Световният шампион Петър Стойчев: Докато плувах, си представях ледени късове

След участия на всичките 12 световни първенства, в програмата на които фигурира плувният маратон в открити води, Петър Стойчев даде първото си шампионско интервю за "Труд". Направи го няколко часа след като триумфира със златен медал във водите на Жълто море на кошмарните 25 километра. Кошмарни не само заради петчасовото плуване, но и заради борбата с високата температура на водата, която прави дългото изпитание в Шанхай още по-тежко...

- Какво означава да плуваш 25 километра във високо темпо, и то във вода около и над 30 градуса?

- Трудно е да се опише. На практика трябва да го изпиташ, за да разбереш за какво става дума. Организаторите изтеглиха старта от 6 часа сутринта, финиширахме след 11 часа местно време. По време на плуването разбрах, че температурата на водата постоянно се е покачвала, стигнала дори пределните 30,9 градуса на официалния термометър на шампионата. Ако беше ударила 31 градуса, прекратяваха състезанието. Така е по регламент. Просто натоварването е неописуемо. Но аз плувах леко през цялото състезание...

- А ако бяха прекратили надпреварата?

- Имаше и такава възможност. Получих информация за това от треньора ми Красимир Туманов, който беше на понтона, покрай който минавахме на всяка обиколка, че има и такава вероятност. До този момент плувахме в група от двадесетина души отпред и аз спринтирах, защото вече бяхме изминали средата на дистанцията и при спиране на състезанието щяха да се зачетат временните резултати. Но по-късно разбрахме, че ще плуваме 25 километра и понамалих темпото

- Кога всъщност спечелихте световната титла?

- Както казах, през цялото време ми беше сравнително леко, нямах кризи, движех се добре по дистанцията. Постепенно от челната група от двадесетина плувци, в която бяха цели петима световни шампиони (б.а. - до Шанхай Стойчев бе трети във вечната ранглиста на топмедалистите в открити води с 6 отличия - сребро и 5 бронза),изоставаха по няколко души. Някои, като виждаха, че нямат шанс да наваксат, дори се отказаха. Като именития италианец Валерио Клери. Около 1600 метра преди финала започнах финалната си атака. Когато оставаше един километър, вече бях напред с десетина метра и засилих още повече темпото. За да финиширам с преднина от около 60 метра и цели 36 секунди разлика от втория - руснака Владимир Дячин, който има три световни титли досега и си остана с толкова. А германецът Томас Лурц, с когото тренираме заедно от Нова година и спечели петте километра в Шанхай, беше много уморен и въобще се отказа да плува най-дългата дистанция при тези условия.

- Тази разлика е най-голяма в историята на световните първенства на 25 километра...

- Да, така е. Радвам се, че вероятно в последния си старт на световно все пак успях да спечеля титлата. Едва ли ще плувам на шампионата на планетата през 2013-а... Бях втори по възраст сред участниците сега на 25 километра. Само един чех е по-възрастен от мен, но той не завърши. Затова този златен медал ми е толкова скъп - най-накрая го взех и него. Стиснах зъби и се преборих. Горд съм с първата световна титла за България в плуването.

- Но на десетте километра не плувахте така добре. Защо?

- Не бях подготвен, най-вече психически, за толкова топла вода. Защото сега на 25-те километра се видя, че и в такива условия мога да плувам бързо. Все пак водата е топла за всички, нали? Не успях да вляза сред първите 10 на десетте километра, което още отсега ми даваше олимпийска квота за Лондон. Но до осмия километър бях в призовата тройка, после изостанах. След това си казах, че на по-дългата дистанция трябва да се представя много по-добре. И да стана световен шампион! Докато плувах, постоянно се опитвах да си представям, че около мен има ледени късове. Че водата е студена, студена, студена... В нашия спорт психологическата нагласа е изключително важна. Пък и плуването беше доста бързо - пет часа и десет минути на 25 км означава едно бързо темпо.

- Ако трябваше да избирате - титла или олимпийска квота на 10 километра?

- Титлата, разбира се. Олимпийската квота ще си я спечеля догодина. Тук в Шанхай първите 10 взеха визи за Лондон. На 9 и 10 юли в Сетубал, Португалия, е олимпийската квалификация, която излъчва още 14 състезатели. Последната 25-а квота е за домакините от Великобритания. Така че само да съм жив и здрав, квотата за Лондон ще си я спечеля. Не че сега не бях подготвен за нея, но просто не се получи плуването ми на 10 километра. А компенсацията със златото сега е прекрасна за изпуснатия шанс отпреди 4 дни. Докато разговаряме, виждам от балкона на хотелската си стая трасето, на което плувахме. Оставам със страхотни спомени от Шанхай и от това световно.

- Кой ви поздрави първи от България?

- Първо ми се обади шефът на плувната федерация Георги Аврамчев. Усетих, че е много развълнуван и много доволен. Зарадвах се страшно много, като се чух с майка ми и баща ми. Всъщност най-горд съм точно с техните похвали. Посвещавам титлата на цяла България, но още повече на тези, които се интересуват от прекрасния и най-здравословен спорт, наречен плуване.

- Какво ви каза треньорът Туманов преди състезанието?

- Че условията са еднакво тежки за всички и вярва в моя успех, защото съм добре подготвен и имам сили за световната титла. Както винаги се оказа абсолютно прав.

- На световното в Барселона през 2003-та изпуснахте с една десета от секундата световната титла на 25 километра...

- На практика се получи така, но тогава остана нещо недоизяснено при финиширането. Върху панела връхлетяхме трима души и на мен ми дадоха трето място, въпреки че атакувах пръв. Така и не излезе видеозапис, който да доказва коректността на крайното класиране. Но това е история вече с осемгодишна давност и много вода изтече оттогава. Най-важното е, че сега аз съм световният шампион.

- Май няма да се прибирате скоро в България...

- Така е. Малко ми е тъжно, че няма да мога веднага да отпразнувам успеха в България със семейството, с приятели и близки. В неделя тръгвам за Германия заедно с треньора ми Туманов. Два дни по-късно летим за Канада. Ще имам по-леки тренировки там, ще стартирам и в два маратона за Световната купа. След това ще плувам и в Охрид, а през септември ще стартирам и на европейското първенство.