Световно първенство по волейбол 1960: Единственият път без България

В навечерието на най-голямото волейболно събитие за годината - Световно първенство по волейбол 2014 за мъже в Полша (30 август - 21 септември) и шампионата на планетата за жени в Италия (23 септември - 12 октомври) Sporta.bg ви представя поредицата си "История на световните първенства по волейбол", в която ще ви припомним как се е развивал спорта и кои са били големите волейболни сили през годините.

Четвъртото световно първенство по волейбол през 1960-та година за първи път се провежда извън Европа. Домакин е Рио де Жанейро – целта на Международната волейболна федерация е да популяризира спорта на други континенти, тъй като в първите три издания на шампионата участват единствено европейски отбори.

Шампион за трети път става хегемонът СССР, победил на финала големия си съперник по това време и първенец отпреди четири години – Чехословакия.

Любопитното е, че това е единственото Световно първенство в историята, което се провежда без участието на България. Също така за първи път тимовете от Стария континент са по-малко на брой от тези от останалия свят.

Липсата на България е важна, защото само три години по-рано благодарение на нас волейболът става олимпийски спорт. Емблематична за международния авторитет на родния волейбол е 1957 г. В края на септември се провежда 53-ата сесия на МОК в София. По този повод на стадион „Васил Левски” БФВ, под шефството на в-к „Народен спорт”, организира демонстративен турнир.

С личното си присъствие помощ оказва и президентът на ФИВБ Пол Либо /Франция/. С участието на най-силните отбори в света, българските национали спечелиха първото място, пред СССР, Чехословакия, Румъния, Франция и Италия. Високото качество на турнира убеди членовете на МОК да включат волейбола в олимпийската програма.

Нашият състав бе с треньор Д. Еленков и помощници К. Шопов и М. Димитров. В началото на януари-1958 г., се провежда учредителният конгрес на БСФС, с първи председател Лъчезар Аврамов. Тогава републиканските секции по различните видове спорт се преобразуват във федерации.

Първият клубен турнир за КЕШ /Купа на европейските шампиони, днешната Шампионска лига ИНДЕЗИТ/-мъже е за сезона 1959-1960 г. Нашият първенец „Левски” достига до ½-финал. София е домакин на първата си лятна Универсиада-1961 г., с второ място и сребърни медали за българските отбори, мъже и жени.

Колкото до Световното първенство през 1960-та година, Бразилия полудява по този спорт и се отчита рекорден зрителски интерес. Рио де Жанейро е обхванат от волейболна треска, която е подхранвана от доброто представяне на домакините, финиширали на пета позиция. Именно с Мондиал 1960 започва прогресът на бразилския волейбол, а 40 години по-късно „селесао“ ще бъде суперсила, съизмерима с Италия и наследника на СССР – Русия.

Европейските отбори отново доминират, въпреки че преживяват дискомфорта да пътуват с кораб до Рио де Жанейро и след това да изтърпят жегите и влажния въздух на Копакабана. Атмосферните условия обаче не притесняват местните фенове – понякога дори над 20 хиляди зрители се събират на спортната арена в близост до стадион „Маракана“, за да гледат мачовете от първенството.

Бразилия се представя най-добре от тимовете извън Източна Европа, като дори успява да спечели сет срещу хегемона СССР. Съветският отбор не среща обаче сериозно предизвикателство и печели всичките си 11 мача на турнира, включително 3:0 над Чехословакия във финала, с което 'сборная' взима реванш за загубата в Париж преди четири години.

Във внушителния състав на СССР се открояват няколко имена – на разпределителя Георги Монджолевски, диагоналът Иванс Бугайенковс и посрещачите Юри Чесноков и Юрий Поярков, последният от които играе за страната си дори на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972-ра.

В женския турнир, също без участието на България, Япония е голямата изненада, защото стига до финала, губейки го с 1:3 от СССР.