Милен Добрев: Не искам да видя щанги и по телевизията

Милен Добрев е последният български олимпийски шампион по вдигане на тежести от игрите в "Атина 2004". Днес големият щангист навършва 30 години.

- С какво се занимавате в момента?

- Гледам си жената Кика и сина Кристиян и се старая нищо да не им липсва. Малкият се роди на 14 март 2009 г., само няколко месеца след като се отказах от спорта.

- Кога взехте решение да приключите с щангите?

- Преди олимпиадата в Пекин. Малко след като единайсет мои съотборници от националния отбор бяха хванати с допинг по време на тренировъчен лагер в Асеновград. Само аз останах чист тогава и съм щастлив, че напуснах спорта с неопетнено име.

- Как стана така, че другите ги хванаха, а вас - не?

- Ами явно някой не си беше свършил работата както трябва. Днес в нашия спорт се обвиняват един друг и по този начин отвратиха и отблъснаха хората от вдигането на тежести. Има две федерации, но щангисти вече не останаха.

- Вие в кой от двата лагера сте?

- Нито в единия, нито в другия. Вече съм далеч от този спорт и нямам никакво намерение и желание да вземам страна. Едните гледат да свалят другите, те пък искат да останат на власт. Този спорт вече до такава степен е затрит у нас, че на практика почти не съществува. Останаха само млади момчета, а финансиране няма никакво или почти никакво. В следващите 4-5 години не вярвам България да извади щангист, който да е на световно ниво. Ако трябва да бъда напълно откровен, аз вече щанги дори и по телевизията не искам да виждам и гледам. Толкова ми беше писнало от тях след всичките тези контузии, които получих, и чиито последствия усещам и до ден-днешен. Откакто сложих край на кариерата си, я има, я няма пет пъти да съм влизал в залата, в която преди ми започваше и свършваше денят.

- А с какво започва и свършва денят ви сега?

- Изцяло съм отдаден на семейството си, денят ми започва и завърша с Кика, Кристиян и котарака Марти. Все още разчитам на спестяванията, които направих от спечелените пари покрай олимпийските, световните и европейските титли. Обаче и те започнаха да попривършват. Затова замислям да отворя някакъв магазин. Макар че е доста рисковано в тази криза да се предприема каквото и да е бизнес начинание.

- Досега опитвали ли сте някакъв бизнес?

- Да, през 2006 г. започнах да внасям моторни масла от Щатите и само за месец-два изгорях с много пари. Не става дума за десетина хиляди лева, а за доста повече средства. Затова сега съм много внимателен и проучвам предварително пазара.

- Ако пак не ви потръгне бизнесът, с какво ще се занимавате?

- Все ще се намери нещо и за мен. Аз цял живот съм се блъскал и трудил и с работа човек не може да ме уплаши. А и за мен срамна работа няма, след като можеш да си полезен с нещо на най-близките си хора и на семейството. Като малък дори пасях овцете и кравите и никога не съм се срамувал от този факт. Разчитам обаче единствено на себе си, то и затова ми е толкова дебел вратът като на вълк, защото не чакам някой друг да ми свърши работата. В днешно време човек не може да разчита на други, защото всеки гледа да ти забие нож в гърба.

- Не мислите ли за завръщане в щангите като треньор?

- Може и това да стане някога, но не и на този етап. Дори бях започнал да уча треньорски профил в НСА още преди олимпиадата в Атина, но прекратих следването си и така и не завърших, макар че изкарах три семестъра. Дори и личният ми треньор Кръстю Милев вече спря да влиза в залата за щанги. В Житница, където преди години създадохме специален филиал към пловдивския клуб "Марица-Олимп", също са останали едва четири-пет деца. Няма вече пари нито за екипировка, нито за хранене. Щангите, които бяха български, също се изпочупиха.

- Какво ви взе спортът?

- Много неща, които си позволяваха моите връстници, когато аз се правех на хамалин в залата и вдигах тонове щанги. Но най-неприятното е неговото наследство под формата на различни болежки вследствие на травмите. Още съм едва на 30 години, а понякога сутрин съм като старец беловлас и не мога дори да си обуя нормално чорапите на краката. Болят ме кръстът, двете колена. Имам пукнат прешлен, двойна дискова херния, понякога ми се схващат и краката, чувствам и силни болки в гръбначния стълб. Имах голям хъс и желание да се кача на олимпийския подиум и в Пекин, но болката и травмите се оказаха по-силни.

- Колко тона щанги са ви минали през ръцете?

- Веднъж дори тръгнахме да ги изчисляваме и се получи една главозамайваща цифра, някъде над 160 000 тона. Цели 17 години по 20-30 тона дневно от сутрин до вечер. Няма почивни дни, нонстоп тренировки. В неделя имахме нещо като санитарен полуден и тренирахме само веднъж. Успях да закача дори и времето на Иван Абаджиев, когато тренирахме до един без 15 след полунощ. Невероятна хамалогия беше! Олимпийски, световен и два пъти европейски шампион обаче станах с Пламен Аспарухов с две тренировки дневно.

- Има ли пари в спорта?

- През 2003 г. станах световен шампион и получих премия от 10 000 лева. Ако бях в чужбина и спечелех титла от първенство на планетата, щях да получа къща или апартамент и да бъда осигурен почти до края на живота си. В България трябва да си поне 10 години неизменно на върха в световния спорт, за да можеш да си позволиш лукса да си вземеш жилище, да го обзаведеш и да си купиш кола.

- Вие каква кола карате в момента?

- Никаква. Като станах олимпийски шампион, си взех едно "Ауди" на старо, което ми го докараха от Италия. През януари 2008 г. обаче катастрофирах тежко в Бургас, откъдето е жена ми Кирилка, и продадох аудито. Един камион ме засече тогава и имах доста рани по главата и лицето. Малкият дявол все пак ме спаси тогава.

- Колко тежите в момента?

- 95 килограма.

- Значи сваляте един килограм и сте готови за "Лондон 2012"?

- Не, щангите не ме привличат вече. Сега поддържам форма единствено с кросчета покрай река Марица и стадион "Пловдив". И това е спорт.

Милен Добрев е роден на 22 февруари 1980 г. в Пловдив, но детството му минава в село Житница. Вдигането на тежести е първият спорт, с който се захваща. Стига до олимпийска титла в "Атина 2004". В колекцията си има още златен медал от световното във "Ванкувър 2003" и две първенства на Европа. След 17 години в щангите сложи край на кариерата си в навечерието на олимпиадата "Пекин 2008", за която не спечели квота след серия от тежки контузии.