Йохан Кройф за Ван Гаал, Гуардиола и проблемите на футбола

Йохан Кройф е една от големите легенди на футбола. Холандецът постигна огромни успехи в Аякс и Барселона – и като футболист, и като треньор. Носител е на общо 9 титли на Холандия и 5 титли на Испания, печелил е 8 пъти Купата на Холандия, 2 пъти Купата на краля и 4 пъти Купата на европейските шампиони.

Сега Кройф се занимава със своята фондация, която помага на деца в неравностойно положение да спортуват. Именно по време на едно от събитията, организирани от фондацията, легендарният холандец се срещна с Доналд МакРий от „Гардиън“, за да даде мнението си за тежкия път, който очаква неговия сънародник Луис ван Гаал в дните му като мениджър на Манчестър Юнайтед, за разликата в стиловете на игра, налагани от двамата, както и за развитието на Хосеп Гуардиола като играч под негово ръководство.

Ето и материала на Доналд МакРий с известни съкращения:

Йохан Кройф се е завърнал в Амстердам, където е роден, израсъл и направил професионалния си дебют като играч на Аякс преди 50 години. Той преминава елегантно през тълпите, които скандират името му и се опитват да го докоснат.

На Олимпийския стадион, който е на разположение на фондацията му за целия ден, може да се види изкуството да бъдеш Йохан Кройф. 67-годишният легендарен играч отговаря на обожанието на хората, даже и на прегръдката от мъж, облечен като талисмана „Кройфи“, с крива усмивка. Това е усещането да си футболна икона за цели пет десетилетия.

Заедно с починалия през това лято Алфредо Ди Стефано, Пеле и Диего Марадона, Кройф е част от квартета от гиганти, които озаряват футбола с почти митичните си репутации. Кройф обаче изпъква, защото, въпреки че и Ди Стефано постигна успехи като треньор, холандецът оказа най-голям ефект върху играта от страничната линия по време на годините начело на Барселона.

Ди Стефано веднъж нарече работата като футболен мениджър „най-ужасната съществуваща професия, с изключение на работата с младите. Кройф обаче винаги е имал различно мнение. По време на неговия невероятен престой начело на Барселона между 1988 и 1996 година, той използва бързината, пространствата и тактическата лекота на „тоталния футбол“, който той и треньорът му в Аякс Ринус Микелс създадоха заедно, за да промени един умиращ отбор и да създаде устойчиво наследство.

Майсторите на „тики-така“ в Барселона, като Шави и Андрес Иниеста, винаги са подчертавали факта, че всичко, което правят, е базирано на шаблона на Кройф. От създадената от него академия „Ла Масия“, през тренировките от типа „пиян морков“, които усъвършенстваха владението на топката от страна на играчите, до безмилостното пресиране на противника – Барселона и Испания използваха модела на Кройф, за да доминират европейския и световния футбол. Тази ера обаче отмина, достигайки своеобразния си край по време на една юнска вечер на Световното първенство в Бразилия, когато водената от Луис ван Гаал Холандия унищожи Испания с 5:1.

Разбира се, Ван Гаал сега е начело на Манчестър Юнайтед, където се опитва да се справи с проблемите, оставени след оттеглянето на сър Алекс Фъргюсън, докато Кройф е свободен от напрежението във футбола. Животът на Кройф обаче също е изтощителен – той уморено обяснява, че ще трябва да лети за другия си дом, Барселона, още същата вечер. Но в момента е по-трудно да бъдеш Ван Гаал.

Оттегляме се в уединен салон, който се намира близо до типичен амстердамски канал. Кройф, който се държи приятелски, но няма желание да започне нова война с Ван Гаал, с когото (по собствените си думи) "не си пасва", може да си позволи лаконичен поглед върху мъките на сънародника си. Запитан дали очаква успешен престой на Ван Гаал на „Олд Трафорд“, Кройф свива рамене:

„Можем само да се надяваме, защото това ще бъде добре за холандския футбол и останалите холандски мениджъри. Но как ще се развият нещата? Човек никога не знае. Ще трябва време.“

През 2011 година Кройф, който тогава бе част от борда на директорите в Аякс, се опита да блокира назначаването на Ван Гаал начело на отбора, който и двамата подкрепят от деца, като отнесе въпроса до съда. Двамата бяха част от тима на Аякс в началото на 70-те години, когато Ван Гаал нямаше никакъв шанс да замени Кройф като звездата в атаката. Кройф се утвърди като най-добрия играч в Европа, докато Ван Гаал се трудеше в сравнителна неизвестност в клубове като Антверп и Спарта Ротердам.

Когато Кройф навлезе в треньорската професия с Аякс и Барселона, Ван Гаал го последва и в двата клуба. По-младият с четири години Ван Гаал откри своя стил в треньорството и застана начело на Аякс през 1991 година. Вече имаше слухове, че Кройф и Ван Гаал са в обтегнати отношения – предполагаемо след неразбирателство по време на вечеря на Коледа през 1989 година.

Тяхното съперничество се появи отново преди 3 години, когато ръководството на Аякс изчака прибирането на Кройф в Барселона, за да свика среща, на която да бъде обсъдено назначаването на Ван Гаал. Но Кройф оспори това решение в съда. Въпреки че съдът отсъди срещу Кройф, Ван Гаал така и не се завърна в Аякс. Вместо това той пое холандския национален отбор само година по-късно.

Така че Кройф направи пауза, когато го попитах отново за мнението му за шансовете на Ван Гаал в Юнайтед.

„Не знам, защото те създадоха почти изцяло нов отбор. Така че сега те ще трябва да го сглобят. Вече не става въпрос за качеството на играчите, нито дали са достатъчно добри. Много е трудно да направиш смесица от добри играчи.“

А дали вижда логика в трансферната политика на Юнайтед, заради която сега Ван Гаал трябва да балансира атакуващия талант на Радамел Фалкао, Робин ван Перси, Уейн Рууни, Анхел Ди Мария, Аднан Янузай и Хуан Мата?

„Винаги трябва да има логика, но големият проблем е справянето с всички тези играчи. Същото е и с Барселона. Сега имат Суарес, Меси, Неймар – по какъв начин можеш да ги пуснеш едновременно на терена? Погледнати индивидуално – да, те са великолепни играчи. Така е и в Манчестър Юнайтед. Те са страхотни като индивидуалности, но трябва да играят като отбор.

Но ето, че се появява нов проблем. Всички те са известни. Изкарват много пари на и извън игрището. Как може да се направи отбор и да се съберат всички тези егота? Основната цел пред Манчестър Юнайтед е да играят добре – и да няма играч, който да казва, че е играл добре и е отбелязал два гола. Защото дори при отбелязани два гола, ако бъдат допуснати три, отборът ще загуби. Ван Гаал получи много добри играчи, но трябва да ги превърне в отбор. Обаче отборът не може да се сработи за две седмици. Нужно е време.“

Може ли да отнеме на Ван Гаал цял сезон да обърне разпиляната трансферна политика на Юнайтед в сработен отбор?

„Не, не. Прекалено много време е. Но това не означава, че те ще спечелят първенството. Но може да се очаква подобряване на представянето с всяка седмица и отборът може да бъде настройван посредством малките детайли. А Ван Гаал е човек на детайла. Така че е възможно нещата да се получат. Но могат ли тези хора да променят начина си на игра в името на отбора? Не е лесно.“

А има ли прилики между футболните философии на Ван Гаал и Кройф?

„Не. Не съвсем. И двамата сме холандци и това е обща основа. Но аз винаги съм искал да владея топката и да диктувам скоростта. Може би той знае повече от мен, но аз винаги искам да контролирам топката. Какво правя, когато не владея топката? Пресирам, за да си я върна. Това е начинът за защита. Но по-важното е, че искам да владея топката.“

Преди Кройф е казвал, че Ван Гаал е милитаристичен при изработването на тактиката си. Ван Гаал още ли е „милитаристичен“? Кройф кимва.

„Да. Но аз винаги съм искал да допринасям с нещо свое към представянето на отбора. Така че съм щастлив, когато играчите ми започнат да мислят. Хосеп Гуардиола е добър пример. Той беше перфектен тактически като играч, но не можеше да играе в защита. Самият той ми го каза.

Аз му обясних, че играе лошо в защита, когато трябва да покрива огромно пространство, но е най-добрият, когато пространството е малко. Казах му, че ще стане много добър защитник, ако не забравя, че има хора, които да му помагат в защита. И той наистина стана много добър.“

Кройф също е критикувал предполагаемото нежелание на Ван Гаал да работи индивидуално с играчите си, и за пореден път повтори това свое мнение.

„Затова вярвам толкова много в индивидуалните тренировки, които подготвят играчите качествено. Трябва да се грижиш за индивидуалното, за да спечели отборът – както показа работата с Гуардиола.“

Гуардиола се превърна в един от учениците и наследници на Кройф в Барселона, преди да си вземе почивка и по-късно да отиде в Байерн (Мюнхен). Кройф признава, че се възхищава на Байерн, но допълва:

„Аз все още харесвам много Барселона. Реал Мадрид също. Стилът им е различен от моя, но нещата си пасват добре. Сега те са непредвидим отбор. В полузащита имат трима играчи с перфектно докосване до топката, но имат и трима нападатели, които се нуждаят от място. Какво ще се получи? Ще видим.

Барса направи няколко крачки назад заради треньорите, които бяха назначени. Не казвам, че те са добри или лоши треньори, но е много трудно да контролираш Меси и Неймар. Проблем е, ако не ги контролираш. Същото се случи с Дейвид Мойс и Манчестър Юнайтед. Някои хора могат да контролират определени играчи и това е нужно – иначе нещата няма да се получат. Мойс е добър треньор – просто не става за Манчестър Юнайтед.“

Кройф поклаща глава и сменя темата.

„Футболът вече е само пари. Има проблем с ценностите в играта. Това е тъжно, защото футболът е много красива игра. Можем да играем на улицата. Можем да играем навсякъде. Всеки може да играе, но тези ценности се губят. Трябва да ги върнем.“

Вярва ли, че ситуацията в Англия, където Премиършип, за разлика от Бундеслигата и Германия, тегли надолу развитието на националния отбор, ще се промени?

„Да се надяваме. В Премиършип парите са проблем, но не знам как той може да бъде контролиран. Ако погледнете към Англия, дори Испания, ще забележите проблемите. Колко англичани има в първите четири отбора от Премиършип? Колко испански нападатели играят за Барселона или Реал Мадрид?“

Разговорът се случва няколко дни след впечатляващата победа на момчетата на Рой Ходжсън с 2:0 над Швейцария, но мнението на Кройф за забавеното развитие на младите играчи в Англия, дори и на техните колеги в Примера, остава уместно. Също уместно е сега, в Амстердам, Кройф да спомене английските треньори, които му помогнаха да изгрее в Аякс в началото на 60-те години.

„Мисля си за Вик Бъкингам, който ми даде дебюта за Аякс. Но преди Вик беше Кийт Спърджън. Той не е известен, но ми беше един от първите наставници. Научих английски език от Кийт Спърджън. Той имаше малки деца и аз също бях млад, така че общувахме на английски и беше фантастично.“

Английските треньори не са известни с тактическите си нововъведения – така че бяха ли Спърджън и Бъкингам по-отворени към идеи, отколкото наследниците им?

„Бяха отворени към идеи, но трябва да разберете на какво ниво бяхме тогава. Футболът в Холандия беше добър, но не беше съвсем професионален. Те ни научиха на професионализъм, защото бяха по-напреднали в това отношение. Но тактическото мислене дойде по-късно с Микелс. Тогава започна.“

Кройф изглежда се интересува много как ще се справи Гуардиола във втория си сезон начело на Байерн. Той изведе шампионите до убедителна защита на титлата им от Бундеслигата, но те не успяха да защитят трофея от Шампионската лига, който бе спечелен от Юп Хайнкес през 2013 година. Но Кройф забелязва най-доброто от своята философия при Гуардиола.

„Да, той притежава нужните качества. Бих казал, че най-важното нещо за един треньор е да преодолее трудностите докато е млад. Вижте Гуардиола и мен. Той беше много слаб физически и трябваше да работи върху техниката си, като мен. Може да видите това също при Иниеста и Меси. Те трябва да действат бързо, иначе никога не биха се справили. Трябва да мислиш по-бързо и да забелязваш повече неща. А ако забелязваш повече неща, можеш да помогнеш на повече хора.“

Кройф поглежда над стария Олимпийски стадион в Амстердам и с познатото свиване на раменете казва:

„Във футбола е като в живота. Трябва да гледаш, да мислиш, да се движиш, да намираш пространства, да помагаш на другите. В крайна сметка всичко е много просто.“