Световно първенство по футбол 1994: "Лъвове", Баджо и Бразилия

Световното първенство по футбол през 1994-та година се провежда в САЩ, като още с връчването на домакинството от ФИФА 6 години по-рано има негодувание около факта, че Америка не се свързва с този спорт и е съмнително доколко ще организира успешен шампионат.

В крайна сметка притесненията се оказват несъстоятелни, защото това е най-високо посетеното Световно по футбол в историята, като средно на мач има по 69 хиляди зрители, а общо 3.6 милиона са си купили билет за двубоите.

Гърция, Нигерия и Саудитска арабия се класираха на Мондиал за първи път в историята, Русия участва под това име в този си вид за първи път след разпада на Съветския съюз, а шампионът защитаваше титлата си като обединена Германия за първи път от 1938-ма година.

Двете държави, изправили се една срещу друга в първия международен мач в историята – Англия и Шотландия – не се класираха за САЩ 94, което не се бе случвало от 38-ма насам. Шампионатът изпълни предназначението си да направи футбола по-популярен в Северна Америка, където 2 години по-късно вече е сформирана Мейджър Лийг Сокър.

Още преди старта на първенството се случва огромна трагедия в Африка с кончината на целия национален отбор на Замбия. През 93-та тимът има шанс да се класира за Мондиала, но самолетна катастрофа в Атлантическия океан коства живота на футболисти и треньори.

Мачовете се играят в 9 града, като стадионите имат капацитет от поне 53 хиляди зрители, най-големият от които - „Роуз Боул“ - в Лос Анджелис, Калифорния, е за 91 794. Именно там се играе финалът между Бразилия и Италия, спечелен с дузпи от „селесао“ след знаменития пропуск на Роберто Баджо.

Това е най-успешното Световно първенство по футбол в историята на България, която постига първата си победа на такъв форум – 4:0 над Гърция, след което участва за първи път във фазата на елиминациите. Елиминирането на Мексико и действащия шампион Германия праща „лъвовете“ на полуфинал, загубен от Италия заради брилянтния Баджо и заради неотсъдената дузпа за игра с ръка на Паоло Малдини. В крайна сметка златното поколение, предвождано от Димитър Пенев, стига до 4-тото място след поражение 0:4 от Швеция в малкия финал.

Церемонията на откриването на Мондиал 1994 остава запомнена с шокиращия гаф с участието на певицата Даяна Рос. Тя трябва да изпълни демонстративно дузпа на около пет метра от голлинията, но не успява да уцели очертанията на огромната врата.

Мачът на откриването пък влиза в историята като първият изигран на стадион с покрив - „Силвърдом“ в Понтиак, Мичиган. САЩ и Швейцария завършват наравно 1:1, като още тогава се загатва за интереса на местната публика към националния отбор и изобщо към „сокъра“. В течение на турнира на трибуните ще се забелязват все повече световно известни филмови звезди като Леонардо ди Каприо и Морган Фрийман, макар те видимо да изглеждат озадачени от присъствието си.

Вторият мач на САЩ завършва с успех 2:1 над Колумбия, като той остава в историята заради ужасяващата трагедия със защитника на латиноамериканците Андрес Ескобар. Като цяло Колумбия е считана за „подводен камък“, който може да обърка плановете на фаворитите, но тимът претърпява пълен провал на Мондиала. Ескобар си отбелязва автогол и спомага за загубата от САЩ, след което е застрелян в родния си град Меделин - „столица“ на подземния свят по това време.

Група В не само „произвежда“ два от полуфиналистите – Бразилия и Швеция – но също така оставя две исторически постижения. Руснакът Олег Саленко става първият отбелязал пет гола в един мач на Световно при успеха с 6:1 над Камерун. Попадението за африканците пък е дело на 42-годишния Роже Мила, който става най-възрастният реализатор на Мондиал.

На практика Саленко си поделя наградата за голмайстор номер 1 на шампионата с Христо Стоичков, като и двамата имат по шест попадения. Българинът обаче получава Златната топка на „Франс Футбол“ по-късно заради цялостния си подвиг с националната фланелка.

Един от най-големите шокове на Световни първенства се случи именно в САЩ, и то в „българската“ група D, където се подвизава и сребърният медалист от миналия шампионат Аржентина. Диего Марадона отдавна е изтърпял наказанието си за допинг през 1991-ва година и е успял да влезе в добра форма, за да помогне на тима си в турнира.

Марадона дори вкарва красив гол в първия мач срещу Гърция за победата с 4:0, но след втория е повикан „на случаен принцип“ за допинг тест. Той се оказва положителен и кариерата на един от най-великите футболисти в историята приключва с грозен скандал.

Групата на Италия – Група Е – остава и до днес единствената в историята на Мондиала, в която всички отбори приключват с еднакъв актив – в случая с по 4 точки. Сензацията е поставена още в първия мач, когато „скуадра адзура“ губи с 0:1 от аутсайдера Ирландия.

В последствие освен равния точков актив, всички отбори завършват с неутрална голова разлика и Норвегия отпада заради по-малко отбелязани голове, а Италия в типичен стил се класира от позицията на един от „най-добрите“ трети отбори в груповата фаза.

Аферата на САЩ с футбола приключва на осминафиналите със загуба 0:1 от Бразилия, но всъщност Мондиалът дава начало на живота на „сокъра“ в страната. От сбирщина колежани с мечти малко по малко националният отбор на „янките“ става уважавана сила в зона „КОНКАКАФ“, като всичко е започнато от наставника Бора Милутинович, който провежда 2-годишен лагер с футболистите (които по това време нямат отбори), за да ги подготви за Мондиала.

За Италия Роберто Баджо се развихря и с два гола носи победа с 2:1 в продълженията срещу дебютанта Нигерия, а после с ново попадение помага за 2:1 над Испания. В полуфинала с България „Божествената опашка“ отново е неудържим и избухва два пъти в 21-ата и 25-ата минута. В последствие реферът Жоел Киню не дава дузпа за игра с ръка на Малдини и Италия стига финала.

Бразилия не в типичния си стил в САЩ – няма „самба“, няма толкова атракция и няма неспиращи атаки към противниковата врата. „Селесао“ е добре структуриран отбор с ясна визия как да постигне прагматично целта си. Под ръководството на Карлос Алберто Парейра бразилците печелят с 1:0 над САЩ, 3:2 над Холандия и 1:0 над Швеция, за да стигне мача за титлата.

След нулево равенство в редовното време и продълженията италианците демонстрират ужасяващ мерник при изпълнението на рулетката на дузпите. Франко Барези, Даниеле Масаро и Баджо изпускат за Италия, но най-паметен е този на Баджо, защото с него „адзурите“ сдават титлата.

Ако Баджо бе вкарал и Италия бе станала шампион, вероятно той щеше да получи Златната топка за втора поредна година, вместо Христо Стоичков. Финалът между Бразилия и Италия е единственият в историята, приключил 0:0 след 120 минути и първият решен с дузпи (по-късно през 2006-та Италия печели титлата срещу Франция по този начин).

Това е последното първенство с шест групи по четири отбора (от Франция 1998 участниците стават 32) и първото, в което за победа в груповата фаза се присъждат 3 точки. Шампионът Бразилия вкарва само 11 попадения – най-малко дотогава в историята, но през 2010-та Испания ще постави нов антирекорд, отбелязвайки само 8.