Какво очаква Пламен Константинов от Евроволей 2015?

Селекционерът на националния отбор по волейбол Пламен Константинов и водените от него състезатели са в разгара на подготовката си за европейското първенство, на което страната е домакин. Те са към края на лагера си в Белмекен, след което ще тренират в София и Ботевград. Константинов разкри в интервю за "Дневник" очакванията си, мнението си за това какво губи отборът от отсъствието на Матей Казийски, както и колко важна е подкрепата на публиката в залата.

Г-н Константинов, докъде стигна подготовката на отбора за европейското първенство?
- Най-важното е, че няма сериозни травми, като изключим такива, които могат да извадят някой състезател за един ден от тренировките. Този първоначален период - първите 15 дни, винаги е по-опасният. Засега всичко е по програмата, която сме предначертали. Сега наблягаме повече на физическата работа, в залата волейболът е повече технически. Тактическата и игрова работа ще бъде основно, когато слезем в София и Ботевград.

Кои ще са съперниците за приятелските срещи?
- Засега стопроцентови са четири контроли - две със Словакия и две със Сърбия. Има вариант първият уикенд след слизането ни (от Белмекен) да играем с Беларус или с Хърватия. Най-вероятно ще са шест контролите. Невинаги съперниците са тези, които селекционерът иска. Една част от отборите играят в Световната купа, друга част са в нашия поток, а най-често отборите от един поток не искат да се срещат преди голямо състезание. Други, които са извън Европа, вече са разпуснали националните си отбори и състезателите се готвят за първенствата си, защото европейското е късно. Контролите ги настроихме така, че да са от по-лек съперник, към едно средно ниво до много силен противник, какъвто е Сърбия. Целта е най-силните ни мачове да са преди европейското.

Каква е нагласата в отбора с наближаването на европейското?
- Това е основното състезание за годината. Домакини сме за първи път от много време и има голямо желание и голяма амбиция да се постигне добър резултат.

Вашите очаквания каква са?
- Мисля, че първенството ще е много изравнено, защото средните и по-слабите отбори се приближиха към най-добрите. Това е тенденцията в последните години. Могат да се получат леки изненади, особено в групите. Има сериозни отбори, които трудно можеш да ги извадиш от сметките, но при всички положения ще има битка още в групите.

Кои са фаворитите според вас?
- Франция направи страхотен сезон в Световната лига и с тази инерция и самочувствието, което натрупаха, ще са сред фаворитите. Безспорно интересни ще са световният шампион Полша, Германия - бронзов медалист от последното световно, много силен и добре организиран отбор. От другата страна интересното е как ще дойде Русия след един провал в Световната лига, може би ще имат амбицията за някакъв реванш. Сърбите играха финал в Лигата, Италия, която за първи път ще е с (Османи) Хуанторена в състава... Така че има доста отбори с изравнени сили и предстои сериозна битка.

А мястото на България къде е в тази картина?
- Имаме желание да се наредим сред големите, но това без всякакво съмнение минава, образно казано, през трупа на някой от големите. Ако искаме да влезем в полуфиналите, което е нашата цел, трябва да минем през трупа я на Германия, я на Полша, което няма да е лесно. Но мисля, че като домакини имаме своите шансове.

Какво мислите за регламента на европейското?
- Форматът е добър, въпросът е, че до някаква степен обезличиха европейското. То вече не дава това, което даваше като шансове за класиране на олимпийските игри и това е свързано с изтеглянето на Световната купа. Преди финалистите от европейското се класираха за Световната купа. Точките от европейското се зачитат за световната ранглиста, но нямат никакво отношение към класирането за европейските олимпийски квалификации. Промениха цялата схема за класиране на олимпийските игри и това най-вече ощети Европа. Явно това им беше основната цел, което е най-жалкото. Но европейското е най-големият континентален форум и само по себе си има голяма тежест.

Контузията на Цветан Соколов беше голям шок за отбора. Намерихте ли решение?
- Решенията са тук в залата. Ето - Владо Николов, който на това европейско ще бъде на 38 години, но продължава да има желание и е професионалист. Затова разчитам, че Владо ще даде това, което може. Боян Йорданов идва от операция. Хубавото е, че Ники Учиков се съгласи да се включи - той изигра много силен сезон в Аржентина. Безспорно, отсъствието на Цецо Соколов е загуба за отбора. Още повече като се има предвид, че Матей (Казийски), който е суперзвезда на световно ниво, не иска да играе за националния отбор. Така имаш двама водещи състезатели, които не са в групата, и това е проблем за отбора.

Какво губи националният отбор от отсъствието на Казийски?
- Матей е състезател с качества - и физически, и технически, и със самочувствие и с ниво, каквито малко играчи в света притежават. Той е от големите феномени на това поколение волейболисти. Губиш един състезател, който може да решава мачове, особено в края на гейма. Много често тези качества ги носиш в себе си. Лидерите се проявяват сами. Не можеш да посочиш някого и да кажеш: "Ти ще бъдеш лидерът". Когато се прояви, го виждаш. Матей е лидер. Тук в отбора има състезатели с опит, които са били лидери в националния отбор доста години и вече се търси нещо различно, а другите момчета тепърва трябва да покажат такива качества.

Каква е равносметката ви за националния отбор, откакто застанахте начело?
- Едно от нещата, които имаме потенциала да подобрим, това е сервисът. Блокадата зависи от качествата - и физически - на състезателите. Сервисът е по-индивидуален елемент, върху който може да се работи. Там не зависиш от никой друг, той е единственият индивидуален елемент, който не е в съчетание с другите елементи. Там искам да направим крачка напред, защото това може да ни даде въздух. Като организация на играта схемата ни започва да се изпълнява и да се проявява. В Световната лига вече се видя, че отборът е по-подреден спрямо момента, в който тръгнахме на световното миналата година, защото там имаше пробойни. Основното е сервисът, а той ще ни добави и по-добър блок и взаимодействие на блок-защита.

Ще направи ли крачка напред в играта си отборът на европейското?
- Надявам се да направим още една крачка. Искрено се надявам. Това е въпрос на много фактори, които не могат да бъдат начертани или разчетени два месеца преди едно първенство. Това, което ни се иска, не винаги е това, което се получава.

При какво класиране на европейското ще сте доволен?
- Влизане в четворката ще бъде добро представяне за отбора. Това не означава, че нямаме апетит за нещо повече. Да не се приеме, че ако вземем и влезем в четворката: "Край, приключихме, свършихме работата и няма да се напъваме повече". Напротив.

По възможностите ли ние?
- При моментната ситуация ни е на границата на възможностите.

От федерацията поставяли ли са цели?
- Всички заедно търсим влизане в четворката.

Според вас прословутото четвърто място успех или неуспех е?
- Прекрасно класиране. Който има минимално понятие от спорта в света и от географията на спортовете как се разширява, знае, че класирането в четворката на олимпийски игри и Световни лиги, са изключителни резултати за една държава като България. За това, което се отделя тук, което имаме като материал, това са изключителни резултати. Те са несъпоставими с условията и с материала, с които разполагаме. Българите сме малко... не сме реалисти. Хвърчим в двете крайности и или сме много "за", или сме много "против". Това не прави изключение. Хората нямат понятие какво значи да си четвърти на такива форуми. Иска ни се по-нагоре.

Аз чаках 15 години да спечеля медал с националния отбор. Четвърти тук, четвърти там, не можеше да закачим... Петнадесет години чаках. След това дойде втори, след това трети. Идват, но трябва да се изчака, а трябва да имаш и поколение, да се напаснат нещата и когато дойде моментът, да се възползваш.

Доволен ли сте от условията, които ви осигурява федерацията за работа?
- Имаме най-вече финансов недостиг. Не е лесно да се намерят и спонсори. Проявяваме разбиране, но мисля, че максимално се опитват да ни създадат най-добрите възможни условия. Има години, примерно както беше ситуацията с КТБ. Тогава влизаха от порядъка на 750 хиляди лева, което е сериозно перо. Със заличаването на КТБ не сме намерили адекватен спонсор и тази дупка се отразява на възможностите.

Ще има ли напрежение в състезателите от факта, че това е първото домакинско европейско първенство от много години?
- Без всякакво съмнение. Ще опитам да се справя като треньор, но те трябва да разберат, че в спорта има много добри състезатели. Големите са тези, които могат да покажат почти максимума от възможностите си под напрежение. Защото е масово да видиш състезатели, които имат изключителни качества, но идва мачът и те не могат да ги проявят. Няма никакво значение колко добре играеш само на тренировка. Без напрежение с тази публичност, която има спортът, няма как да стане. Ти си в полезрението на всички, очакванията ти тежат и трябва да можеш да ги носиш. Стига те да са реалистични. Много е важно да не натовариш хората с нереалистични очаквания - това, което се случва с България. Ако очакванията са реалистични, спортистът може да ги покрие и дори да ги надскочи леко. Когато са невъзможни очакванията, ти ги убиваш. Това е въпрос на общество, на медии.

А спортните психолози помагат само някъде. Те са модерни в държавите, в които вярват на психолози. Ние като народопсихология не вярваме. Даже един български спортист ако му кажеш, че трябва да отиде да поговори с психолог, той си мисли: "И какво сега, иска да ми каже, че нещо не съм в ред с главата. Или че имам някакви проблеми. Как бе, аз съм номер едно, а той на психолог ще ме праща". Това води до обратен ефект. Затова си мисля, че в нашата действителност все още е по-добре треньорът да бъде психологът.

Очаквате ли подкрепа от българската публика?
- Надявам се залата да е пълна от самото начало, а не на полуфиналите. Защото отборът има нужда да стигне до полуфиналите. Стигне ли там, вече може да направи допълнителен подарък на тази публика. Ние трябва да се научим, че когато подкрепяме отбор, в какъвто и да е спорт, трябва да го подкрепяме, когато има нужда. На полуфинал мога да играя и на празна зала. Полуфиналът ми дава достатъчно адреналин да го изиграя и да дам максимума от себе си. Достигането до там е трудното. А ние в България ще отидем, когато вече ще спечелим нещо. Но до там да я добутаме... да я добутват сами. "Ако я докарат до медалите, мога и да отида да гледам". Е, защо тогава? Трябва да се насочи мисълта на хората в тази посока. Привлича ме пълната зала от началото до края на първенството. Ще дам за пример световното в Полша миналата година. Пълна зала от първия до последния ден. Дори на турнира в Катовице, който изиграхме преди световното, имаше 20 хиляди три дни поред.

Отборът трябва да свикне с публиката си. В един момент те се сливат. Ако се играе пред празна зала и в един момент тя се напълни, това може да повлияе негативно. Но когато отборът е свикнал да играе пред пълна зала, те вече стават едно и там е големият плюс. Самото класиране за такъв форум, вече е достатъчно. Там е сред големите. Подкрепи го от самото начало. Това е моята философия, в това вярвам. А да се изтъпаниш накрая за снимка... ти не си участвал в цялата работа, а само консумираш положителната енергия. Не си помогнал с нищо да се стигне до там.