знаех, че трябва да съм в оптимална форма за световното. Значи в големите държави е така, като ги биеш - те уважават.

- От гледна точка на президент на БФС как оценявате тогавашните неразбории около организацията - получи се проблем с премиите, преди това пък имаше заплаха за бойкот?

- Ръководството беше много добро, на нивото на футболистите. Премията тръгна от едно емоционално изказване, като вероятно се разчиташе, че заради невероятния успех ще се намерят спонсори, държавата ще помогне. Така или иначе това не се получи. Ние си взехме парите, макар и да имаше разправии. Те обаче се получиха преди заминаването за Америка.

- Тогава преговаряхте като капитан, сега сте от другата страна?

- Хубаво за момчетата е, че съм бил капитан, защото откакто съм президент, не съм имал проблеми с отбора. Знам какво искат играчите и се справям.

- Къде е по-трудно - в ложата или на вратата на "Парк де Пренс"?

- Като президент естествено. Ужасно е, ще умра на някой мач. Вътре на терена е друго, дори да има напрежение, отминава на първата минута.

- Има ли по-различно чувство в един вратар, когато срещу него дриблира Кантона или Папен, а не някой обикновен нападател?

- Не. Напротив, аз винаги съм играл силно срещу големите. Във Франция си бях взел касета с головете на Папен. Гледах я внимателно. Това мобилизира. Когато футболът ти е професия, нормално е да искаш да се премериш с най-големите.

- Какво ви казва Платини, когато се срещнете в УЕФА?

- Сещат се за Емо всеки ден. Само като ме види и започва: "Ей, Бобо! Емил Костадинов, стига!". Преди няколко дни Дешан също предупреди в интервю за техните медии - да не стане на баража като срещу България.

- Децата ви Ники и Бисера гледали ли са мача по телевизията, какво ви казаха?

- Ники беше малък, гледа го после. Бисера беше на 10 години и ме посрещна на другия ден в Мюлюз. Беше голяма радост. Дадох вечеря за приятелите в града, на която естествено беше и Гошо Георгиев, с когото играехме заедно. На другата сутрин отидох на тренировка с мисълта, че ще се поизпотя леко. Месец преди това треньорът не ме пускаше и аз очаквах, че това ще продължи. Обаче гледам на дъската - Боби Михайлов титуляр. Гостувахме на "Анси" - 7 часа с рейс пътувахме. И това му беше грешката на треньора Женжини. Макар че бяхме второ ниво на футбола, на всеки мач имаше много телевизии. Аз пазих страшно, хванах и дузпа. Медиите направиха на нищо треньора, че не ме пуска от месец. Ето, изплуват доста спомени около този мач. Това не го бях разказвал.

- Нещо друго, което не споменавано в хилядите интервюта за "Парк де Пренс"?

- Другото е, че след мача отидохме 6 души да празнуваме в дискотека "Les Bains Douches". Отначало не ни пуснаха, защото с нас имаше само една жена. А трябвало всеки да бъде с дама. Аз обясних кои сме и охраната, мароканци бяха, ни пуснаха веднага. Даже обърнаха етикетите на една бутилка водка и на една уиски и на тях пишеше: Франция - България 1:2. Въобще, мароканците бяха умрели от кеф. До нас седяха Принс и Лени Кравиц. Викам, ей това е вечер. Биеш Франция и в съседното сепаре тези двамата. А, беше и дъщерята на Лучано Бенетон.

- Няма да питам кои са били другите играчи?

- Най-добрите.

- Споменът ви от посрещането в България, когато се прибрахте за първи път?

- Споменът ми е от НДК, когато ни събраха за Нова година. Емо взе наградата за "Футболист на годината" напълно заслужено. Имаше много мили моменти, усещаше се уважение. Залата беше пълна, намериха се доста спонсори. Не е като сега. Нито пари има, нито уважение. Но ще се съберем в неделя, наш си е празникът. Аз организирам обяда като един от тях, не като президент.

- Наясно ли сте, докъде е придвижен въпросът с пенсиите за четвъртите в света?

- Не съм в темата. Тя е актуална още от времето на Васил Иванов - Лучано. Ще е добре, защото четвърто място в света по футбол е съизмеримо с успех на Олимпиада.

- Последно, колко често гледате този мач, а и следващите от САЩ'94?

- Отдавна не съм. Преди ги гледах, най-често този с Аржентина, защото за мен това е уникално изигран мач от наша страна.