Да прелъстиш и изоставиш Смъртта

Виждали ли сте някога призрак? Повечето от вас вероятно ще отговорят отрицателно, докато други ще се сетят за редки случаи, когато може би са зърнали нещо някъде там. Аз обаче съм виждал призрак. Един път. Видях го на 19 май 2012 година в “Пирогов”. Тогава само привидно изглеждащ като човешко същество, световният шампион по бойно самбо Благой Иванов се появи пред журналисти, едвам-едвам придвижвайки се сред заобикалящите го лекари.

Отслабнал, омаломощял, видимо със изсмукани жизнени сили в следствие на всичките сякаш безброй часове, прекарани в състояние на кома, Багата изглеждаше като най-близкото нещо до привидение, което бях виждал в живота си. Тогава някогашният екзекутор на Последния император на бойните спортове Фьодор Емеляненко заяви, че скоро ще се възстанови и ще започне да тренира. Нима? Подобни думи, дошли от устата на човек в подобно състояние, можеха да предизвикат единствено съжаление и симпатия в останалите. Той наистина ли си вярваше?

Датата е 14 септември 2013 година. Чудото на Багата е факт. Завърнал се от прага на Отвъдното, самбистът прихваща американеца Мани Лара в безпощадна хватка и ознаменува завръщането си на ринга с победа. След малко повече от два месеца, Багата го направи отново. Този път българският шампион получи тежък удар в носа, който вероятно щеше да сломи много други бойци. Но едва ли човек, който само преди година и няколко месеца бе спечелил дуел с Ангела на смъртта, можеше да бъде спрян по такъв начин. Не, нямаше как.

Не зная колко хора наистина проумяват величината на всичко това, което Благой Иванов успя да постигне през тези месеци. Величина, надминаваща всяка негова победа в бойното самбо или ММА. Надминаваща спечелената от него световна титла или историческата за България победа над вечната легенда Фьодор Емеляненко, кумир на милиони по цялото земно кълбо.

Така изглеждаше Багата в дните, когато най-сетне бе излязъл от комата

Не зная и колко хора ще проумеят, че подвигът на Багата е личен урок за всеки един от нас. И преди съм казвал, че мразя клишета и се опитвам всячески да ги избягвам, но всички онези картинки и фрази, които си споделяме един на друг в социалните мрежи, говорещи за човешката воля, дух, възможности и неограничен потенциал, сякаш добиват смисъл с хора като Благой Иванов. Същият Благой Иванов, който бе на прага на смъртта с прорезна рана на няколко сантиметра от сърцето, който отказа да се самосъжалява, да се тръшка, да се оплаква или просто да се откаже.

“Ще се върна”, успя единствено да каже Багата на 19 май 2012 година. Тогава дори изричането на няколко думи бе свръхусилие за него, а сега отново е гладиатор. Гладиатор, който покорява други мъже на ринга. Силни и подготвени мъже, които може би не са прекъсвали подготовката си и за седмица. Които вероятно никога не биха се върнали на тепиха след това, което преживя българинът.

На 19 май 2012 година нито един човек не повярва на Багата. Освен той самият. Багата ни даде урок, при това много ценен такъв. Следващият път, когато изпаднете в трудна ситуация или се чувствате смачкани, лишени от изход и просто сте готови да хвърлите кърпата, помислете за Благой Иванов. За бродещото по коридорите на “Пирогов” привидение, което отново доби човешки лик и изпълни обещанието си. И както често се казва в същите онези картинки, които често виждаме и "лайкваме" в социалните мрежи, бих попитал - what's your excuse?