Ива Шкодрева пред Sporta.bg за проблемите и надеждите на биатлона

Ива Шкодрева е първата българска биатлонистка с големи международни успехи и една от най-великите представителки на българския спорт на световната сцена.

Освен че е първата родна националка с победи в Световната купа по биатлон, тя е и Европейска шампионка от първенството в Кошчиелско, Полша през 200-ата година.

В момента Шкодрева е коментатор на състезанията по биатлон, които се излъчват у нас по Евроспорт.

В специално интервю за Sporta.bg тя разкрива своята гледна точка за проблемите и позитивите в зимния спорт у нас, както и дава мнението си за моментната форма на българските национални състезатели.

Шкодрева не е от хората, които гледат на живота с розови очила, затова коментарите й относно реалността са напълно здравомислещи и подкрепени с факти – тя отдава значение на великолепните условия за националните състезатели, но не подминава и занемарените бази, където преди години са тренирали бъдещи шампиони.

Шкодрева изрази надеждите си за добро представяне на мъжкия национален отбор на предстоящите Олимпийски игри в Сочи през февруари 2014-та, както коментира някои сътресения в българския биатлон – желанието на Ния Димитрова да се състезава за Словения и внезапната смяна на треньора на мъжете.

Ето как Ива Шкодрева отговори на всички въпроси на Sporta.bg:

Ще слушаме ли коментарите ви тази година на състезанията, които Евроспорт ще излъчва?

Да, и този сезон ще бъда гост-коментатор в Евроспорт за състезанията по биатлон.

Наслаждавате ли се на работата си като коментатор специалист, по-лека ли е от тази на състезателите?

Определено работата като коментатор ми харесва и ми дава възможност да следя отблизо световния елит по биатлон. Твърде различно е от това да се състезаваш, никак не е лесно, но е интересно и за мен това е ново предизвикателство. Опитът ми като състезател ми помага много.

Предстои олимпийски сезон – какво очаквате от българските биатлонисти в Световната купа и в Сочи 2014?

През последните 3 сезона нашите биатлонисти (визирам мъжкия отбор) показват едно непрекъснато израстване като функционална форма и като постижения в стартовете от Световнaта купа и европейските първенства.

Имаме двама много качествени биатлонисти – Красимир Анев и Владимир Илиев, които миналия сезон постигнаха най-добрите си класирания за кръговете от Световната купа. И двамата успяха да влязат сред първите 10.

Надявам се това да продължи и през този сезон, който е олимпийски. Аз нямам възможност да следя от близо подготовката на българския отбор и за мен първите няколко кръга за Световната купа ще бъдат източник на информация и показател за това какво можем да очакваме от българите през годината.

Все пак има промяна на целия треньорски щаб, което не е маловажен фактор.

В световен мащаб имате ли предпочитания към някой определен спортист?

Нямам предпочитания към някой определен биатлонист, но винаги съм харесвала биатлонистите и биатлонистките, които освен бързо бягане, демонстрират и контрол върху стрелбата, определени ситуации в масовите стартове, преследванията и щафетите, в които трябва да изградиш стратегията си съобразно момента. На прима виста, като най-ярък пример за такъв състезател е Тора Бергер – уникална биатлонистка!

Как ще коментирате скандалите в българския мъжки и женски биатлон? Ния Димитрова иска да се състезава за Словения и бе отстранена от участие през този сезон, а Красимир Анев заплаши с отказване заради треньора си, който в последствие бе сменен?

Трудно ми е да коментирам скандалите в българския биатлон, защото аз имам информация основно от медийното пространство, но въпреки това ще изразя своето мнение. Първо, що се отнася до Ния Димитрова, смятам, че , Българската федерация по биатлон (БФБ) има пълното право да изиска съответнa трансферна сума от Федерацията на Словения , защото години наред са влагани средства в изграждането на Ния Димиторва като състезател.

Второ, не смятам, че е редно тези преговори между Ния и председателя на БФБ (Екатерина Дафовска) да се водят основно чрез телевизионни предавания и спортни сайтове.Това е некоректно и недопустимо.

Що се отнася до смяната на треньора непосредствено преди Олимпиaдата в Сочи, ще кажа, че за мен това е абсолютно нелогично, след като с този треньор мъжкият отбор регистрира изключително голям скок като резултат и класирания.

По принцип, треньорски щаб преди Олимпиада не се променя, освен ако липсват добри резултати и кривата на постиженията е низходяща. Ако даден състезател не е доволен от работата на треньора, било то (Красимир) Анев, (Оле Ейнар) Бьорндален или някой друг, има право да си наеме личен треньор и да се подготвя с него индивидуално, както постъпва Бьорндален. Но да заплашваш с отказване и да искаш смяна на треньора, особено когато са налице много добри резултати, това е непрофесионално.

В края на 80-те години, когато вие започвате своя път в биатлона, на какво ниво бяха условията за подготовка у нас, защото сега разликите между България и могъщите нации са доста видими?

В края на 80те години имаше много добре организиран спорт в България, както на клубно ниво, така и в националните гарнитури. С две думи, добре работеща система в спорта. Сега за мен най-сериозни са проблемите в работата по клубове, където липсва добра организация, материална база и контрол на дейността.

Твърде малко са и стартовете от вътрешния календар. Все по малко стават и желаещите да се занимават с биатлон. Причините за това са много – липса на средства, не се поддържат съществуващите съоръжения като писти, ролбани, стрелбища и други.

Треньорите получават твърде малки възнаграждения, което няма как да ги мотивира да се развиват и усъвършенстват. Липсват и семинари за обучение и квалификация на млади специалисти.

Това са проблеми на целия български спорт в момента. Относно условията за подготовка в националните отбори, нещата стоят по-различно. На националните състезатели се предоставя възможност за много добра подготовка, но проблемът е, че състезателите, постъпили в националните гарнитури, започват от много по-ниско ниво.

За да изградиш базовите елементи във всеки един спорт, се изисква сериозна и методична работа години наред. Тази работа трябва да бъде свършена още в ранна възраст.

Според вас, защо се получи така, че след последното ни силно поколение в женския биатлон не можаха да се намерят заместнички на Катя Дафовска, Ирина Никулчина и Павлина Филипова?

На този въпрос няма да отговарям, защото отговорът се припокрива с предишния.

Как се решихте да се насочите към работа във волейбола? Толкова малко деца ли се интересуват от биатлон в България?

Започнах работа като треньор по волейбол в моя роден град Самоков, по простата причина, че от клуба по биатлон нямаха нужда от мен. Никой от деятелите на биатлона в Самоков не си направи труда да разговаря на тази тема с мен и по всичко личи, че аз съм нежелана там.

Какво е мнението ви за бъдещето на българския зимен спорт?

Не съм голям оптимист за бъдещето на българския зомен спорт. Разликата между годините, когато имахме добри алпийци, бегачи, скачачи и биатлонисти, е огромна. Няма как да очакваме резултати в тези спортове, когато децата, родени и живеещи в близост до най-големите ни зимни курорти и ски центрове, не могат да припарят до ски пистите и ски съоръженията.

Някога в Самоков нямаше дете, което да не може да кара ски, а сега не правят разлика между ски бягане и алпийски ски.