Жозе Моуриньо: Избирам си само отбори, които приличат на мен

Жозе Моуриньо отговори подробно на въпроси на тифози на Интер. Португалецът говори както за подробности, като защо отборът закъснява да излезе след почивката, но и на основни неща - как подбира клубовете си.

- Защо на мачовете почти винаги отборът ви закъснява с излизането от съблекалнята? Някакъв ритуал за късмет ли е това?

- Така е, защото е много студено - говоря напълно сериозно. При такива температури, за да се сгреят, футболистите имат нужда от малко повече време. Те държат да си сменят игровия екип, дори калците, за да бъдат краката им малко по-топли. През това време аз само чакам и говоря. Няма никакъв проблем, няма никакви тактически, технически или други специални ритуали. Не ми се струва, че 1 или 2 минути закъснение представляват голям проблем.

- Заради натоварения календар, не е ли възможно да имате два отделни състава - един за първенството и друг за Шампионската лига?

- Невъзможно е, защото изграждането на основата, на структурата на един отбор, неговата динамика и съвместимост, не може да се постигне с 2 отделни състава или чрез непрекъснати ротации. Заради манталитета на играчите, качеството на работата и амбициите им не би било възможно да се подготвят 2 отделни отбора за 2 различни първенства. Иначе идеята не е чак толкова налудничава.

- Изглежда, че след напускането на Златан Ибрахимович, върху когото се съсредоточаваше играта на нерадзурите, комбинациите на отбора станаха по-зрелищни. Вие как мислите?

- Това донякъде е вярно. Когато дойдох в Интер, по мое мнение отборът играеше предимно отзад, с далеч по-защитен манталитет в сравнение с момента. В атака имаше един играч, който бе свикнал - и като характер, и като игрови качества, сам да решава нападателните проблеми на отбора. Това не бе отбор, който играе голям футбол, докато в момента играта, която сме способни да покажем, се доближава до модела, харесван от всички. Сега много футболисти участват в играта на отбора, без от това да се губи неговата компактност и дух. Един треньор винаги предпочита отборът му да се стреми да постигне целите си с колективен, хармоничен стил на игра.

- Някои хора казват, че сте се родил "интерист", без да го осъзнавате. Това се вижда от държането ви, от прямотата ви, от вкуса ви към предизвикателствата и от противопоставянето ви на футболните власти.

- В историята ми на треньор има по малко от всичко това: винаги съм имал нужда да намеря отбори, чиято история да съответства на моята личност като треньор. Реших да тренирам Порто, защото в Португалия Лисабон означава власт, столица, Бенфика и Спортинг, докато Порто е на 400 км северно и му е по-трудно да побеждава. Хората от Порто са известни в Португалия със своя дух и аз успях да се впиша в него. Чрез него се стремях да създам един по-силен отбор и по-силен клуб, с по-дълбоко разбирателство и напасване между играчите, треньора и клуба. После отидох да тренирам Челси, един отбор, който искаше да побеждава за пръв път. И който в онзи период бе считан за отбор, който не бива да побеждава, защото на него се гледаше като на символ на чуждестранната икономическа власт, която навлиза в английския футбол. Сега вече има толкова много притежавани от чужденци английски клубове, но тогава Челси бе единственият. Той бе отборът, който не се харесваше заради манталитета на английския футбол. Аз дойдох в този клуб и успях да открия заедно с играчите и феновете нещо, което да ни сплоти, да ни обедини. После дойдох в Милано, в Интер и ми се струва, че всички характеристики на Интер и на клуба подхождат идеално на моята личност.

- Поздравявам ви за това, че успяхте да намалите броя на футболистите в клуба, за да можем да оценим качествата на всички.

- Тези дни размишлявах върху 1-2 неща и разговаряхме с президента Морати за това, защото ние често го правим. Първото нещо е свързано с факта, че когато дойдох в Интер, на пейката бяха Франческо Толдо, Патрик Виейра, Ернан Креспо, Хулио Крус и Оливие Дакур. А сега в мача с Парма на скамейката седяха Марига, Рене Кърхин, Давиде Сантон и Марио Балотели. Това е показателно не само за качеството на играта ни, но и за програмата ни за бъдещето. Второто нещо, за което говорихме аз и президентът, бе, че когато дойдох и тръгнахме на подготовка, в състава на Интер влизаха 30 футболисти! Тогава там бе едно момче, което се казваше Жонатан Людовид Биабиани, което аз практически не видях, защото в двустранни игри 10 срещу 10 или контроли просто нямаше място и възможност, за да оценя потенциала на едно момче, което тогава бе на 18 или 19 г. (Биабиани е в Парма, Интер притежава 50% от правата му). А в момента Интер има по-малка група, което носи други рискове в случай на контузии или наказания. Но повтарям: в този момент не се готвим единствено за сегашните ни победи, а също така се подготвяме за бъдещето с млади играчи, които са вече в състава.

- Какво се промени в манталитета и духа на отбора след победата с 4:0 над Милан в първото дерби?

- Нищо, манталитетът на отбора винаги е бил на нужната висота. Но за такива мачове, с голям заряд, аз винаги казвам, че те влияят много върху самочувствието, върху увереността в собствените сили и радостта на играчите. Това са мачове, които оказват силно влияние върху кариерите на играчите и върху феновете, които десетилетия няма да си простят, че са загубили подобен мач с 0:4. Тези неща остават в историята и когато един отбор се вдъхнови от голяма победа в исторически мач е съвсем нормално за известно време отборът да се носи върху вълната, създадена от благоприятната психологическа ситуация.