Световно първенство по футбол 1998: Да живее Франция

Световното първенство по футбол през 1998-ма година се провежда във Франция и бележи началото на сериозни промени в правилника на играта. За първи път в историята форматът е разширен и участват 32 вместо 24 отбора, изиграват се 64 мача на 10 стадиона в 10 града, като единствено „Стад дьо Франс“ приема мача на откриването и финала.

Франция печели единствената си досега световна титла именно на собствена земя след категорична победа с 3:0 над защитаващия трофея си от 94-та отбор на Бразилия. Възходът на Балканите във футбола, започнат от България в САЩ четири години по-рано, е продължен от Хърватия, която печели бронзовите медали след победа с 2:1 над Холандия.

Давор Шукер – лидерът на „шахматистите“ - става голмайстор номер 1 на турнира с 6 попадения. Зинедин Зидан става на практика национален герой с единствените си два гола в турнира, които той бележи в най-важния мач – финала срещу неузнаваемата Бразилия.

С този дуел за титлата през 98-ма е свързана и една от най-големите мистерии в модерната история на футбола – какво попречи на „селесао“ да разгърне потенциала си и защо Феномена Роналдо изглеждаше по такъв начин?

За съжаление това е и последното засега Световно по футбол с българско участие, макар и безславно. България прави реми 0:0 с Парагвай, губи от Нигерия с 0:1 и е сразен с 1:6 от Испания, завършвайки на последна позиция в Група D.

Мачът между ЮАР и Дания на Мондиала изравнява рекорда от Унгария – Бразилия през 1957-ма за най-много показани червени картони – 3. 171 гола бяха отбелязани, а общата посещаемост по стадионите бе 2 758 100 зрители.

ЮАР, Япония, Ямайка и Хърватия дебютират на Световно първенство във Франция, а Югославия участва за първи път на Мондиал след разпадането на Социалистическа федерална република Югославия през 92-ра. Домакините Франция и шампионите от 94-та Бразилия се класират директно.

Тъй като във Франция '98 участват по-голям брой държави – 32 – форматът е променен и вместо четирите отобра, завършили на трета позиция в групите с най-добри показатели, да продължават към елиминациите, са добавени две допълнителни групи и само първите два тима прогресират.

Това е второто увеличаване на финалистите след 1986-та година, когато от 16 отборите стават 24. Във Франция за първи път е използвано правилото за „златен гол“, макар то да не просъществува в историята, защото поставя под високо напрежение реферите, провокира тимовете да поемат по-малко рискове от страх и не дава шанс да инкасиралия гол отбор да отвърне на удара. Лоран Блан отбелязва първия „златен гол“ на световни първенства, за да донесе победата на Франция с 1:0 над Парагвай на осминафиналите.

Също така Мондиал 98 за първи път обръща внимание на телевизионната аудитория и първите два кръга от груповата фаза плюс всички елиминационни мачове се играят в различно време, за да могат да се наблюдават от повече хора на малкия екран.

Стадионите в Марсилия, Париж, Тулуза и Бордо са 4 от 9-те стадиона на предишното „френско“ Световно първенство през 1938-ма, които се използват и през 98-ма. На „Велодром“ в Марсилия Бразилия изненадващо губи с 1:2 от Норвегия в последния мач от групите, а на такъв етап „селесао“ не е допускал поражение от 66-та. Спорна дузпа носи успеха на скандинавците, които се класират напред за сметка на Мароко, който по същото време бие Шотландия, но се нуждае от победа на Бразилия, за да заеме второто място.

Италия и Чили записват първо равенство 2:2 на световни първенства след прословутата „Битка за Сантяго“ през 62-ра, спечелена от домакините, и успеха на „адзурите“ през 66-та. Марсело Салас бележи двата гола за Чили, а Кристиан Виери и Роберто Баджо – за италианците. Голът на Баджо е от дузпа и той се подготвя дълго психически, тъй като трябва да се отърси от демоните на 94-та и финала с Бразилия. По-късно на четвъртфиналите Баджо отново вкарва от дузпа при рулетката срещу Франция, но триумфират „петлите“.

Иран и САЩ се срещат за пръв и единствен досега път в груповата фаза в един от най-политически натоварените двубои на световни първенства. 22-мата футболисти се снимат групово преди първия съдийски сигнал, а Иран постига единствената си победа на Мондиал след 2:1 с голове на великия Хамид Естили и Мехди Махдавикиа, докато Брайън МакБрайд бележи за „янките“. В Иран празненствата са като за световна титла, макар и двата тима да отпадат от борбата за сметка на Германия и Югославия, които продължават напред.

На осминафиналите Холандия постига драматична победа с 2:1 над Югославия, благодарение на фамозния гол на Едгар Давидс в добавените минути на редовното време. Денис Бергкамп не получава заслужен червен картон за удар с крак по падналия на земята Синиша Михайлович, което е втора подобна изцепка на холандец. В груповата фаза при нулевото реми с Белгия Патрик Клуйверт забива лакът в лицето на Лоренцо Стаеленс, но за разлика от Бергкамп, е изгонен от съдията.

Аржентина и Англия правят един от най-знаменитите мачове помежду си именно във Франция. Габриел Батистута и Алън Шиърър разменят по едно попадение от дузпи, преди Майкъл Оуен да отбележи „онзи“ гол, въпреки че е едва 18-годишен. По-късно легендата на Интер Хавиер Санети изравнява за 2:2, а Дейвид Бекъм получава червен картон за удар без топка срещу Диего Симеоне. По-късно Бекъм получава куп смъртни заплахи от вбесени фенове, които не могат да преживеят загубата. Аржентина бие с 4:3 в първата рулетка на дузпи на Мондиал '98.

Бергкамп бележи един от най-красивите голове в историята на световни първенства за знаменитата победа на Холандия с 2:1 над Аржентина на четвъртфиналите. Двете страни се срещат за първи път след финала през 78-ма, като този път „лалетата“ взимат реванш с шедьовъра на Бергкамп.

Германия преживява нов изблик на „балканския синдром“ и е елиминирана от Хърватия след 0:3, като преди 4 години губи световната си титла заради поражението с 1:2 от България. Това е и последният мач на Мондиал за Лотар Матеус, който участва на пети пореден световен шампионат. Матеус е рекордьор по мачове на най-големия форум с 25 срещи от 1982-ра до 1998-ма.

На полуфиналите Бразилия елиминира Холандия с 4:2 след изпълнение на дузпи при 1:1 в редовното време, а Франция прекратява знаменития поход на Хърватия с победа 2:1 – този мач е известен с това, че Лилиан Тюрам бележи единствените си две попадения с националната фланелка във всичките му 142 двубоя.

Франция надделя категорично над Бразилия във финала, предвождана от лидера си Зинедин Зидан, докато голямата звезда в другия лагер Роналдо е бледа сянка на себе си. Според най-разпространената версия Феномена е получил епилептичен шок вечерта преди големия мач и е бил принуден да играе против волята си. Други теории включват раздяла на Роналдо с любовта на живота му точно преди финала, от което той губи желание за световната титла.

Бразилия инкасира най-тежката си загуба – 0:3 – на световни първенства, а два дни по-късно – на 14-ти юни – Франция празнува с още по-голяма радост националния си празник заради триумфа на отбор, представящ расовата смесица на модерната френска държава.