Българският лъв - кралят на волейболната савана!

Преди началото на Световната лига през 2013 година България беше тотално отписана от сметките - от останалите държави, от различни коментатори и анализатори и всякакви волейболни "разбирачи", които предрекоха тотален крах за "лъвовете", въпреки невероятното представяне през 2012 година.

Тогава България остана 4-о място в Световната лига и на 4-о място на Олимпиадата, като малшансът лиши родните герои поне от един комплект медали. Но всички беше налице - добра атмосфера, силни играчи, силен колектив.

След всички сътресения, предизвикани от съмнителни решения на федерацията, последвани от напускане на Радостин Стойев, Матей Казийски и Андрей Жеков, България беше отписана от големия волейбол. Но 2012 беше сред най-успешните в историята ни.

Въпреки това мнозина бяха категорични - всичко се дължи на късмета и новия облик на отбора, който беше непознат за съперниците. Същите тези съперници, които имаха цяла година да се нагодят към "новия" стил на България.

Е, слаба и уж вече предвидима България даде да с е разбере на цял свят, че има 15 момчета, които са готови на всякакви саможертви, за да дадат професионален и личен урок на всеки един съперник. "Лъвовете" показаха не веднъж или два пъти, че са световна сила. Също така показаха на съперниците това, което им липсва - непримиримият български дух!

Отборът, чието бъдеще беше поставено под съмнение от всички, показа, че няма нищо случайно, като в груповата фаза на Световната лига нанесе тежки поражения на Франция, САЩ, Аржентина и, най-вече, на действащия шампион Полша, който падна жертва на българската, лъвска лапа.

Българските състезатели бяха във вихъра си, въпреки че допуснаха две поражения от Бразилия. Ако трябва да бъдем честни обаче, това бяха най-слабите им мачове и пак бяха равностоен съперник на титана във волейбола. А и все пак в Бразилия волейболът е спорт №1 (за тези, които не знаят, футболът там е религия).

Факторите за това са много, но можем да започнем с решението отборът да бъде поверен на Камило Плачи - доказан специалист, който обикна България още от първия миг, в който се изправи редом до Радостин Стойчев пред българска публика. Неговото желание за работа е сравнимо с това на българските фенове за победа. Освен че е брилянтен тактик, той е и отличен мотиватор, въпреки че не се слави със своя темперамент. Хубаво е, че и Найден Найденов остана в неговия екип, защото той е човекът, който стабилизира обстановката в отбора след напускането на Стойчев, Казийски, Жеков и скандалите в БФВ.

От треньорския екип се насочваме директно към MVP на мачовете с Полша - Цветан Соколов. Едва на 23 години той се справя изумително добре на може би най-тежкия пост - диагонал на разпределителя. Въпреки че има какво да доизкусурява в своята игра (най-вече сервис), той е лидерът на нашия отбор, а неговата игра дава нужния заряд и на останалите. Сблъсъкът му с Курек (без съмнение в топ 5 на най-добрите играчи в света) пък беше великолепен за всеки фен на този спорт. Играта на Соколов срещу Курек пък даде ясен отговор на въпроса готов ли е Цецо да поведе тези "лъвове" до големи успехи? Готов е, и още как!

Тодор Алексиев пък показва невероятно подобрена игра. Двете години, които изкара в Русия, определено му помогнаха да промени значително играта си. Той е отслабнал, придвижва се два пъти по-бързо на терена, а погледът му върху играта е ненадминат. Той действа изключително интелигентно, а в нападение притежава невероятна вариативност. Хъсът му за победа не е нужно изобщо да го споменаваме, то се вижда....Какво повече да искаме от Капитана?

Теди Салпаров за поредна година доказва, че много трудно бихме могли да го заменим. Освен че е сред най-добрите защитници в света, той е емоционалният мотор на този отбор. Преди, сега, надяваме се и в Аржентина.

Георги Братоев показа няколко колебливи игри, най-вече срещу Бразилия, но запазва високия стандарт, който сам си наложи. Една година, след като беше изненадващо назначен за разпределител №1 на България, отборите вече го познават, но продължават трудно да разчитат неговата игра. Забележките към него са няколко, защото все още пасът му към Соколов не е на нужното ниво, а също така рядко използва атака "пайп". Всичко това обаче може да бъде оправено, както Жоро го показа срещу Полша, най-вече в последните 3 гейма.

Виктор Йосифов може би не е във върхова форма, но това може само да ни радва, защото идва Европейско първенство, на което се очаква той да е във вихъра си. Сервисът му къца напоследък, но блокадата и атаката му са също толкова смъртоносни, колкото и миналата година. Гоцев пък беше голямата изненада и той се справи отлично със задачата да покрие тежката липса на Теодор Тодоров.

Валентин Братоев и Тодор Скримов пък показаха, че в определени моменти може да се разчита на тях. И двамата са непостоянни, но в точни момент могат да обърнат везните. Скримов доказа това срещу Франция, Вальо го направи срещу Полша с прекрасните си включвания.

Стоян Самунев и Ники Пенчев също се включиха брилянтно. Самунев се показа като стабилен заместник на Гоцев и направи силни мачове с Полша, докато Ники само с няколко появявания срещу "дружина полска" показа огромното си израстване в последната година. Миро Градинаров също остави добри впечатления въпреки редките си появи.

Всички тези похвали към момчетата са напълно заслужени, защото преди старта на Световната лига ни класираха след Бразилия, Полша, САЩ и дори Аржентина. Три от тези съперници бяха покосени от българите, които се класираха втори в "групата на смъртта", губейки три мача - два от Бразилия и един от САЩ (честно казано, "лъвовете" май още не се бяха събудили за този мач).

Играта на отбора върви отлично, а трябва да се има предвид, че най-важното състезание за тази година е Европейското първенство през септември. Отборите искат да са във върхова форма за този турнир, което означава, че България на Плачи ще става още по-силна в следващите месеци.

Сега следва един много тежък тест за тези момчета - Финалите в Аржентина, където се изправяме в група срещу домакина и възродената "скуадра адзура". Отново сме аутсайдери. Отново сме отписани от всички. Но точно в такива ситуации "българският лъв" е най-опасен - както беше на Световна лига 2012, както беше на Олимпиадата, както и в груповата фаза на най-комерсиалния турнир.

Пазете се, световни сили, "лъвският скок" тепърва предстои!

Иво Вецев, sporta.bg