Българската спортна гимнастика е мъртва. Може би с това изречение бих започнал тази статия, ако преди няколко години Йордан Йовчев, Красимир Дунев и компания бяха решили да изберат лесния път и да се насочат и останат в САЩ или Европа, където условията в сравнение бяха, подчертавам бяха, по-добри. Реалността обаче е по-различна, а май месец 2014 година се явява първият голям тест за възраждащата се у нас спортна гимнастика.
В периода 12-25 май България е домакин на най-големия гимнастически форум след Олимпийските игри в Лондон - Европейското първенство. Стотици гимнастици ще минат през София, за да премерят сили с елита на Стария континент, като всички фаворити ще бъдат в зала "Арена Армеец", за да се борят отново за златните медали.
България за последно беше домакин на този форум през 1983 година, когато Варна посрещна европейски елит. През 1987 година пък беше последната голяма проява, като тогава се проведе Световното първенство - отново в морската столица на България.
Шампионатът нямаше да бъде в България, ако през 2008 година Йордан Йовчев беше решил да приключи с българската спортна гимнастика и да се отправи към САЩ, където редица бивши родни гимнастици правят кариери като треньори. Със своето име Данчо със сигурност щеше да устрои лесно живота си, а спортната гимнастика у нас щеше да е хубав спомен.
Шампионатът нямаше да бъде в България, ако през 2007 година Красимир Дунев, донесъл толкова радост с изявите си в този спорт, беше решил да си остане в САЩ, вместо да се върне в родината, където всеки спорт през последните години (може би без борбата) бележи сериозен спад.
Спортната гимнастика в България щеше да е мъртва, ако хора като Филип Янев, Емилия Филипова, Илко Георгиев, Атанас Тодоров и много, много други, които да отдадат живота си на съживяването на този спорт, който е носил толкова много успехи, но в последните години като че ли хората загубиха надежда и мечтаеха Йордан Йовчев да извади още един трик от торбата и да остане активен състезател. Уви, това няма как да стане, но бъдещето на спортната гимнастика е в добри ръце.
6 години след като Красимир Дунев и Йордан Йовчев запретнаха ръкави и поеха този спорт въпреки риска, който поеха, усилията им дадоха резултат и най-големият европейски форум беше поверен на България. Организацията на подобен мащабен проект е огромна отговорност, но до момента българският екип се справя отлично с организацията, а хвалбите от европейската федерация не стихват вече няколко месеца. Дори новият вицепрезидент на федерацията Фарид Гайбов беше изумен от професионализма, с който е подготвен всеки един малък детайл по организацията.
За 6 години базата, с която разполагаше спортната ни гимнастика, беше тотално реновирана, а националната база зала "Раковски" се превърна от тотална развалина в една от най-модерните зали в света, за която дори в Русия, Италия и други страни ни завиждат. Стари центрове като Пловдив, Варна и други, които бяха забравени до преди няколко години, отново са пълни с деца, които тренират всекидневно в опит да подражават на великия Йордан Йовчев, който заложи името и репутацията си, за да върне величественото име на България в този спорт.
Спортната гимнастика очевидно върви нагоре и развитието няма да спре, докато все още има будни хора, които се грижат за този спорт у нас. Материалната база е в много добро състояние и дори продължава да се подобрява, което беше немислимо само преди 7-8 години. В организационен план също нещата изглеждат оптимистични, тъй като спортната гимнастика е от малкото български спортове, които се ръководят по професионален и етичен начин.
България отново е на картата на спортната гимнастика. Що се отнася до нивото на българската гимнастика, то ще трябва да изчакаме, тъй като един шампион не се прави от днес за утре. Но българската публика, която изпрати по невероятен начин Йордан Йовчев през февруари 2013 година в невероятния му бенефис, трябва да е търпелива. Трябва да подкрепи родните таланти в предстоящото Европейско първенство. Всички заедно трябва да бъдем в "Арена Армеец", за да покажем подкрепата си към новото начало за българската спортна гимнастика. Българите трябва да вярваме, че един ден в недалечното бъдеще успехите на Йордан Йовчев ще бъдат повторени и, да се надяваме, дори задминати.
Аз вярвам! А вие?
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ