Вятърът на промяната духа в ски скоковете

Австрия срещу останалия свят, така изглежда битката в ски скоковете преди олимпийските игри във Ванкувър. Много неща се промениха в последните години в този традиционен и атрактивен зимен спорт и едно от тях е изключителното австрийско надмощие. След дълги "години на суша" вундертимът завладя всички възможни върхове и ще се опита да продължи серията си на едно вече екзотично място. Канада, по-специално Тъндър Бей, бе редовна спирка за Световната купа още от първия й сезон (1979-1980), но за последен път състезание там имаше през 1994 г.

През 80-те години Хорст Булау спореше за "Кристалният глобус" с легендарния Мати Никянен, а сънародниците му Рон Ричадс и Стив Колинс имаха твърди позиции в световния елит. Сега ще видим скачащи "кленови листа" само заради задължителното домакинско участие. Янките се задържаха по-дълго в подножието на върха, но след отказването на Алън Алборн и Клинт Джоунс дори специалист като Йохен Данеберг не може да намери и създаде достойни заместници. Така останалият свят в ски скоковете всъщност вече се ограничава само с Европа и Азия (главно Япония, със скромен принос Корея и Казахстан). Преди 20-25 години и България имаше своите върхове в ски скоковете (Владимир Брейчев, Валентин Божичков, Захари Сотиров), а след дълга пауза вече се вижда светлина в тунела.

16-годишният Владимир Зографски може и да не спечели квота за олимпийските игри, но завърши седми на световното първенство за младежи (до 20 г.) и доказа, че е невероятен талант. Един търсач на силни усещания и шоумен стана причина за въвеждането на квотите. Въпреки че остана последен и на двете шанци, Еди (Орела) Едуардс от Обединеното кралство се превърна в главна атракция на предишната зимна олимпиада на канадска земя - в Калгари.

Задължението домакините на игрите да направят официални състезания на обектите една година по-рано върна Световната купа в Канада на 24-25 януари 2009 г. Ски скокът е много условен спорт заради огромното влияние на атмосферните условия и във Ванкувър се видя, че има предпоставки за "руска рулетка".

Вятърът бе много променлив и като посока, и като скорост, журито не успя да намери точната стартова позиция и се стигна до много рискови за здравето на скачачите скокове, особено във второто състезание. Австрийското чудо Грегор Шлиренцауер спечели и двата старта с рекорди на шанцата от 142 и 149 м. Виле Ларинто (Фин) също постигна 149 във втория ден, но със загуба на контрол и докосване на снега. Между топ 8 и в двата дни бяха Волфганг Лойцъл и Томас Моргенщерн (Ав), Симон Аман (Швейц), Адам Малиш (Пол) и Дмитрий Василиев (Рус). Руснакът обаче контузи коляното си наскоро и няма да участва на олимпиадата. За щастие победителят в "Четирите шанци" Андреас Кофлер (Ав) се възстанови бързо от тежко падане при пробен опит на ски полети в Оберстдорф. Аман сега води убедително за Световната купа пред Шлири и Морги, но традициите напоследък са да има изненади на олимпиадите. Самият Аман нямаше победа, преди да направи сензацонния си дубъл в Солт Лейк Сити.

Преди 4 години пък Ларс Бищьол, ваден на няколко пъти от норвежкия отбор за проблеми с дисциплината и алкохола, триумфира на малката шанца и оттогава няма място в топ 10. Състезанието на малка шанца е напълно непредвидимо, защото в последните 8 години е имало само две такива за Световна купа - във Вилах през 2007-а, спечелени от Моргенщерн. Да не забравяме и факта, че Еспен Бредесен бе последен на малката шанца в Албервил и две години по-късно стана шампион в Лилехамер.

Иван Чешанков