Боян Петров се насочва към най-смъртоносния 8-хилядник

Българският алпинист Боян Петров заминава днес на поредната си експедиция в Хималаите. След като вече стъпи на пет от най-високите върхове на планетата, той се насочва към Анапурна (8091 м) и Макалу (8481 м) като част от проекта "Българин на 14х8000". Надеждата му е през тази пролет да преполови всички 14-осемхилядници.

Преди заминаването си той отдели време на "Дневник", за да разкаже какви са плановете.

След изкачването на Манаслу през миналата година изглеждаше, че имате съмнения как да подредите следващите върхове. Как се спряхте на Анапурна и Макалу?

- Анапурна е най-смъртоносният от всички осемхилядници и знаех, че ще ме изяде самата идея, че ми предстои смъртоносен връх, който рано или късно трябва да изкача. Това беше чисто психологическата страна и затова го подредих първи – дори преди Макалу.

Още в късната есен стана ясно, че испанецът Карлос Сория прави експедиция на Анапурна, а той ми е на късмет. След като с него бях на Гашербрум I и Канчендзьонга и успях, си казах: "С този човек явно ми върви, дай да се комбинираме".

Така че отиваме с негова експедиция, а аз ще съм самостоятелен елемент в нея. А Макалу го избрах, защото се оказа най-добрата комбинация, след като си направих плана за следващите върхове през годините. Времето, което евентуално ще ми остане след Анапурна ще бъде достатъчно, за да направя два или три опита на Макалу.

Има ли някакъв специфичен климат на двата върха?

- И двата върха си имат някакви характерни климатични особености, обаче Анапурна сме го изтеглили повече към зимата, за да предотвратим срутванията по ледопада през късния май. Установено е, че колкото е по-замръзнало и покрито със сняг, толкова по-стабилна е обстановката под големите снежни маси.

По маршрута няма едно камъче. Само сняг, висящи сераци и ледници. Това е опасно и плашещо място, защото структурата е нестабилна. Аз като човек, който е падал в цепнатина, вече имам страхове от подобни терени.

Не дай си Боже да стане земетресение както през май миналата година, целият склон ще тръгне надолу. Затова стискаме палци, че няма да се случи нищо подобно.

Статистиката показва, че всеки трети от изкачилите Анапурна загива. Защо е най-смъртоносният, след като е едва десети по височина?

- Когато катериш ребро или дълъг рид, си изложен на вятъра, но е безопасно, защото нищо не може да ти падне на главата. Най-много някое дребно камъче. На Анапурна големите снежни маси не са стабилна структура – падат къде заради глобалното затопляне, къде по естествени причини.

Няма как да се случи новата ледникова епоха и да задържи всичко. Над 80% от смъртните случаи са от лавини. Има и голяма доза късмет. Около 20% зависят от решението откъде да слезеш – дали по по-обиколния и по-безопасен път или по-краткия път. Там вече имаме две български жертви при първото изкачване през есента на 1989 г.

Трима души се качват, а четвърти прави опит да се изкатери. На връщане Огнян Стойков се присъединява към Милен Метков, за да му помогне, но и двамата загиват от лавина. Неясно остава къде точно се е случило – преди или след върха.

Има ли избор на маршрути, които да дават някаква по-голяма безопасност?

- Всичките са еднакво опасни. Анапурна има южна стена, която е технически трудна и сам не можеш да изкатериш. Аз ще катеря от север, където има три най-популярни маршрута, но те се менят всяка година заради промяната на ледопада. Маршрутът е някъде в рамките на 50-100 метра в посока ляво-дясно. Ще се съберем всички експедиции и на място ще решим откъде да се прокара тазгодишната линия. Със сигурност ще има три експедиции, което означава минимум 25-30 души в базовия лагер. Това ще помогне и в изкачването, защото ще има кой да бие път в снега.

Наличието на много сняг няма ли да попречи на вашия стил с бързо катерене?

- Ще се опитвам да съм възможно по-малко време по маршрута, ако условията го позволяват. Няма да спя в лагерите, за да се махна по-скоро. Един екип в момента прави изкачвания на шестхилядници в района на Еверест само, за да намали времето за престоя на Анапурна. Там в идеалния случай се прави само един опит, в който или успяваш, или не. Всички казват, че като отидеш и го видиш, разбираш, че не трябва да си там. Не мисля, че ще е студен връх, но пък е раннопролетно време. Атаката вероятно ще е към 15 април.

Какъв е планът за Макалу?

- Есента имаше една експедиция, но се отказа от огромните количества сняг, които паднаха в един момент. Манаслу като по чудо остана незасегнат, но Еверест и Макалу бяха абсолютно затрупани със сняг. Маршрутът е изключително дълъг и технически много по-труден, отколкото Анапурна или Манаслу.

Има от всичко – и скала, и ледници, и сняг. При първото българско изкачване на 18 май 1998 г. четири човека се качват и са били абсолютно уморени и сразени от разстоянията, които се преодоляват.

Имаше ли някакви спънки от логистична гледна точка, след като миналата година редица върхове бяха затворени?

- От формална гледна точка всички върхове, към които се насочвам тази година, са отворени и няма повишаване на таксите. Това е добре, защото можах да планирам добре бюджета си, който само за Анапурна е към 8000 долара. Макалу е по-скъп заради транспортирането с хеликоптер до Катманду и след това до базовия лагер. Доволен съм, че и тази година успяхме добре със спонсорите. Подкрепят ме "Ели Лили", "Уолтопия" и получих едно голямо частно дарение от Денислава Ангелова-Баронеса Плевенска. Буквално часове преди заминаването ми се обади ректорът на Медицински университет-София акад. Ваньо Митев, който също помогна финансово за експедицията.

Последния път използвахте хеликоптер за достигане на базовия лагер. Сега отново ли ще се качите така или с класически трекинг?

- Отново ще пътува с хеликоптер, защото се оказва, че фирмата може да спести от носачите, от трудностите, които могат да възникнат, от забавянията заради срутване по трасето. Теглили са чертата, че цената на хеликоптера е същата с пъти по-малко рискове. Очаквам на 13-и да кацна в Катманду и на 15-и да летя за базовия лагер.

Това е революция в бързите изкачвания в Хималаите, защото спестяват много време и усилия.

Как премина подготовката?

- По време на подготовката наблегнах на много стръмни изкачвания с натоварвания. Тренирах с раница между 6 и 10 кг по схема, която сам си направих. Когато изравня времето с 6 кг с времето без тежести, качвам тежестта до 10 кг. Видях, че това работи много добре. Имам нарастване на мускулната маса с 1 см.

Килограмите са 82, но чувствам, че има сила в краката. Тренирах основно на Копитото, Черни връх, Мальовица и Мусала. Сега ще усетя дали за пет месеца се губи аклиматизацията, защото това още не съм го изследвал.

Може да се окаже, че има остатъчна аклиматизация. Вложих много пот в тренировките тази година, така че се чувствам достатъчно силен, за да бъда бърз.

Както и на Манаслу под Анапурна отново ще се засечете с Атанас Скатов, който също обяви планове за изкачване на всички осемхилядници. Как изглежда тази необявена конкуренция?

- Водихме преговорите по независим начин, но разликата с него е в стила на катерене. На място ще си помагаме дотолкова, доколкото ако има проблем да го решаваме, ще го решаваме. Ще имаме приказка в базовия лагер, но без да си помагаме по трасето.

 Сега няма интрига кой ще се качи първи, но аз съм си взел решение да продължа в същия стил, както К2 или Канчендзьонга – солово изкачване без външна помощ отникъде. След това, живот и здраве, ще се разминем, защото той ще отиде на Дхаулагири, а аз на Макалу.

Иначе нямам намерение да се състезавам за изкачването на всички 14 осемхилядници. Искам да си разпределя риска така, че да не се препъна от бързина, недоглеждане или изтощение. Предпочитам да имам по-голяма разлика между върховете, защото ми е необходима да се възстановя.

Залагам на сигурността, защото дори едно измръзване ще ме забави. Миналата година на македонеца Здравко Деянович му измръзнаха ръцете. Аз си взех електрически стелки, защото при мен проблемът е с пръстите на краката, особено след измръзването на Канчендзьонга. Вече имам по-висока чувствителност и искам да ги пазя повече.

Ако сега успея безпроблемно да си свърша работата в Непал, през есента ще отида и в Пакистан.