Книга на легенда в алпинизма възбуди спомена за Боян Петров

Доайенът на родния алпинизъм - доц. Сандю Бешев представи своята двадесета книга "България на крачка от Хималайската корона" снощи при небивал интерес. Представянето на луксозното и пълно с прелюбопитна информация и снимки издание се състоя в Природонаучния музей под тепетата. На събитието присъстваха над 120 души, планетариумът се оказа тесен и се наложи много хора да стоят прави. За тях обаче времето мина бързо, защото много от разказите на легендата Сандю Бешев се чуха за пръв път от широка аудитория. Те бяха изложени със страст и любов към алпинизма, с каквито бай Сандю е зареден перманентно.

Представянето започна след определения начален час, защото върволицата от желаещи да си закупят книгата (струва 24.50 лв.) и да се сдобият с автограф от автора беше голяма. Домакините от Прородонаучния музей се бяха подготвили с огромна видеостена за слайд прожекции.

Доц. Сандю Бешев има впечатляваща визитка, която безспорно го превръща в легенда на българския алпинизъм. Изкачвал е върхове над 7000 метра (първо такова изкачване - през 1967-а година), участник е в стотици трудни експедиции в планини по целия свят. На сметката си има изкачвания на почти всички категоризирани маршрути в България. Неколкократно е посещавал Татрите, Кавказ, Алпите, Памир, Андите и Монголски Алтай. Като ръководител на различни групи има успешни изкачвания на 15 девствени върха. За спортните си постижения е удостоен със званието "заслужил майстор на спорта" и орден "Народна република България - II степен".

В продължение на 50 години се занимава с научното изследване на историята и развитието на българския и световния алпинизъм. На тази тема е защитил докторска дисертация и се е хабилитирал като доцент във Висшия селскостопански институт, днес Аграрен университет.

20-ата книга на Сандю Бешев е посветена на неговия голям приятел, за съжаление останал завинаги пленник на Хималаите - алпинистът, зоолог, пещерняк, природозащитник, общественик - въобще Човекът - Боян Петров.

В нея той е събрал всичко най-интересно за смелчаците, дръзнали да катерят най-високите върхове на планетата. А България е сред страните, които са дали и дават ярки личности и примери във височинния алпинизъм.

По мнението на доцент Бешев, всъщност, България е носител на Хималайската корона. Иначе казано - страната ни има успешни изкачвания на всички 14 осемхилядници (бел. ред. - на основните им върхове, а не на "сателитните"). На хартия България разполага с 13 от тях, без Шиша Пангма. Най-ниският 8-хилядник обаче е изкачен от Боян Петров, такава е версията на Бешев. Макар никога да не разберем дали това е факт, то думите и голяма част от фактологията, известна около изчезването на Боян Петров в склоновете на Шиша Пангма миналия май, свидетелстват именно за това.

Преди представянето на творението си от 300 страници Бешев помоли за минута мълчание в памет на всички наши катерачи, останали завинаги в планините. После наблегна на българските изкачвания на Еверест (8848 метра). "Покривът на света" е притегателна точка и блян за хиляди по света. В днешно време той се е превърнал в арена на стотици комерсиални експедиции годишно.

"Истината е, че Еверест е най-висок, но не и най-труден за изкачване, напротив. Към върха има стотици маршрути, кой по-лесен, кой по-труден. За наша гордост - България има именуван маршрут, известен като "българският". Той е сред най-опасните. На 100 метра под върха лежи завинаги Христо Проданов - първият българин, който го покори. По онова време през 1984-а година аз бях в редакцията на пловдивския вестник "Отечествен глас" и по телекса следях какво се случва. По онова време нямаше джиесеми и информации от всички страни", обясни доцентът, илютрирайки нагледно на видео стената.

"Най-красив, най-труден и предизвикателен за всички алпинисти е К2. Названието му идва от името на планината, в която се намира - Каракорум. То е трудно за изговаряне, а той е втори по-височина в света. Така е взета първата буква от Каракорум и цифрата, поставяща го веднага след Еверест - получава се К2. Един от десетте върха над 8-хиляди метра, които Боян Петров изкачи е именно този. Както е известно - Боян го извършва винаги без кислородна маска, винаги пръв, проправяйки път на основната група, към която се включва само, за да вземе разрешително за атака на дадената заветна цел", каза Сандю Бешев. И добави:

"Боян Петров ми е разказвал, че след като за пръв път е видял К2 после го е сънувал всяка нощ, в продължение на години. И така - докато го изкачи. С него се чухме вечерта преди да излети за експедицията си към Шиша Пангма. Винаги го изпращах или посрещах, ако не можех - поне се чувахме. Бях готов с книгата, която щеше да има друго име, ако Боян доказано изкачи Шиша Пангма. Разбрахме се да ми донесе снимки. За нещастие обаче знаем какво се случи и Боян не се завърна. Така се наложи да събирам снимките сам, да говоря с всички бг алпинисти били по тези върхове, да събирам информация наново".

"Убеден съм, че Боян е изкачил Шиша Пангма, защото при атаката му на върха е имал промеждутък от 14 часа хубаво време. После е завалял сняг, натрупала се е 30 см нова бяла покривка, която опасно е покрила пукнатините. Така при слизането му от Шиша Пангма е паднал в маскирана пропаст и това е бил краят му. Остава загадка защо е бил без сателитния си телефон. Ако тялото му някога бъде намерено, то височинният му часовник ще даде отговор на въпроса дали наистина е бил на върха на Шиша Пангма. Аз лично, а и легенда №1 в алпинизма - Райнхолд Меснер, сме сигурни в това, че Боян е бил там", с вълнение и нескрита болка в гласа заяви Сандю Бешев, цитиран от сайта plovdiv-press.bg.

Той даде възможност на жена от публиката в каря да прочете свое стихотворение, посветено на Боян Петров. Залата избухна в аплодисменти - както към Сандю Бешев, така и към Боян Петров, който вчера трябваше да празнува рожден ден, но вместо това остана в ледената прегръдка на най-ниския 8-хилядник.