Зад кулисите: Преди дузпите Кристиано се оплакал: Мъртъв съм!

"Чуру, трябва да спечелиш жребия - трябва да бием първи!" Серхио Рамос, или Чуру, изгледа групата играчи, пръснати по тревата преди изпълнението на дузпите. Бе вкарал на 2 финала на Шампионската лига, а сега за капак искаха от него да спечели и тегленето на жребия!

Запъти се към мястото, където бяха Габи (капитанът на Атлетико) и реферът, и се завърна с лоши новини: "Загубихме жребия. Но първи бием дузпите!" "Е, как така?!" "Те искат да са втори при изпълнението. И ни се падна нашата врата, пред нашата публика". Играчите не можеха да повярват. В решителния момент Атлетико сам подари на Реал топката.

"Червено-белите" помнеха двубоя с ПСВ, когато холандците започнаха да бият дузпите първи и загубиха. Едно изследване от 2010 г. установи, че който започва пръв да бие дузпите, печели в 60% от случаите. Това може да не е толкова важно, но все пак може да натежи. И то при едно условие: да започнеш пръв дузпите с гол. "Искам да направя нещо голямо", каза тогава Лукас Васкес. Някои от съотборниците му се спогледаха. Когато някой говори така при дузпите, трябва да го оставят на мира. "Ако иска, да ги бие всичките", подхвърли някой. В съблекалнята всички са единодушни: дузпата на Лукас Васкес повдигна духа им. По три причини, които ги накараха да си повярват.

Първата, детинският жест да върти топката на пръст, сякаш е баскетболист от Харлем Глобтротърс. "Някои не можехме дори да ходим, други - даже да гледаме. А това гаднярче тръгва да бие дузпа като дете на контролен мач", коментира един съотборник.

Втората причина да си повярват бе, че той я изпълни със същото спокойствие. И така остави впечатлението, че вечерта няма да е добра за Облак.

И чак след това, с гола си, той отпусна нервите, насочи се към публиката и показа емблемата на Реал: "Лукас ни настърви като луди с този жест. Публиката побесня - това бе първата дузпа, а вече изглеждаше, че сме спечелили разказват в клуба. След като подбра желанията, Давид Бетони, помощникът на Зидан, състави списъка: първи - Васкес, втори - Марсело, третият - един куц. Ето това представляваше Реал Мадрид в целия си блясък.  Когато листчето бе прочетено, един от играчите отиде разтревожен при Зидан: "Мистер, не е ли най-добре да започнат най-силните дузпаджии? Трябва да сме сигурни". Реакцията на Зидан бе силен смях: "И кои са най-добрите? Ще ми ги кажеш ли? Ако ми ги кажеш, слагам ги тях". При дузпите през 2012 г.

Моуриньо заложи целия си динамит в самото начало: Кристиано, Кака и Рамос. И тримата изпуснаха. "Няма какво да се направи, няма значение какво правиш", каза после треньорът. Този път Реал въобще не тренира дузпи, нито мислеше да стигне до продължения. Както самият Зидан, който направи трите смени рано и бе принуден да остави на терена Бейл на един крак. "Ние сме отбор от спринтьори, а те (Атлетико) - на маратонци. Когато ни изравниха, започнахме да се мъчим. Те имаха две смени за продълженията, а ние рискувахме заради контузии да останем с 9. Контузи се Дани (Карвахал), контузи се Гарет. Опасявахме се, че ако пуснат Кореа или някой играч от същия тип - малък, бърз, ще ни убият.

Както правеше Караско, толкова бе свеж", разказва един от треньорите. Бейл изигра 20 минути, като влачеше единия си крак по тревата. Поиска да бие дузпа. Каза, че е уверен: ще вкара своя гол, да му мислят здравите как да вкарат своя. Не помисли за картината, която представляваше пред очите на милионите мадридисти, когато тръгна, куцайки, към топката. Ако играчите винаги твърдят, че никога не мислят какво ще стане, ако изпуснат дузпата си, в случая с Бейл това бе абсолютно сигурно. За това размисли един човек. От учените, разбира се. Лекарят на Реал спринтира към треньорите:  

Къде отива, след като е куц? Не може да я бие! Така звучеше гласът на разума сред група от просветени, които го изгледаха така, сякаш е полудял. "Каза, че ще вкара, това е достатъчно да я бие". "Но е контузен, нека някой да го спре!" В тази обстановка, когато "Сан Сиро" бе казан от нерви и викове, само един от Реал запази здравия си разум. Това бе Кейлор Навас. Треньорът на вратарите Лопис му прожектираше видеозаписи на изпълнителите на Атлетико още от юношеска възраст. Процент на изпълненията вляво или дясно, горе или долу, силни или не толкова силни. Навас, коленичил на тревата, споделяше тези тайни с Бог. Но Атлетико започна да бележи една след друга. Гризман започна както срещу ПСВ - в същия ъгъл. Останалите, както е типично за тях, направиха промени. Треньорите разбраха: "Бият наобратно!" Когато Хуанфран се насочи към топката, Навас си помисли, че вече е късно да прави промени.

Хуанфран следваше своя план, както срещу ПСВ, планът, разкрит от Лопис, известен на самия Навас: "Вдясно, до гредата". Хуанфран се прицели вдясно, Навас хвана ъгъла, топката се удари в дирека. "Ако не беше изпуснал той, Кейлор спасяваше", убедени са в съблекалнята... Преди дузпите, когато половината планета бе пред телевизорите, един играч започна да си излива душата. Не кой да е, и то с признание, което не се очаква от някой като него. Кристиано Роналдо се приближи до група съотборници: Мъртъв съм! каза им. "Не ме държат краката, не ме държат. Не съм добре". Те го бяха забелязали на терена. Липсваше му скоростта, особено за да помага в защита. Но те не знаеха дали звездата им говореше и за увереността си. Когато видяха списъка на Бетони, мнозина потърсиха с поглед името на Кристиано Роналдо, той бе последен. №7 си беше запазил сребърния куршум.

"Но все пак добре ли си или не?" "Добре съм да бия. Спокойно!" За публиката CR запази втората част от разговора им, вечният Роналдо: този, в когото всички се кълнат. "Той е половин клуб", отсича един от шефовете. Бе споделил на Зидан на терена как сънувал, че ще вкара решителния гол. Физически беше мъртъв. Във второто продължение подхвана безумен спринт, за да спре контра на Атлетико. И тогава тялото му отказа. Но не и главата му. Би в същия ъгъл, избран от съотборниците му: вляво на Облак. "Кой щеше да бие шестата", попитаха Пепе на излизане от терена. "Никой. Който беше поискал. Не беше посочено, никой не знаеше".

С гола на Кристиано Зидан стисна юмрук и се усмихна. Прегърна се с Бетони. На площад "Сибелес" човек от отбора го попита кое е по-добре - да спечелиш Шампионската лига като играч или като треньор. "Като треньор. Изобщо не може да се сравняват", каза през смях. Истината е, че на последния си финал с белия екип, както припомни Роберто Карлос в Милано, Зидан само трябваше да засече паса на бразилеца.

Мануел Хабоис, "Ел Паис, превод на вестник "7 дни спорт"