Румяна Нейкова: Когато мечтаеш - живееш

Кой е №1 на България за 2008 г., ще стане ясно тази вечер, когато Нове Холдинг ще обяви десeтката в традиционната анкета "Спортист на година". За съжаление почти всичко положително този сезон се свеждаше до едно име - Румяна Нейкова. На 35 години и с две деца гребкинята стана олимпийска шампионка. Руми реализира мечтата на живота си, но обяви, че продължава.

- Румяна, как се чувствате няколко месеца след чудото в Пекин, успяхте ли да се успокоите, защото в Китай като че ли не можахте да изживеете радостта си?
- Да, наистина беше така, но колкото повече време минава, не мога да повярвам, че това наистина е реалност, защото е много трудно да видиш една мечта, пазена десетилетия, която се е сбъднала по този начин.

- Казахте две различни неща по отношение на отказването.
- Ами, ще видим. Все още не съм започнала активни тренировки, въпреки че тренирам. Но времето ще покаже - ще видим докъде ще ми стигнат силите. Амбицирана съм през 2009 г. да направя един добър екипаж и да докажа, че в световното гребане България винаги ще има своето място.

- Виждате ли следващата Румяна Нейкова?
- Във всяко малко дете, което се занимава с нашия спорт и има желанието и амбицията да прави това, тлее пламъчето на Румяна Нейкова. Въпросът е то да се запали и да гори по-дълго.

- Имаше много коментари за тази олимпиада, че тя е на хората, които си отиват, на вас и на Данчо Йовчев. Като че ли след вас остава една голяма дупка и тя ще зее дълго.
- Като се замисля, за съжаление е точно така, но пък младото поколение доказва, че бързо стига до високи спортни постижения. Надявам се до Лондон в малките по-бързо да се разгори олимипийският огън. Въпреки че е трудно, нека да гледаме по-оптимистично, по-ведро на нещата. Още повече сега, преди коледните и новогодишните празници.

- След олимпийската титла получихте много награди. Смятате ли, че с една такава титла един спортист осребрява труда си, колкото и меркантилно да звучи?
- Ако трябваше да чакам всичките тези награди, със сигурност нямаше да се занимавам със спорт. Никога не съм си мислила, че от спорта мога да спечеля каквото и да било. В спорта съм, защото го обичам, защото искам да доказвам себе си. Той е и мое хоби. Още повече
случилото се в Сидни затвори всички капаци около мен и преследването на олимпийската титла вече стана една друга цел, по друг начин гонена.

- Знаем обаче, че вие не тренирате при най-добрите условия, въпреки че сте най-добрият български спортист в момента. Според вас какво е решението? Дори и да спрете с активния спорт, няма да спрете да се занимавате с гребане, така че тази действителност ще е всеки ден пред очите ви.
- Ами какво да се прави - българи сме, родени сме в България, искаме да се състезаваме за България - това са условията. Целта оправдава всичко останало, поне за мен е така. Условията, в които съм се подготвяла, нямаха значение. За мен беше важно спортният терен - езерото, където се готвехме, то е от основно значение. Оттук нататък нещата може би ще са по-различни, но ми трябва още време, за да преценя. Но все пак мисля, че няма как да променим условията - няма къде да отидем.

- Смятате ли, че вашият успех ще доведе до нещо?
- Надявам се успехите да накарат управляващите да се замислят. Бъдещето на държавата е в нашите деца и мислейки за тях, трябва да направим нещо по-добро.

- Кое е най-неочакваното поздравление, което получихте за титлата?
- За мен най-неочакваното поздравление си остават сълзите в очите на хората. Много хора ме поздравяват и през сълзи казват, че са много щастливи, че заедно с мен са си поплакали на финала на олимпийските игри. Това е трогателно и много ме впечатлява.

- Какво е пожеланието ви към българите?
- Искам да им пожелая здраве, защото без това, каквaто и цел или мечта да имаш, не можеш да я постигнеш. Да вярват в себе си, да имат мечти, за които да живеят, защото, когато мечтаеш, ти живееш, трудиш се и си полезен за себе си и за околните.