Линда Зечири пред Sporta.bg за трудните тренировки в Дания

Не са много спортовете, в които България може да се похвали с медал от Европейско първенство. Бадминтонът е един от тях, и то благодарение на Линда Зечири. През 2005-та година тя взе бронз от шампионата на Стария континент за девойки, а април 2012-та отново се окичи с такъв, вече на първенството на Европа за жени.

Sporta.bg се свърза с Линда Зечири, за да разбере повече за нейния начин на живот и за трудностите, които родна състезателка среща по пътя си към големите успехи. За нея е важно колкото може по-често да се връща в България, въпреки че тренира систематизирано в Дания.

Тя не просто играе бадминтон, тя го живее и се стреми да го разпространи сред децата у нас, макар и от километри понякога. Спортът изисква саможертви, но и силни характери, а точно олицетворение на това е именно Линда Зечири.

Да започнем с турнира в Льовен, в който участва през септември. Самата ти как би оценила представянето си и четвъртфинала, до който стигна? Покри ли собствените си очаквания на този етап?

 За мен това беше старта на сезона и загрявка за големите турнири, които ми предстоят. Белгия бе първото ми състезание от 5 месеца и мисля, че започнах добре. Целта ми беше да натрупам максимално игрово време, но концентрацията ми бе в начален стадий.

Когато спечели европейски бронзов медал, каза, че той значи много за теб, защото точно преди това си имала някои трудни периоди. Сега като имаш вече такова отличие, какви са бъдещите ти цели?

Когато постигнах една средносрочна цел, която за мене беше медал от Европейско първенство почувствах, че цената, която платих за изминатия път до тук, не е напразна. Всички краткосрочни цели бяха постигнати, а именно :  

1-во място на Международния турнир в България, 1-во място на Международния турнир в Норвегия, 2-ро място на Международния турнир в Португалия, 3-то място на Международните турнири в Шотландия и Ирландия. Всички тези призови места постигнах с моя екип само за три месеца в олимпийска година, когато турнирите са най-силни. 

Този исторически за България медал (казвам исторически ,защото нямаме друг такъв в сингъл дисциплина до сега) дойде като нещо съвсем закономерно. Разбира се, донесе ни много задоволство и стимул за медал в световен мащаб, а именно на най-силните първенства: Световно и Олимпиада.  В това може би се крие и отговора на вашия въпрос. От това стъпало само нагоре!

Линда започна участие на турнира от Суперсериите по бадминтон в датския град Одензе. Самата тя разкри, че програмата ѝ до края на годината е направена и целите са поставени. Зечири се радва, че може да играе в Дания, защото именно там обича да прави това, което ѝ се отдава най-много.

Колко често посещаваш България?  

Старая се до колкото е възможно да съм по-често в къщи, където моето семейство, кучето ми Борко и приятелите ми ме чакат с нетърпение. 

 Има ли добри условия у нас за тренировка и подготовка на световно ниво според теб?

На този етап нивото на тренировка и подготовка не е достатъчно за елитни успехи. 

Има ли според теб предпоставки за развитие на този спорт сред децата в България?

Децата в България трябва да се занимават със спорт. Предпоставките ние си ги създаваме (родители, общество, държава). Знаете ли, аз съм посланик на една световна бадминтон-организация , тя се казва Solibad. Нейният основен принцип е интегрирането чрез бадминтон на всички деца в неравностойно положение, пък и на скоро гледах Параолимпийските игри и не мисля, че имаме право да търсим извинения и предпоставки, за да не спортуваме.

Бих посъветвала децата в България да играят федербал навън, докато е хубаво времето. След това да попитат учителите си по физическо за ракети и пера, които имат повечето училища от училищните програми. И ако родителите видят в тях потенциал, да заповядат в залата по бадминтон. 

Трудно ли ти е да финансираш подготовката си и изтощават ли те постоянните пътувания и престоите в хотели?

Изпитвам много големи затруднения за покриването на разходите за турнирите ми, възстановяването ми и за медикаменти. Необходими са ми спонсори и хора, които обичат спорта в България , за да мога да постигна призови отличия на големите турнири, които най-вече се провеждат в Азия.  Спортът изисква много жертви, безсънни нощи и дълги пътувания, с които се свиква, ако имаш воля и крайна цел.
 

Пропусна Олимпиадата в Лондон, но гледаш ли към Рио 2014?

Темата за отминалата Олимпиада не желая да засягам, защото очите са ни сложени отпред, за да гледаме напред. Вече виждам РИО 2016 и смятам, че до там ще успея да изградя всички стъпала до едно отлично представяне, с помощта на Господ и всички, които ме обичат!

Даниел Любомиров, Sporta.bg