Нина Рангелова: 9 от 10 училища в САЩ имат басейн

Най-бързата българска плувкиня Нина Рангелова вече приключи първата си учебна година в Университета в Далас. След броени дни държавната рекордьорка на 50, 100 и 200 м свободен стил се завръща у нас, за да продължи подготовката си за световното в Шанхай през август. В САЩ пловдивчанката получи и престижната "Награда на мустанга", която се дава на най-добрия спортист на университета. Смисълът на отличието е шампионът да гони като див мустанг нови успехи...

- Свикнахте ли вече с обстановката в САЩ?

- Наложи ми се бързо да се адаптирам. Режимът е толкова натоварен, че просто нямах избор. Тук оборотите просто са други - и на живота в университета, и на тренировките.

- Опишете един свой делник в Далас.

- Ставам в 5 часа. Половин час бягам, после плувам два часа. След това занимания в Университета до 13-14 часа. Малко почивка, самоподготовка. Идва втората тренировка, след нея малко фитнес. И вечер - свободно време с приятели. Ако имаш сили да излезеш...

- Казвате, че и тренировките са по-тежки - много по-различни ли са те от това, което се прави у нас?

- По-скоро са по-интензивни. И конкуренцията в отбора е голяма. Което означава, че тренираш с равностойни състезатели, което те кара винаги да се изразходваш напълно. У нас като тренираш сам и няма кой "да те дърпа", се получава по-трудно.

- Как стана така, че от престоя ви в САЩ сякаш 400-те метра свободен стил станаха по-силната ви дисциплина?

- Не бих казала, независимо че на световното в Дубай най-доброто ми класиране беше на 400 метра - десета. Просто в подготовката за 400 метра трябва точно такава конкуренция, каквато сега имам в Далас. Но въобще не съм загърбила плуването на 200 метра.

- Каква е реалистичната ви цел за световното в Шанхай?

- Досега плувах повече на ярдов басейн (б.а. - в САЩ половината басейни са в ярдове) и това не ми дава ясна представа за тренировъчните ми резултати. На турнира "Гран при" плувах добре и съм доволна. За Шанхай имам сили да стигна до 1:58,2-1:58,3 минути на 200 метра свободен стил, което ми гарантира полуфинал.

- Успяхте ли да се запознаете с някои от най-големите американски плувци?

- По колежански състезания и по сериите "Гран при" вече завързах познанства с някои от най-бързите американци. Примерно световната рекордьорка Кати Зиглер ме поздрави след плуването ми на 200 м свободен стил за "Гран при". Сближих се с Алисън Шмид, която също е студентка. Познавам се също така с Кети Хоф. А, щях да забравя - добър приятел ми е Райън Лохте, човекът който е най-близо до Майкъл Фелпс.

- Какво точно прави американското плуване най-силното в света? Селекцията, потенциалът, системата, треньорите....

- Разликата между Щатите и останалия свят в плуването не се дължи само на един от факторите, които изброихте. Първо американците са намерили точния начин, с който да вкарат децата във водата и после да ги задържат в басейна. Всеки родител знае какво чака детето му, ако тренира сериозно. Наясно е как това ще се отрази на училището му, как ще направи детето по-организирано и трудолюбиво, ще го научи на ред. В 90% от училищата има басейни. Да не говорим за вътрешната конкуренция, която е просто ужасяваща.

- В отбора ви в Далас има ли и други, които са плували на олимпийски игри?

- Да, общо четири олимпийски сме в състава. Едната ще дойде с мен на лагер в Кранево, защото вече свикнахме да тренираме заедно.

- Кой е най-щастливият ви миг в спорта?

- Когато завърших десета на световното в Дубай на 400 м свободен стил?

- А най-тъжният?

- Няма най-тъжен. Винаги, когато не съм доволна от себе си, се стремя това да ми е за урок и да не повтарям грешките, които съм допуснала.