Жил Мюлер прекрати кариерата си след драма на US Open

Жил Мюлер сложи край на кариерата си, след като снощи загуби от Лоренцо Сонего на US Open. 35-годишният люксембурец напусна Тура по подобаващ начин – с петсетова драма, продължила над четири часа и двадесет минути, завършила 6-7(2) 7-6(9) 7-5 6-7(6) 2-6. 

От ATP подготвиха материал за отказването му още преди началото на турнира, когато той заяви, че това ще е последната надпревара, в която ще участва. Нека видим какво написаха те за него:

Преди 14 години люксембурецът Жил Мюлер стъпи на корта на Citi Open за първия си ATP World Tour полуфинал. Сякаш 21-годишният състезател изживяваше мечтата му, когато идолът му от детските години Андре Агаси застана от другата страна на мрежата.

Преди турнира във Вашингтон Мюлер имаше една единствена победа в Тура. Когато обаче левичарят залепи форхенд уинър на линията, за да спечели първия си успех над играч от топ 10, той шокира себе си и страната си, превръщайки се в първия тенисист от Люксембруг, стигал финал на това ниво.

„Това бе първият момент, в който разбрах, че съм успял. Когато играх срещу него там, това бе като сбъдната мечта. Мисля, че е един от най-приятните моменти в кариерата ми.“

На следващия ден, намиращият се тогава на 124-а позиция Мюлер, губи от бившият №1 Лейтън Хюит, но това бе само началото на плодотворната кариера на най-великият люксембурец в спорта. Сега той слага неин край, като бе най-щастлив от факта, че може да съобщи това на ссиновете си Лени (7) и Нилс (6).

„Беше приятенмомент, тъй като пътувах много. Не е лесно за децата. Те винаги са ме подкрепяли през годините, но почувствах, че много се зарадваха, когато им казах, че това ще бъде последната ми година и че много скоро ще съм с тях вкъщи през цялото време. Бяха много щастливи и аз бях много щастлив, че мога да им кажа това.“

На 35 Мюлер вече се е състезавал на професионално ниво цели 18 години. През това време той записва 233 победи, изкачва се до рекордното за него 21-во място, а първите си две титли печели миналата година (Сидни и Хертогенбос), като всичко това са и рекорди за страната му. Защо тогава спира сега?

„Минавало ми е през главата много пъти. Просто усетих, че трябва да взема това решение и да го взема категорично, понеже преди това не бях сигурен. „Може би трябва да играя още една година, може би мога да постигна това, да направя оново“. След това обаче мислих дълго по темата и почувствах, че правилното време да го сторя е дошло – да прекратя кариерата си и да продължа напред.“

Въпреки това Мюлер не прекара последните месеци в поглед над постиженията си, сред които 12 победи над опоненти от топ 10 и една над Рафаел Надал на осминафиналите на Уимбълдън. Вместо това той остана фокусиран и опита да извлече максимума от последните си дни като професионалист.

„Най-голямата цел, според мен, е да се наслаждаваш на всеки момент. През последните години не разбираш какъв шанс имаш като професионалист да обикаляш света. Идва момент, в кой всичко ти идва в повече – пътуването, стресът… забравяш хубавите страни на нещата. Исках да направя отново това, както когато бях юноша – да видя всичко за пръв път, да се насладя на всеки момент, да се забавлявам, да бъда щастлив и просто да давам 100 % от себе си до края на последната изиграна точка.“

И именно този фокус и мотивация направиха Мюлер един от най-постоянните играчи в поколението му, завършвайки в топ 100 девет пъти. Стана известен с перфектно насочения си сервис с лява ръка и борбеността на корта, която му помогна да се справи с някои от най-добрите състезатели в света. Победи на два пъти Надал на Уимбълдън, Анди Родик на US Open, както и вече споменатата победа над Агаси – това са само няколко от успехите, които се набиват на очи. Той се превърна също така във втория квалификант, който стига до четвъртфинал на US Open, постигайки това през 2008-а гдина.

„Много съм доволен от кариерата си. Много от хората, с които играя в момента идват от странни, където тенисът и спортовете имат големи традиции. Там, откъдето идвам аз, когато си на 10 или 12 и кажеш „искам да стана професионален тенисист“ хората ти се смеят, понеже никой не вярва в себе си.“

Макар да смята, че е можел да направи някои неща по-добре и да е имал дори по-успешна кариера, Мюлер не съжалява за нищо и горд от постигнатото:

„Горд съм от това, което постигнах за себе си, за семейството си. Винаги съм бил горд да представлявам Люксембург на Купа „Дейвис“ или на олимпийските игри. Един от най-скъпите ми спомени ще бъде от момента, в който бях знаменосец в Рио. Това е спомен, който ще пазя до края на живота си.“

Мюлер не е сигурен какво му предстои и не иска да избързва с решението. Все пак обаче би искал да остане свързан с тениса, който обича:

„Той е моя страст. Бих се радвал да помогна на деца да изпълнят мечтите си в който и да е спорт в Люксембург. Мисля, че има много потенциал там, но не е развит. Смятам, че никога не съм забравил откъде тръгнах. Важно е да останеш стъпил здраво с двата крака на Земята и мисля, че сторих това добре.“