Държавата дала милиони за фалшиви олимпийци

Зимните олимпийски игри в Сочи завършиха преди месец и половина. За България всъщност те въобще не започнаха. Страната ни не попадна в таблицата по медали, а най-сериозният успех беше петото място на Александра Жекова. Колко струва олимпийският провал? Министерството на младежта и спорта отчете, че са похарчени 11 милиона лева за 4-годишния цикъл на подготовка (2010-2013). Никой не се нае да отговори конкретно на въпроса малко или много са тези пари. Малцина знаят и за какво са похарчени. По-голямата част от тях са отпускани, докато министър беше Свилен Нейков, и по-малка - по времето на Петър Стойчев и проф. Мариана Георгиева. От екипа на Нейков обявиха, че в края на тяхното управление е имало проверка от Сметната палата и не са установени нарушения. Детайлна справка, която получи „Преса“, извади наяве,

меко казано, смущаващи факти

По програмата „Олимпийска подготовка“ са финансирани не само спортове, изпратили състезатели в Сочи, но и такива, които дори в най-смелите си мечти не са си представяли спечелването на квота. Федерациите по кънки (фигурно пързаляне и шорттрек) и хокей на лед са усвоили съответно 1,8 млн. лв. и 919 хил. лв. И ако в шорттрека и фигурното пързаляне някой е имал плахи надежди, че вземането на виза за Сочи е постижимо, подобно нещо в хокея на лед звучи като научна фантастика. Досега в олимпийската история българският отбор е стартирал веднъж на зимни игри през 1976 г. в Инсбрук (Австрия). И в предолимпийския сезон мъжкият тим не само не генерира очакване за спечелване на квота, но и изпадна в най-ниската III дивизия на световно първенство.

Парите за зимните спортисти са отпускани в нарушение на наредбата за финансиране, която гласи, че на олимпийска подготовка се водят състезатели с класиране от 1-во до 8-о място на световно първенство, от 1-ва до 6-а позиция на европейско и такива, които имат шанс да спечелят квота. Не е ясно как 10 национали по шорттрек и 6 по фигурно пързаляне попадат в програмата през 2013 г. Сред тях е и изявената състезателка по шорттрек Марина Георгиева, която имаше сериозен шанс да спечели квота, но...

роди през март тази година

две седмици след олимпиадата. А договорът за отпускане на средства между федерацията по кънки и министерството е сключен в края на юли (когато тя вече е била бременна - б.а). В списъка с финансираните фигуристи няма нито един, попадал на финал в голямо първенство през последния сезон. За сметка на това личат имената на две рускини и един грузинец (Анна Афонкина, Елизавета Макарова и Лери Кенчадзе).

Нарушаването на изискването за добро класиране, за да се попадне в олимпийската програма, е практика не само в ледените спортове. През последната година в биатлона са отпускани средства за 13 състезатели (от тях за Сочи имаха право да пътуват шестима - б.а). Държавни пари за подготовка са давани за Ния Димитрова, която още през април 2013 г. обяви, че

няма да стартира повече за България

а ще брани цветовете на Словения. Договорът за финансиране между федерацията и министерството е подписан  през същия месец. За Димитрова ведомството е отделило 12 000 лв. за подготовка, 4592 лв. за възстановяване и 4780 лв. за материално-техническо оборудване - общо 21 372 лв. Картината в ските е подобна. Трима ски скачачи са попаднали в графата за държавна субсидия през 2013 г. От тях само Владимир Зографски стигна до Сочи. Въпреки това за Деян Фунтаров и Даниел Симов са дадени по 17 500 лв. В сноуборда привилегия да са на олимпийска подготовка са имали 7 спортисти, изпратихме двама от тях на олимпиадата. В алпийските дисциплини има петима, с квоти бяха четирима. 18 000 лв. са отпуснати и за ски бегача Йордан Чучуганов, който пострада тежко в катастрофа в средата на 2013 г. Носителят на купа „Тополино“ (неофициално световно първенство за деца) беше със счупен таз и фрактура на крака.

Споразумението си федерацията по ски подписва на 11 март 2013 г., ден преди да си тръгне правителството на Бойко Борисов.  В централата по шейни ситуацията е подобна. В България няма трасе за спускане, но в олимпийската програма има двама спортисти. За подготовка те са получили общо 4000 лв. през последната година, но са похарчили 41 784 лв. за участия в две световни купи и едно световно първенство. Оказва се, че тези 11 млн. лв. за олимпийска подготовка не са толкова малко, но са пратени на неправилен адрес. Списъците на федерациите поразително приличат на избирателните, където мъртвите души се оказват удобни за всяка власт.

През 2013 г. са издържани 52-ма състезатели

Само през последната 2013 г. на държавна издръжка в първото ниво (най-елитно) по програмата за олимпийска подготовка са били 52-ма състезатели. От тях за Сочи пътуваха 18 души. За всички, получавали финансиране, спортното министерство е похарчило 473 137 лв. С най-много спортисти в списъка присъства федерацията по ски, под чиято шапка са четири дисциплини - ски скок, ски бягане, сноуборд и алпийски ски. Централата е подготвяла 21 души, за които са отделени 259 000 лв. В Сочи стартираха 11 състезатели.

На второ място се класират кънките, където има 16 спортисти, получили финансиране на стойност 69 530 лв. От тях нито един не успя да спечели квота. Третата позиция е за биатлона с 13 атлети на подготовка, от които пътуваха шестима за рус­ката олимпиада. Общо всички са изразходвали 140 607 лв. Последна по брой състезатели е федерацията по шейни. В този спорт са готвени двама, квота спечели един. Изразходваната сума за подготовка е 4000 лв.

Не е ясно каква част от превежданите пари са стигали до състезателите. След игрите в Лондон някои от представителите ни се оплакаха, че са получили само малка част от отпусканото финансиране. Заради този проблем министър Мариана Георгиева реши от тази година да се сключват лични договори с елитните спортисти и те да получават парите в собствени сметки.

Вестник "Преса"