(СНИМКИ) Атанас Скатов пощуря след обвинение в лъжа, че е качил 8-хилядник

Бил ли е Атанас Скатов шестия по височина връх на планетата Чо Ою (8201 метра) или лъже безогледно? Известният алпинист от Сливен пощуря след публикация, в която се твърди, че има съмнения в подвига му на Хималаите. Скатов дори плаши авторката със съд, макар че накрая признава, че няма да подава иск.

Сливналията твърди,  е е стъпил на връх Чо Ою на 13 май след 13-часово адско изкачване в мъгла и препятствия - без храна и вода. Скатов е категоричен, че е покорил шестия по височина връх на планетата без употребата на допълнителен кислород и без помощта на шерпи. Той е първият българин, направил подобно изкачване, както и първият веган в света с такова постижение.

Провокиран от появилата се публикация, Скатов публикува oфициален документи, доказващ, че е изкачил Чо Ою. Той е издаден на българина от офиса на Елизабет Хоули в столицата на Непал Катманду.

Цялото изявление на Скатов:

Първо и последно предупреждение към всички недобронамерени!
Толерантността приключи!

Отговор на статия от LUCY STAMENOVA публикувана на 04.02.2019 в интернет сайт:

Първо искам да благодаря за големия интерес и за това, че авторката е проследила голяма част от изявите ми, особено експедиция Чо Ою 2018 година и явно търси много старателно да покаже и докаже, че евентуално не съм бил на върха. След прочит на статията й, се убедих че материята й е непозната и няма добра представа от височинен алпинизъм. Все едно аз да напиша статия за космоса на база на това, че обичам да гледам вечер звездите. От личен опит считам, че с трекинг до базовия лагер на Еверест няма как да знаеш какво е над 8000 метра, особено сам и без кислород, да не говорим и в гъста мъгла. Интересен е фактът, това платена статия от мои недоброжелатели ли е или действително някои хора имат излишна енергия и време и вместо да съградят нещо позитивно, се опитват да очернят несправедливо другите. Защото тази статия за мен е проява на нездравословно любопитство, вероятно целящо уронване на престижа и авторитета ми на публична личност, известна с проявите си във високопланинския алпинизъм и мотиватор. 

Относно върха, той действително се намира в края на едно дълго плато, с много малко качване на денивелацията, а на платото се качваш от другата му страна. Последната височина на върха се счита че е 8188 метра, която през годините се е променяла. Килиан Жорнет през май 2017 година е бил в западния край (началото) на платото и според него е достигнал не повече от средата (в разговор между него и Domenech Trastoy Diaz). С Доменик бяхме заедно на експедицията, той е много близък приятел с Килиан и дълго са си говорил за това до къде е стигнал. Не мога да коментирам точно в каква мъгла е бил Kилиан 2017 година, но той нито не е носил GPS следач със себе някой да го проследи, както и няма данни някой да го е забелязал на платото.

Сега идва и основната информация в статията. Бил ли съм аз на върха на Чо Ою?  Г-жо Стаменова, ако си бяхте направили труда, щяхте да разберете че всяка година нося на моите експедиции GPS следач на SPOT и качвам картата в личния си сайт www.atanasskatov.com. по време на експедиция. Така всеки човек, който има желание може да проследи всяка моя крачка и къде се намирам, като информацията се актуализира на всеки 5 минути по време на цялата експедиция. В скоби искам да поясня, че в деня на атаката всеки грам и всяко усилие са от значение, но аз лично от уважение и респект към всички хора, които се интересуват какво правя, на всяка експедиция зареждам и нося със себе си сателитен телефон, фотоапарат, камера и GPS следач, който е по-голямо доказателство от всякакви фотографски материали.
На 13 май 2018 година в сайта ми са наблюдавали няколко хиляди човека изкачването ми на Чо Ою. За огромно съжаление точно преди „върховата“ точка падна гъста мъгла и аз се движих единствено и само по следите на тези 8 човека преди мен, защото нямах навигация. На около 300 метра от началото на платото в 15.30 часа срещнах двамата германци-Феликс и Флориан идващи от върха, с които поговорих 2-3 минути, но още тогава се виждаха облаците, които идват от посока Еверест и водача Феликс ме предупреди много сериозно да внимавам, защото падне ли гъста мъгла и ако не мога да намеря пътя назад, оставам на платото. След още 30-40 минути срещнах французина Франк, който ми каза, че имам не повече от 10-15 минути до върха. Не изглеждаше в добра кондиция, но над 8000 метра без кислород и сам не е лесно, особено за човек над 55 години. Жалко, че това г-жа Стаменова няма как да го знае, защото и е не дотам позната материя. Буквално минута две след като се разделихме с Франк влезнах в мъгла с видимост 5-10 метра в посока на изток и продължих да следвам следите от котките, които се виждаха много добре. Около 16.30 часа достигнах до края на следите от котките, а видимостта беше паднала под 2 метра, всичко около мен беше единствено бяло и само аз знам какво ми е било. Знаех прекрасно че съм последния за днес на върха. Не се виждаше нищо. Обадих се по сателитния си телефон на моя мениджър Мария Илиева. Тя веднага побърза да ме поздрави, като ми каза, че вижда много добре на СПОТ-а, че съм на самия връх. Поради гъстата мъгла не успях да видя флагчета, но със сигурност достигнах мястото, до което са били тези 8 човека преди мен или част от тях, защото извървях до края следите им от котките върху снега. Стриктно следвах и вървях по следите на котките без да се оглеждам в страни, защото не се виждаше нищо. Най-важно бе да не изгубвам единствения си ориентир- следите на котките преди мен. По най-бързия начин си тръгнах назад, без да правя снимки и видеа в гъстата и непрогледна мъгла, понеже предвид видимостта, същите се явяваха безмислени. Трябваше да оцелея, защото само от едно място може да се качиш и съответно слезеш от това плато. 

Във връзка с разследването на г-жа Стаменова, снимката на Франк, която е публикувана, мисля че е правена от друг човек и той не е бил сам. Вижда се много добре на снимката, че фотоапарата е бил на минимум 150-170 см от земята. Франк е изправен и видимо кадъра е правен от високо, което е възможно да е направено само от друг човек, а се твърди, че е бил сам на върха. Едвали Франк е дал информация за мен, че ме бил видял след върха чак на „Жълтия пояс“? От въпросната местност до върха са поне 6-7 часа? 
Моля, да се предостави запитването до Франк и неговия отговор, къде точно ме е видял след върха. 

Около 1 час преди Франк на върха са били двамата германци и в техен снимков материал се показва съвсем друга перспектива от връх Чо Ою на 13 май, където противно на твърденията Ви няма молитвени флагчета, нито пирамиди. Това означава ли, че те не са изкачили връх Чо Ою? 
http://blog.summitclimb.de/20…/…/14/gipfelerfolg-am-cho-ouy/
А час преди двамата германци се е качил и първия алпинист от нашата безкислородна група- Доминик от Андора. А ето и неговата снимка от върха, където се вижда малка, ама съвсем малка пирамидка със флагчета с височина от около 10 см, които липсват на другите 2 снимки. 
https://www.facebook.com/…/…/stories-keyword/stories-public…

Видно е, че и трите снимки са правени от различна перспектива и ъгъл, като на някоо от тях дори няма молитвени флагчета, това е факт! Също е факт, че няколко хиляди човека на 13 май са видели до къде съм достигнал на Чо Ою. Аз съм изключително щастлив, че абсолютно сам и без употреба на изкуствен кислород успях в гъстата мъгла да достигна до тази точка на върховото плато. До колкото е известно няма друг човек в света с моя режим на хранене да е бил над 8000 метра сам и без кислород. За съжаление ще има винаги такива хора като г-жа Стаменова, които да търсят под вола теле. 
Г-жа Стаменова пише в статията си за мен: „Защо не е видял молитвените флагчета, които присъстват на снимките на всички, изкачили се през деня, можем само да гадаем“.

Сега г-жа Стаменова може да направи международно разследване и да разбере кой къде се е намирал на 13 май, защото трите снимки са много различни, и само на една от тях има 10 см пирамидка от стари флагчета, които липсват на други 2 снимки, а Франк има още една снимка в сайта си само на флагчета, но вече пейзажа зад тях е коренно различен. Относно англичаните Шейна и нейния водач Роджър (другите двама изкачили върха в конкретния ден), както и двамата Шерпи от Непал, не съм видял публикувани от тях каквито и да било снимки от върха, което едва ли би означавало че не са го качили. 
Аз лично признавам през този ден всички изкачвания на моите колеги за успешни! Знам през какво преминахме не само на 13 май, но и на 10, 11 и на 12 –ти май. Преди атаката изкарахме повече от 30 часа в лагер 2 на 7200 метра, а в какво време катерихме на 11 май между лагери и 1 и 2, е нещо което трябва да преживееш, за да го разбереш. Повече от половината участници в експедицията не можаха да достигнат дори и лагер 2 на тази атака. И тук не става въпрос дори за остър връх, както на останалите осемхилядници, а за едно плато, по което се движиш по равно без никакви технични места, дори напротив, равно като тава. За съжаление единият участник от моята експедиция-корееца Шин, освен че не успя да достигне върха, след атаката почина от преумора и изтощение, а бе едва на 27 години. 
Тук задавам въпроса, действително ли е бил контактиран Франк, от кой и какво точно е казал или написал относно моето изкачване на Чо Ою, защото в световния алпинизъм независимо от личните симпатии или противоречия, никой не би си позволил да твърди неверни факти за друг алпинист, с цел да бъде умишлено дискредитиран. Друг е въпросът, че явно българите правят много добро впечатление на света, като не вярват на международното признание на изкачването на свой сънародник и специално разпитват алпинисти от други нации, явно за тях един българин не може да каже истината, само един французин.

Така, и за да не си мисли някой, че организацията на Елизабет Холи, www.himalayandatabase.com, просто ей така си записват в списъците кой е качил и кой не е качил върха и как, ще Ви обясня че всеки алпинист дава подробна информация след експедицията си. Особено се набляга на формулярите и въпросите по време на атаката по часове, кой къде е бил и кой, кого, кога и къде е срещнал по пътя си. Тази всичката информация влиза в обща система от всички участници за деня и се проверява най-старателно, дали казаното от всички хора е достоверно. Чак тогава записват дали си бил или не си бил на върха, сам ли си бил или не и дали си дишал изкуствен кислород. Ето и какво имат за мен от организацията, като запитването е направено от г-н Санди Бешев, считан за доайен в българския алпинизъм, заради статията на г-жа Стаменова и ми бе изпратено вчера по емайла. Г-н Бешев, много държи да излезе също с отговор към тази статия.

Понеже връх Чо Ою се изкачва от Китай, сертификати издава само CTMA (Китайско -Тибетската Планинска Асоциация). След като разказах на отговорния офицер за Чо Ою как е преминала атаката и му показах снимки и мои видеа от платото на височина 8180 метра и как се развали времето, той ми каза че това му е абсолютно достатъчно да ми издаде сертификат, че съм бил на върха, защото знаеше от Франк и германците, че действително съм го изкачил и то сам и без кислород. 

Знам и съм чувал за всякакви случаи на измами с изкачване на върховете, както и на такива на които не им е признато дадено изкачване, като на Ули Щек на Анапурна. Когато бяхме заедно с Ули на експедицията Лхотце – Еверест 2017, той точно затова много държеше да има шерпа със себе си през цялото време, не защото не можеше сам да се справи с изкачванията, а за да има кой да го снима и да доказва на невярващите какво действително е направил. За съжаление това беше неговата последна експедиция и съдбата пожела свръхчовекът Ули Щек да остане завинаги в Хималаите пред очите ми. Чувал съм как и на Христо Проданов не са искали да му признаят изкачването на връх Лхотце 1981 година и добре, че е снимал оставени бутилки, които послужили за доказателство за изкачването му на върха. Примери има много, за съжаление. Да не говорим за случая с моя кумир Райнхолд Меснер, който загубва брат си на Нанга Парбат, губи пръстите на краката си, а след това е бил обвинен от алпийската общност в убийство на собствения си брат, че не е направил всичко по силите си, за да го спаси.

Такива като г-жа Стаменова ще има винаги докато свят светува, а аз ще продължавам да нося със себе си SPOT следача ми, въпреки че струва 330 евро годишния абонамент. Може и партньор да си взема, че виж пак на някой лаик в алпинизма, му дойде на ум да прави псевдо-разследване. Но и 10 СПОТ-а да имам, както и 100 човека да са с мен на върха, когато някой човек не иска да вярва на фактите, той винаги ще е склонен да ги изопачи. Всеки има право да вярва в каквото си иска и да говори каквото си иска, само да не стане подсъдимо. 

Уважаема Г- жо Стаменова, още веднъж Ви благодаря за времето и вниманието, което сте отделели, за да установите дали реално съм изкачил връх Чо Ою. Пожелавам Ви да придобиете още повече теоретически и практически знания във високопланинският алпинизъм. В случай, че това се случи Вие ще разберете какъв е начин да се докаже, че даден алпинист е успял да изкачи съответния връх, а именно чрез издаването на сертификат от оторизирана за целта организация, както и конкретно за Хималаите чрез картотекирането им в www.himalayandatabase.com. Нещо повече предвид, Вашите съмнение и с оглед липсата на снимков материал от самия връх, бих искал да изразя личното си мнение, че такъв вид доказателствен материал много лесно би могъл да се манипулира чрез различни софтуерни програми и фотоколажи. Според мен наличието на GPS следач е много по – сигурен и достоверен източник на информация кой до къде е достигнал, какъвто лично аз ползвам считано от 5 години и какъвто съм имал при изкачването си на връх Чо Ою 
Аз бях така учтив да дам отговор на поставения от Вас въпрос и сега на свой ред Ви моля Вие да отговорите на следното:
• От къде и по какъв начин сте се запознали с изкачванията на другите 8 участници в експедицията качили върха преди мен? 
• От къде сте сигурна за тяхната достоверност? 
• Имате ли информация дали въпросните лица са използвали GPS следач при изкачването си?
• Моля да предоставите снимковия материал с който сте се запознали и твърдите, че всички 8 човека изкачили върха преди мен имат снимки с молитвени флагчета.
Ако в най-кратки срокове не отговорите на моите въпроси и не получа публично извинение от Вас, ще считам действията Ви и публикуваната от Вас статия за оронваща престижа, честта и достойнството ми във връзка с което ще предприема необходимите законови действия за да защитя изконните си личностни права!

За първи и последен път давам обяснения на подобни злонамерени статии. Следващият път няма да коментирам и отговарям на подобна писания, а със съответните автори ще комуникирам в съда.

Мисля да спра до тук, защото трябва да тренирам и да се подготвям за сериозни неща. А книгата ми за Чо Ою е почти готова и който желае още тази година може да прочете и да разбере какво точно се случи с подробности както по време на цялата експедиция, така и на самата атака на върха на 13 май, като само атаката е над 12 страници. 

Благодаря на всички за търпението, които стигнаха да четат до тук и за подкрепата Ви. Недоброжелатели е имало и винаги ще има. Те движат света, като не оставят добрите хора без мотивация да продължават борбата си! 
Ако Силата е решила за мен, не още веднъж, а още няколко пъти бих изкачил връх Чо Ою, защото е прекрасно изживяване.

За всички които ме подкрепят и вярват в мен, продължаваме заедно напред и нагоре към един по-добър свят!