Екатерина Дафовска: Споменът от Нагано избледнява

Точно преди 12 години на днешната дата малкото планинско градче Чепеларе осъмна с олимпийска шампионка. В Нагано Екатерина Дафовска взе злато в една от най-тежките в биатлона дисциплини - 15 км. Часове след като разбират за големия успех, управниците в Чепеларе започват подготовка за тържественото посрещане на бялата кралица. Дафовска каца в България две седмици след успеха и веднага тръгва към дома. Там я посрещат със заря, а сред изобилието от идеи как да наградят именитата си съгражданка е била дори да се вдигне паметник на Катето.

На самото тържество в чест на Дафовска голямата Валя Балканска пее "Бела съм, бела, юначе", а няколко чевермета се въртят из територията на градчето, което е на 1800 м надморска височина. "Беше невероятно! Тогава Чепеларе не спа. Всички се радвахме, пихме и пяхме в чест на Катя. Тя прослави града ни и всички тук все още помним големия успех на нашето Кате", спомнят си хора от града.

Днес Катя признава, че споменът от Нагано вече избледнява. Отзивчива и добронамерена, тя не отказва интервю. Пък и преди началото на ХХI игри във Ванкувър тя е чест събеседник.

- Какво чувство поражда у вас наближаването на зимната олимпиада?

- Всички бели игри са нещо великолепно. Това е форум, който поражда много спомени. За един спортист олимпиадата е най-голямото състезание, в което се търси върхова спортна форма.

- Последното ви участие на олимпиада беше в Торино'06. Искало ли ви се е да участвате на още едни игри, където да изпитате чувството от Нагано'98?

- (Смее се) Може и да искам, но реалността не ми позволява. Вече съм изгубила спортната си форма. Занимавам се с коренно различни неща.

- Какви ще бъдат задълженията ви във Ванкувър, където сте част от българската делегация?

- Първо искам да помогна на българите с каквото мога. Ще коментирам част от стартовете в биатлона. За мен ще бъде изключителна чест да бъда с останалите спортисти и отново да усетя магията на олимпийските игри.

- Навършват се 12 години от олимпийската ви титла в Нагано. Пресен ли е все още споменът за тези игри у вас?

- С времето споменът избледнява. За мен обаче това ще остане най-щастливият миг в живота ми.
Все още не мога да опиша с думи как се чувствах тогава. Олимпийският ми медал от Нагано краси рецепцията в хотела ми в Пампорово. Всеки път, когато погледна към него, се сещам за невероятните емоции, които изживях в Япония преди 12 години.

- Как върви хотелиерският ви бизенес?

- Потръгва, но не мога да кажа, че е лесно. На всеки нов проект са му нужни няколко години, за да се развие и да стъпи на пазара. Лошото е, че ни свари кризата. Но както беше и в спорта - давам всичко от себе си. Боря се и няма да се откажа.

- Имаме ли шанс за медал във Ванкувър?

- Вече на няколко пъти казвам, че не е хубаво да натоварваме с толкова големи очаквания нашите спортисти. Не трябва да са обременени емоционално. Важното е да излязат спокойни и да се състезават на ръба на възможностите си. Пък след това вече ще се надяваме да се получи нещо. Но ми се струва, че този път ще бъде много трудно.

- Има ли отстъпление в българския биатлон?

- В женския биатлон може да се каже, че има. В мъжкия обаче се наблюдава развитие. За първи път на олимпиада пращаме пълен отбор - говоря за щафета. В същото време не се е случвало да имаме само една биатлонистка на най-големия спортен форум. Винаги сме имали щафета при жените.

- Вижда ли се надежда за женския биатлон?

- Отдолу идват деца, които са много талантливи. Това обаче не е достатъчно. Тези деца трябва да се задържат на пистите и да се работи с тях.

- Това, че сте част от делегацията за Ванкувър, означава ли, че имате идея да се върнете към активния спорт като ръководител или треньор?

- На този етап нямам намерение или по-скоро нямам желание. Не искам да съм далеч от семейството си. През целия си живот съм била всеотдайна към спорта и мисля, че това време мина. Сега искам да си изгледам децата и да съм по-близо до тях. Така че нямам намерение да се занимавам с треньорска дейност. Като ръководител и съветник също не бих се съгласила, тъй като е много отговорна задача. Сега и без това съм достатъчно заета с длъжността си на общински съветник в Чепеларе. Там обаче трябва да се ходи веднъж или два пъти в седмицата.

- Приемате ли поста си в общината като трамплин за влизане в политиката?

- Приех този пост, защото исках да опитам какво е. Политиката обаче не ме блазни и нямам намерение да се забърквам в такива игри.

- По-трудно ли е да сте общински съветник, отколкото състезател?

- Нещата са несравними. И двете имат своя чар. Като състезател никога не съм се занимавала с финанси, докато сега е по-друго.