Боян Коцев на 80: Обрах медалите със самоделно колело

Една жива легенда на българския спорт празнува днес 80-годишен юбилей. Титанът на шосето Боян Коцев ще остане в историята като първия колоездач с три победи от обиколката на България. Това постижение оцеля 49 години и бе подобрено едва миналата есен от Ивайло Габровски. По случай юбилея за Коцев ще има тържество на 27 април в Музея на спорта.

Славният ветеран Коцев се гордее с етапна победа от Пробега на мира от 1953-та, бронз две години по-късно на същото състезание с националния отбор и трето място в индивидуалното класиране през 1958-а. Сред емблематичните му успехи са и трите поредни отборни победи (1955 - 1957) в обиколката на Египет, след които купата остава завинаги в България и до днес се пази в Музея на спорта. Коцев е участник на три олимпиади - в Рим през 1960-а и Хелзинки през 1952-а като състезател и в “Монреал '76” като треньор. През 1960-а той прекратява кариерата си заради... дадена дума. Защо и до днес съжалява, че се отказал от спорта, какво е запалило обичта към колоезденето и още любопитни моменти славният състезател разказа пред “Труд”.

Бате Боян, както го знаят повечето съседи, ни посреща в столичния квартал “Младост 2”. Живее в панелка, в близкото кафене всички го познават и поздравяват с усмивка. С едно кимане на главата и без да пита, младичката сервитьорка носи обичайната поръчка. “Питайте, питайте, всичко ще ви разкажа - подканя великият колоездачен ас. - Всичко си спомням сякаш беше вчера.” И сам започва:

“Късно взех да се състезавам - чак на 16-17 години, и рано се отказах. Още ме е яд. Прекратих кариерата си заради един партиен функционер, който ми нанесе обида. Казах, че ако спечеля три пъти подред обиколката на България, ще спра да се състезавам. А той репликира, че много е чувал така да се отказват, но никой не го прави. През 1960-а, като видях, че отново ще бия, ми идеше да ударя спирачки и да оставя другите да ме задминат. Но не го направих и понеже съм шоп - каквото кажа, правя го, така се отказах. После обиколките станаха по-слаби и можех да спечеля още две или три.”

Коцев разказва с вълнение, сякаш отново изживява емоциите отпреди 50 г. “Започнах с колело, направено от две скъсани рамки, и до края на кариерата си карах с него - връща лентата Коцев. - Направи го първият ми треньор Стоян Ангелов, който беше най-добрият механик не само в България, но и в света. Останалите части освен рамката купих от Югославия. След като беше готово колелото, дори не го изпробвах, а направо участвах в пробега София - Варна и го спечелих. След това със същия велосипед карах и на световно първенство, и на олимпиада. Бяхме го кръстили “София”.”

След като се отказва от спорта, Коцев продава колелото си на видински клуб за 250 лева, защото по неговите думи и тогава е имало финансова криза. “Въобще ние все сме си в криза и затова сегашната много не ни впечатлява”, вмъква с усмивка бившият спортист. Преди три години той намира колелото, откупува го обратно и заедно със сина си го възстановява. Запазена била само рамката. В момента велосипедът, който вероятно има и антикварна стойност, се пази като музеен експонат. “Всъщност искаха ми го от Музея на спорта, но отказах да го дам - продължава Коцев. - Много неща съм им подарил, но това смятам да си запазя.”

И пак се връща далече в годините. Обяснява, че никога няма да забрави деня, в който е отишъл на колодрума в Борисовата градина. По това време Боян живеел във Враждебна и учел в Пета мъжка гимназия. Един ден ги пуснали по-рано от училище и излязъл с негов приятел, който го завел на колодрума.

“Като отидохме на пистата, буквално ми се завъртя главата, толкова много състезатели имаше - пак се потапя в спомените юбилярят. - Много ми хареса и се запалих. Започнах в дружество “Сила” във Враждебна. Тогава, за да караш колело по улиците, се плащаше акциз - нещо като пътен данък, а който членуваше в колоездачно дружество, му намаляваха сумата. Имахме дори униформа - бели блузи със зелени якички, а колоезденето беше спорт номер едно в България.”

Куриозна е историята около влизането на Коцев в националния отбор през 1951-ва. Въпреки че е един от най-добрите млади състезатели, треньорът на националния отбор Александър Бичев няколко години не го вика в състава. Оказва се, че специалистът мислел, че единият крак на Боян е по-къс от другия. “Беше ме видял в един етап на обиколката на България, но тогава имах рана на крака и натисках повече с другия - смее се легендарният колоездач. - Тогавашният капитан на отбора попитал защо не съм повикан и един ден треньорът дойде и взе да ме оглежда. Каза ми - момче, я ходи, клякай, ставай... Така разбрах каква е работата, но пак не ме взе. Чак след година се скара с един състезател, изгони го и извика мен. Бях чел, че щастието на едни се гради върху нещастието на други. Така стана и при мен...”

Когато стига до разказите за успехите, изражението на Коцев се променя, а очите му заблестяват. Особена гордост предизвикват трите победи в обиколката на Египет. “Обиколката започваше в Луксор и завършваше в Кайро, продължаваше около 15 дни и беше над 2000 км - обяснява Боян. - До Кайро нямаше директен полет затова се налагаше да пътуваме до Истанбул с влак и оттам със самолет. След като спечелихме за трети път и купата остана завинаги у нас, на връщане още в Турция ни пресрещна един човек и ни каза, че се подготвя голямо посрещане. Усетихме, че хората ни обичат, още в Свиленград, където на гарата се бяха стекли сигурно всички жители. В Пловдив беше същото, но там вече бяхме задрямали и не пускаха хората да ни видят. Тогава се показах от прозореца на купето, нямаше къде карфица да падне. На Централна гара бяха направили специална естрада, за да ни посрещнат. Така ни награби народът, че направо ни занесоха на ръце до сцената.”

Тогава правят колоездачите почетни граждани на София. А от трите победи в родния тур Коцев събира три мотора като награди. Четвъртият обаче печели преди това в пробега София - Букурещ през 1956-а. “Помня го добре, беше 350 кубика, марка “Ифа” - продължава той. - Карах го доста време, ходех на състезания с него. Автобуси нямаше, само влак. Останалите мотори или продавах, или подарявах на отбора.”

Със съжаление някогашният голям състезател отбелязва, че сега колоезденето бележи сериозно отстъпление в сравнение с други спортове не само у нас, но и в други държави. Според Коцев младите се увличат по моторните спортове, но смята, че славата на колоезденето ще се завърне.

“Ще се наситят на автомобилите и пак ще завъртят педалите”, завършва оптимистично Боян.